ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК! 

Един от героите на националния отбор от световното в Щатите през 1994 година Емил Кременлиев гостува в подкаста БЛИЦ Live. Разговорът ни тръгна със завършилото наскоро световно първенство в Катар. Емо коментира финала и се  върна назад във времето с един любопитен момент, свързан с него и с Диего Марадона. Отделно Кременлиев призна,  че Иван Вуцов  му е помогнал много във футбола, но преди това го е разплакал и почти отказал от голямата игра.

За световното първенство в Катар
На никой от отборите не симпатизирах. Голяма еуфория беше покрай Меси и Аржентина, но аз не обичам такава шумотевица. Лека симпатия имах за Франция и Мбапе. Но това бяха двата най-добри отбора, които заслужено стигнаха до финала. Титлата на Аржентина е също заслужена.

Кой е по-добър – Марадона или Меси? (2:35 минута от видеото)
Когато говорим за чисто футболни качества, аз залагам на Марадона. Той е по-добрият. Меси винаги играеше около себе си с топ футболисти. И в Барселона, и в Аржентина, и сега ПСЖ. При Марадона беше точно обратното – в Наполи само Карека и Алемао. Марадона сам направи Наполи два пъти шампиони на Италия.  На Мондиала в Мексико само той беше име,  както и Валдано. Буручага не беше такава звезда.

Разминаването с Марадона на Мондиала в САЩ (4:35 минута)
Като че ли камък ми падна от душата, когато разбрах, че Марадона е хванат с допинг и няма да играе срещу нас на световното в Щатите. Вечерта преди мача ни с Аржентина по-опитните фугболисти ми даваха съвети. Да не му влизам на Марадона при първа топка, да чакам някой да ми помогне, защото няма смисъл.  Аз бях в една стая с Боримиров. Той се шегуваше с мен: „Леле, утре какво ще те направи Марадона, леле. Ще умирам от смях, да знаеш“. Не ми беше приятно, имаше напрежение. Сутринта си спомням, че Краси Борисов - помощник-треньорът, ни каза на закуската, че Марадона е хванат с допинг и няма да играе. Не вярвах. Питам този, питам онзи, но не знам на кого да вярвам. Отидох при секретаря на БФС Христо Йосифов и той ми каза, че ва 100 процента е потвърдено. На мен настроението ми се върна, исках веднага да започва мачът. Но сега, след доста години, бих казал, че съжалявам . Дори и за смях да бях станал, какво и да ти направи, прави го Марадона. Поне щях да имам спомен с най-големия футболист.

За детството, семейството и Славия (9:20 минута от видеото)
„Когато бях малък, нямаше телефони, компютри, таблети. Всички деца бяха запалени по футбола. Непрекъснато с топката бях. При комунизма израснах в супер спокойствие, в супер нормално семейство . Имам по-малък брат. Ежедневието ми беше такова - на училище, на улицата, на училище, на улицата. Това е. Ритам до 10 часа вечерта. Впоследствие вече учих в техникум „Киров“, който се намира до стадион „Славия“. Иначе за Славия ме откри един много голям футболист - Александър Шаламанов. Видя му в училищния двор и ме покани да тренирам. Той беше тогава треньор на моя набор. Отидох и се оказа, че не съм по-слаб от тези, които тренираха вече. Като на шега заиграх.

3x500 лв. Бонус за мачовете от efbet Лига!

За Иван Вуцов (13:41 минута от видеото)
Първият, който ме извика при мъжете, беше Иван Вуцов. Винаги ще съм му благодарен, лека му пръст, макар че беше суров човек. Първите дни бяха много тежки, а аз бях на 18 години. Бях притеснен в началото. В съблекалнята пък имаше много шеги, ама направо солени шеги. Ако не издържиш, няма как да останеш. Вуцов също обичаше шегите. На един летен лагер в планината, няма да крия, имахме зверска физическа подготовка горе в планините. При Вуцата  физическата подготовка беше нещо страшно. Страшна работа. Сега нищо не е. Тогава никой не ни следеше пулса, а може и 300 да е бил.  Тичаш и това е. Бяха ми излезли мазоли. Тогава имаше едни упражнения 7 по 1000 метра. И Вуцов на едното по 1000 даваше на двама футболисти почивка, после на други. Мен обаче не ме забелязваше и аз си тичах 7 по 1000, не знаех къде се  намирам. Няма да забравя на една следобедна почивка бях седнал със Сашо Марков-Магарето на кафе, количка и пастичка. На мен ми стана тежко. Излязох да се разходя и като отидох по-далече, ревнах. Тогава, ако имаше мобилни телефони, щях да се обадя на майка ми на 1000 процента да ме записва да уча. Край с футбол. Вече не се издържаше. Майка ми много искаше да уча в МЕИ-то. Но до вечерта ми мина и на другия ден пак по 1000, пак по 1000 метра и свикнах. Пък и Вуцов ми даде шанс все пак, въпреки всичко. Първият ми мач беше срещу Локо Сф за Купата, коигато опазих Кирил Метков.

Как пръска 5 бона в Славия и как избира Левски въпреки по-добрата оферта на ЦСКА (18:00 минута)
След като изпълниш войнишкия си дълг, трябваше да подпишеш първия си професионален договор с родния отбор. Аз подписах  със Славия за три години. Още нямаше трансферни суми, големи заплати. Дадоха ми 5000 лева, което не бяха много, но и не бяха малко пари. Но за ме си бяха доста. За няколко месеца ги изхарчих и започнах да чакам премиите, защото заплатите не бяха големи. Славия не беше в добро финансово състояние. Имаше си глоби. Правиш си сметка за едни пари, накрая вземеш 1/3. Не беше добре в Славия, въпреки че тръгвахме добре в първенството. Но все пак при Вуцов завършихме на второ място – 1990 година. ЦСКА стана шампион тогава. В последния  кръг бихме 2:1 „червените“ в мач без значение. Той трябваше да вкара един гол, за да вземе „Златната обувка“ на Европа,  и го направи. Две години по-късно Димитър Пенев ме взе в групата за световната квалификация с Швеция в Стокхолм, но не играх. На връщане на летището ме чакаше Андрей Желязков, за да ми каже, че ме кани в Левски. Каза ми, че взима Георги Василев за треньор и стягат силен състав.  През ноември 1992 година му обещах, че след края на сезона ще премина на „Герена“. През пролетта на 1994 година обаче Вальо Михов ми се обади за ЦСКА ,обадиха ми се и от Ботев Пловдив. Офертите на ЦСКА и на Ботев бяха по-добри, а аз нямах предварителен договор Левски. Желязков ми викаше: „Казвай им, че си подписал“. И аз така им казах на ЦСКА и Ботев.

Къде ти беше по-добре – на „Герена“ или на „Армията“?  (24:32 минута)
След време заиграх и в ЦСКА. Трудно е да се каже къде ми беше по-добре. В Левски имах успехи на всички фронтове в България, защото разполагахме с много силен отбор. С ЦСКА взех купата и имахме колектив. В тима имаше млади таланти, които впоследствие се превърнаха във фактори в българския футбол – Мартин, Стилиян, Бербатов.
Бербо го взехме на път за Гърция за една контрола. Автобусът спря в Благоевград. Пената откъде ги виждаше, откъде ги намираше тия младоци, не знам. Изведнъж се качва едно момче в рейса, даже не си беше завързал маратонките. Влезе в игра през второто полувреме и още тогава загатна за потенциала си. И аз си виках: „Гледай го този младеж  как топката го иска.  Все около него има напрежение и движение.“
После бързо влезе при нас, приехме го, защото е талант. На Панчарево имаше две съблекални – в едната бяхме опитните, в  другата младоците. Бербатов обаче бързо дойде при нас. Като виждаш, че е добър футболист, по-опитните го приемат. Той бързо влезе с шегите, с майтапите.
Мачът за първенство на 13 май 2000 година. Тежко му беше на Бербатов. Никой не го укори. След мача отидохме няколко човека в Казичене в едно заведение. Нямахме настроение, но решихме да премахнем настроението. Пихме по бира. И това беше. Но тогава бяхме съкрушени не толкова от пропуска на Бербатов, а от пропуска на страничния съдия Иван Леков – отмени автогол, вдигайки засада. Нямаше ВАР, Мар и съдиите решаваха изхода на мачовете.

Каква е истината за 0:8 от Литекс? (29:53 минута)
На 29 ноември 1998 година ЦСКА записва най-тежката си загуба в  историята – 0:8 от Литекс в Ловеч. Ето как Кременлиев коментира слуховете за хванати играчи:
Човек трябва да не е в ред или да няма представа от футбол, за да си помисли такова нещо. Значи така ще се унижа, че ще падна с цели 8 гола. Не с един или с два, а с осем. Това са такива глупости, че ми е смешно да ги коментирам. Приказките идват от хора, които нямат грам представа от спорт и от футбол. Но нека търсят зрелище, нека. Те постоянно гледат да се хванат за нещо и да те унижат.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ

Оператор: Калоян ГЕНЧЕВ
Монтаж: Антон ТОНЧЕВ
Снимки: Георги КОЛЕВ