- Рафаел, защо  избрахте  да дойдете  в България?
-Не очаквах толкова хора да дойдат на представянето ми днес. Малко ме притеснявате с вниманието. Тук съм, защото виждам, че този отбор прави всичко, за да върви напред. За мен това е това е важно и ще опитам да дам всичко от себе си, за да помогна. Знаете ли най-много искам да оставя в България добър образ на Рафа Паскуал, такъв какъвто съм оставил там където съм играл. Навсякъде мен определят като добър професионалист. Личните изяви не са важни за мен, а отборните. Треньорът Сашо Попов и президентът Георги Георгиев казаха, че очакват с моето идване да изведат волейбола на по-високо ниво. Благодаря им за доверието.
-Имахте ли други предложения и колко време ви трябваше, за да изберете ЦСКА и България?
-Различни неща ме доведоха тук. Едно от тях е участието на ЦСКА в Шампионската лига. Това е важна цел. Огромна роля изигра моят мениджър, който отдавна работи в и с България. Той ми е говорил само хубави неща и затова ще доведа и семейството си тук. Бе важно да знам къде ще ги заведа. Видях града, отдавна не бях идвал. Убеден съм, че ще се чувстваме добре тук.
-Какви са целите ви след като си тук?
-Целите на отбора са и мои цели. Искам да дам най-доброто и да спечелим много титли?
-Имате ли страхове и притеснения?
-Не, страхове нямам. Единственото ми притеснение е, че може да не станем шампиони, да не се представя на висота.
-Защо се отказа от националния отбор?
-Не съм се оттеглил иначе нямаше да съм тук. Просто след като спечелихме европейското миналата година смениха треньора. С него не мислим еднакво за развитието на отбора. За 20 години кариера това е първият път, когато не съм извикан.
-Казват, че в спорта няма възраст, а можещи и неможещи. Още колко време ще играете?
-Който е казал, че няма възраст е мъдър човек. И аз мисля като него. В спорта в важно как се чувстваш и желанието, което имаш. Целта ми е да убедя, че трябва да остана. А ако играя добре да получа нова повиквателна за националния отбор.
-Ще учите ли езика?
-Има време. Ако остана и втората година ще трябва, защото ще ми е по-лесно. Засега се разбираме на футболния език. С един треньор или се разбираш веднага или никога не го правиш. Ние се харесаахме веднага. Питахте ме, за това, че съм по-възрастен от него. Да, така е. Но аз съм играч, а той треньор. Обичам да слушам треньорите си и да се уча от тях.
-С националния отбор сте играли срещу България. Какви си спомняте?
-Играл съм доста. Видял съм няколко ваши генерации. Имам приятели. В момента имате добър отбор.
-В Италия играхте по едно и също време с Любо Ганев, какво ще кажете за него и можете ли да отличите някой от сегашния ни отбор?
-Спомням си го като играч. Приятели сме, чуваме се по телефона. Имахме и един и същи мениджър. Сега вашите състезатели имат много добри възможности. За съжаление не играят тук. Но е нормално волейболистите да търсят предизвикателство в чужбина. Така и аз се озовах тук, обиколих доста страни.
-В това отношения, трябва ли да се намали бройката на чужденците в клубовете, както е във футбола?
-О, това е труден въпрос и всеки има отговор на него. Зависи от момента. Моя опит показва, че зависи от шампионата и реалностите в различните държави. Някои трябва да доведат играчи и да вдигнат нивото. Други пък имат прекалено много и няма къде да играят. Важното е да е силен националния отбор и ако това става като играчите са в други първенства, всичко е наред. Аз играя отдавна навън и испанците ме виждат само с националния отбор. Това е грехота./ВЕНЕТА ЯНЕВА, БЛИЦ