- Руми, осъзна ли вече какво си направила?

- Още не, още не съм осъзнала, но усещам, че съм сбъднала една мечта, която съм чакала много, много години.

- Как се чувстваше след финала?

- Беше ми много тежко, но когато пресечеш първи финалната линия, емоцията, която изживяваш, омекотява умората, която имаше в мен и мисля, че адреналинът ми се вдигна още повече и успях да се възстановя след доста тежката гонка.

- Руми, коя е следващата ти мачта?

- Нека да осъзная първо тази, която съм сбъднала, и ще има да си мечтая за още много неща. Живи и здрави да сме!

- Когато човек сбъдне най-съкровената си мечта, се чувства леко изгубен, ти как се чувстваш?

- Още не мога да се изгубя, още не мога да се усетя какво точно съм направила.

- Като кацна в България, за какво си мислеше?

- За двете си деца най-вече.

- Кариерата ти продължава ли? Ще се състезаваш ли на европейското първенство?

- Ами, засега да, има още време до тогава. Надявам се да успея да си почина след тежките състезания и да мога да участвам евентуално и на европейското първенство.

- Как реагира президентът Георги Първанов и всички българи, които бяха там след финала?

- Да ви кажа честно, когато бяха на пристана за поздравления веднага след гонката, почти не можах да ги видя, тъй като ми беше много лошо и ги виждах много бледо, за което им се извиних. Бяха много щастливи, радвам се, че все пак съм успяла да ги разплача.

- Успехът ти повече на тактика ли се дължеше, на издръжливост, на психика, на нерви, на какво?

- Мисля, че на една голяма воля, която не само за един ден, за една година, а за много години, дълги, дълги години.

- Можеш ли да кажеш колко години ти коства тази Олимпиада? Не са последните четири, сигурно е.

- Абсолютно не са последните четири, за мен това е пета Олимпиада и мисля, че в момента, в който един състезател е започнал спортната си кариера, винаги си е мислел и си е мечтал за един такъв успех на олимпийски игри. Още когато започнаха да тренирам, си мечтаех за златен медал от Олимпиада.

- Има ли нещо, което ти липсва сега?

- Почивката, приятелите, вече я чакам толкова време.

- На кого посвещаваш медала?

- Този медал е плод на много хора, главно на моето семейство, на Свилен, на всички, които ми помогнаха във всичките тези години.

- Изненада ли те с нещо Пекин?

- Да, с много неща. Първо ни изненада времето, беше много тежко в началото. Сред това ме изненада това, че всеки казваше, че това ще бъде една перфектно организирана Олимпиада. Тя наистина имаше перфектните си спортни съоръжения, но всичко останало за мен лично не беше толкова перфектно, тъй като казах преди малко, съм участник на пет Олимпиади и петата Олимпиада не беше това, което очаквах да видя. Имаше доста хора, които се опитваха да помагат, примерно местни доброволци, но те не бяха в час с това, което спортистите искат и чакат да направят. Ние отиваме там нервни - под напрежение, а те - спокойни!  Много спокойно приемаха нещата и това нещо ни изнервяше.
- Имаме три медала, но само едно титла. Как се чувстваш ти като единствената бяла лястовичка до момента?

- Надявам се да има още медали, искрено се надявам, тъй като всички заслужават медал.

- Не е ли много критично състоянието на спорта ни като цяло?

-  Да, такова е положението, но нека не коментираме в момента.

- Как ще коментираш българското представяне и това, което се случи с Даниела Йорданова и Пламен Константинов?

- Първо, аз не съм запозната изцяло с нещата в истинската им светлина. Мога да кажа само жалко. Лошото е,  че държавата няма политика да защитава своите състезатели.

- Кога се почувства шампион? На метри преди финала или след като пресече финалната линия?

- Метри преди финала никога не се радвам, че съм първа. Винаги, когато чуя последния сигнал, финален сигнал, тогава се радвам, защото по-рано може да ти изиграе лоша шега.

- Нещо помисли ли си преди финала, след като виждаше, че водиш?

- Не. Гледах само противника.

- За какво си мислеше като гребеше?

- За поставените задачи от моя треньор, да мога да ги реализирам така, както той ми ги е поставил, за да не сбъркам някъде. Да не стане това, което никой от нас двамата не искаше да стане, защото после пък щеше да бъде трудно да се оправдавам къде съм сбъркала.

- Говорихте ли си с Карстен след финала?

- Какво значи говорихме ли си? Бяхме заедно на пресконференцията.

- Не ти ли каза някакви думи?

- Тя беше щастлива и каза, че за нея най-важното в крайна сметка е, че има медал.

- Чуваше ли напътствията на Свилен по време на гонката и какво ти казваше той?

- Чувах първите 700 метра, от там нататък публиката просто не даде възможност на някой нещо да чуе.

- Руми, в България спортистите са подготвят при доста мизерни условия, нормално ли е сега държавата да направи нещо, след като вече имаме олимпийска шампионка? Все пак там беше Стефка Костадинова и Весела Лечева?

- Ами в нормалните държави е нормално, в България не знам.

- Виждаш ли своята наследничка?

- Има много млади момичета, които идват, но пътят е дълъг и труден. Въпрос на техен избор е по какъв път ще тръгнат./БЛИЦ