Мислех да напиша коментар за играта ни срещу Грузия, но няма да го направя. Просто, защото нямам думи за това, което се случи .

Мога да пиша за грешките в стартовия състав, в схемата, за нежеланието да се играе, за напрежението преди срещата и тракторчето на тренировката, за Пламен Марков и Митко Бербатов, Стилиян Петров и останалите. Както и за това колко ни е слабо първенството и колко сме далеч от останалия свят, за това, че по-добре да не ходим на никакво първенство, защото там вече съвсем ще се излагаме, но няма.

Няма, защото всичко вече е изписано и казано многократно. Нямам думи, за да измисля нещо ново, оригинално и интересно, затова се предавам. Така както “трикольорите” ни се предадоха на стадиона в Тбилиси. 

И сега ни остава само да помълчим... в памет на българския футбол. И да гледаме Черна гора, защото играят, ама наистина го правят с душа и сърце.  Защото горят от желание и амбиция. А там, където спортното сърце не тупти, душата не гори, а огънят не тлее, няма и искрица футболен живот... 

PS. Не знам дали ни е слабо първенството, но най-добър на терена бе играчът на Левски Георги Петков. Поздравления за Иван Иванов и Живко Миланов, които поне се стараха. А къде са тези от силните първенства, от които очаквахме да донесат победата?
ВЕНЕТА ЯНЕВА/БЛИЦ