Да вярваме ли или да не вярваме на ушите си – България и Румъния ще заформят обща кандидатура за европейското първенство по футбол. След като потокът от сензационни и комични новини не спира, вчера се пръкна ново 20 – искаме Евро 2020. Звучи прекрасно, но нереалистично. За какво домакинство говорим, след като стадионите ни са на светлинни години и от тренировъчните игрища на Рочдейл и Донкастър. Съблекалните ни са порутени, сякаш някоя американска бомба ги е цапардосала от войната през 99-а в Сърбия. В тоалетните може да се влиза спокойно само с противогаз. Като изключим националния стадион “Васил Левски” (! - с едно уточнение – плъховете, превзели съоръжението преди вечното дерби, да бъдат избити) и този в Бургас, всичко останало е пълна пародия. “Герена” и “Армията” – също. А, да, забравих – чакаме мегасъоръжението, което строят във Варна, а старият “9 септември” в Пловдив трябва да се пипне чувствително, за да е готов.
През 2020 година обаче отборите на европейското ще бъдат 24, разделени в 6 групи. Мачовете от три групи ще се играят в България, а останалите – оттатък Дунава. За целта са нужни 6 града, тъй като такова е изискването на европейските футболни началници. София, Пловдив, Варна, Бургас. Ами другите два? Да предположим Ловеч, но там е нужно бая ново копане, за да се повишат капацитетът и дизайнът на стадиона. Изскача обаче друг проблем – летищата. В столицата, Пловдив и двата ни морски града аерогари има. Най-близката в Ловеч обаче е тази в Горна Оряховица, но УЕФА държи летищата да са максимум на 100 километра от стадиона. Какво правим тогава?! Може би, ако УЕФА позволи приземяването да става с парашути. А, нещо се губи шестият град...
Друго изискване гласи наличието на добра инфраструктура в градовете-домакини и разстоянията между тях. Ние си се радваме само на две магистрали, като едната (“Хемус”) е в постоянен ремонт. Останалото е чакъл и дупки, мязащи на малки лунни кратери. И пак изниква въпросът – какво правим тогава? Може би, ако УЕФА разреши придвижването от град до град да се извършва с танкове.
Със сигурност за изпълнението на голямата задача ще се отпуснат дебели пачки пари, инженери и архитекти ще наплюнчат моливите, а работниците – дланите си, за да се захванат здраво да бачкат. Ама дали ще успеем за десетина години хем стадиони да построим, хем да си оправим пътищата, а току-виж се наложило и ново летище да вдигаме. Трудничък ребус. Само да не се изложим като поляците и украинците, които днес си блъскат главите, че се кандидатираха и ги избраха за домакини на следващото европейско. Ние финал за КЕШ, УЕФА, та и за несъществуващата вече Балканска купа не можем да организираме, та сме седнали да се точим на Евро 2020. 
Клубните шефове постоянно пищят от родните фенове, които редовно правят позори по трибуните. Ами като дойдат ония лудите от Острова, какво ще правим тогава? Може би, ако въведем “сухия” режим, но тогава има ли смисъл от европейско, след като няма бира за фена. Всъщност има ли смисъл от европейско в България?
Знам, знам, някои пак ще скочат – стига само сте критикували, нека разсъждаваме малко по-позитивно. Да, но след като цялата ни държава е преобърната с главата надолу, как да гледаш оптимистично напред...
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ