Завършек с очакван край. Черно море и Литекс ще отпаднат, а пред Левски стои огромният шанс да влезе в групите на УЕФА. Имаше обаче доста неочаквани неща преди да настъпи краят на трите български евромача. Кой ли е предполагал, че „оранжевите” и „моряците” ще поведат в резултата срещу далеч по-именитите си съперници Астън Вила и Щутгарт. И кой ли не е вярвал, че Левски няма да победи словашкия Жилина, след като игра доста време с човек повече. Овациите безспорно са за момчетата на Мъри Стоилов и Никола Спасов, а критиките – за тези на Емил Велев.  Литекс и Черно море не само бяха равностойни противници на своите опоненти, но в определени моменти от мачовете стояха по-добре на терена. „Оранжевите” заложиха на преса и покриваха широк периметър, като не оставяха никакви пространства за Стенли и компания. Варненци също бяха подредени перфектно, но познатият ни до втръсване недъг им попречи и на тях, и на ловчанлии да измъкнат поне една точка, която съвсем напълно заслужаваха. Недъг, състоящ се от три черни елемента - страх, колебливост, неграмотност. В Литекс може би най-сетне осъзнаха, че са направили безумна грешка с привличането на Урош Голубович. Сръбският вратар се такова на метеното в най-неподходящия момент – в края на първото полувреме. Неговата кариера е пълна с идиотски прояви, които или са били незабелязани, или забравени от шефовете на Литекс, когато са преговаряли с Урош за договора. Ако Мъри наистина е железен треньор, то оттук насетне Голубович трябва да има допир само и единствено с резервната скамейка. Страхът, че могат да препънат немския колос, пък бе главният виновник за варненския неуспех в първата битка с Щутгарт. Като цяло обаче Литекс и Черно море заслужават поклон. Но не и Левски. Ако играчите на БАТЕ Борисов бяха трактористи, то тези на Жилина изглеждаха като хилави велосипедисти, движещи се с раздрънкано колело по калдъръмена улица. В словашкия тим липсваше всякаква тактическа дисциплина. Пълен хаос в защита, където централните защитници често оголваха зоните си, а бековете нямаха никаква комуникация с играещите пред тях външни халфове. Разконцентрираната халфова линия и тромавата като нахранена мечка атака оформят цялостния облик на анемичния и беззъб състав на Жилина. Ала Левски така и не вкара втори гол, с който щеше да отвори широко вратата на групите. Най-странното в действията на „сините” беше, че те не…действаха, след като останаха с човек повече. Особено в последните минути, когато словаците като възможно най-любезните домакините се прибраха в своята половина. Има обаче реванш, в който Левски е длъжен не само да отстрани, но и да разбие беззъбия си съперник. В противен случай сцената от съблекалнята след първия мач с БАТЕ Борисов ще се повтори. Тодор Батков отново ще влезе намусен, ще погледне към треньора и „тактично” ще го попита: „Ще си подадеш ли оставката или да те гоня!?”. Ако за някого равният резултат на „сините” е успех, за мен той е равносилен на крах с оглед ситуацията в последните минути и състоянието на Жилина. Би било истински цинизъм Левски да изпусне втория подарък, поднесен му от съдбата и от жребия. За финал две думи за съдийството. Дузпата за Жилина бе смешна, такъв наказателен удар няма и Ристосков да даде, ако свири селски мач, в който душманите-домакини са опрели вилата във врата му. Гонзо обаче трябва задължително да почерпи рефера, който му спести очеваден втори жълт картон, когато с типичния си прийом – удар с лакет, „синята” легенда тушира футболист на Жилина. Стори го по начина, по който навремето мачкаше идола на сектор „Г” Ибрахима Гай.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ