Българският спорт се издъни окончателно в Пекин. С една титла и четири медала оставаме на 42-ро място в света след доста екзотични държави. През 50-те години на миналия век постигахме повече с физкултурници, които не познаваха забранените стимуланти. Днес сме челници само по допинг скандалите. С 14 сгащени българи ставаме световна сила единствено в зобането. Високото спортно майсторство, скалъпено по съветски образец, агонизира у нас. Трябва ни нов, цивилизован модел на спорта. Иначе Гоцетата скоро няма с кого да си кърпят имиджа.
Без гребането и свободната борба всички се издъниха
Лекоатлети, боксьори, гимнастици, волейболисти, стрелци оцапаха метеното. Плувният маратонец Петър Стойчев се представя достойно. Но и при него става нещо абсурдно. Той до последно мисли, че се бори за титлата, а пред него има още четирима състезатели, които вижда едва на финала...
Щангистите ни повлякоха към дъното
Тежкоатлетите правят рекорд на ГИНЕС. Хващат с допинг и двата ни национални отбора. И мъжкият, и женският. Федерацията отделя огромни средства за медикаментозно възстановяване. Но стотиците хиляди левове са икономисани. Нашите са сгащени дружно със стар и евтин руски препарат. Пак сме скъпи на триците, евтини на брашното. Трябва да имаш действително желязна глава, за да не вденеш, че никой няма да те остави да посегнеш на златото на китайците в Пекин. Засега никой не пое вина за най-големия гаф в историята на българския спорт. Нито има оставки, нито някой каза истината за общата стероидна урина на щангистите и щангистките.
Даниела Йорданова препъна атлетиката
Нейната положителна допинг проба е върхът на налъма. Тя закла всички надежди за медал в леката атлетика. Там треньорът пое цялата вина. Но истината е, че Даниела Йорданова просто си сложи главата в торбата. Ако мине метър, прибира огромните премии за олимпийски медал. Ако я гепят, прекратява кариерата си. Но пак сметката излиза без кръчмаря.
Тръгнаха като аслани, дойдоха като п..рани
Това важи в пълна сила за волейболистите ни. Нашите тренират система пенджуек. Едните почиват, другите тренират и накрая успяват да се изкарат от добрата спортна форма по време на Световната лига. Мартин Стоев се забърква в сексскандал. Но хитро си прави реклама на книгата преди издънката на олимпиадата. Сега раздуват, че в Пекин постигаме голям успех. Но истината е, че там бием само ливадите. Нашите могат да победят Китай, Япония и Венецуела на три ракии. Но от средняците и добрите отбори на олимпиадата ядем бой като маче у дирек.
Тестостеронът на Гибона още ни вдига кръвното
И тази история е много идиотска. Всички още лъжат и мажат за нея. Пешкирът май ще опере шефът на федерацията Данчо Лазаров. Обаче надали той връща Пламен като куфар в София, без да се посъветва с шефките на спорта Весела Лечева и дори по-нависоко. Пламен Константинов пристигна в София с повишен тестостерон и се върна в Пекин със завишен друг хормон, който потиска тестостерона. Може да са му го дали с тази цел. Къде се изпари пробата на волейболиста, взета в Корея? Накрая може да се окаже, че нашата допинг лаборатория не хваща назобените, а ги прикрива. Гибона обаче мина метър и се върна в Пекин на бял кон.
Допингът зарази и стрелбата
Вече имаме и стрелкиня, хваната с кокаин. Нашите излизат с номера, че някой й е сипал нещо в урината. Обаче нашите звезди Грозева и Киряков са придвижиха в шестнайсетицата благодарение на
хванати съперници.
Станка яде шамари
В почивката между една от борбите Симеон Щерев я шамароса и я благославяше до девето коляно. "Евроспорт" безброй пъти въртя грозната сценка и я постави в гафовете на деня. Нито един от нашите коктейлни журналисти обаче не посмя да попита треньора и боркинята за инцидента. Добре, че зрителите видяха епизода. Това не е прецедент. Такива са взаимоотношенията в българския спорт. Родителите нека си помислят, преди да дадат детето си да тренира нещо.
И боксът е в нокаут
И там гледаме медалите през крив макарон. От ринга си тръгваме с три победи и една загуба, и една кавга. След загубата си от колумбиеца Кубрат Пулев прави грандиозен скандал на съдиите.Толкова вдига кръвното на арбитрите, че на другия ден те порязват и Борис Георгиев срещу монголеца. Тогава Кобрата има глупостта да секундира на съотборника си и белодрешковците си го изкарват и на него. В Пекин нашите боксьори играят Ганкиното. Но съдиите там наистина не отчитат ударите им. След проф. Емил Жечев България няма лоби в този спорт и арбитрите ни режат като зелки.
Със стари чанти нов бардак не става
И на тази олимпиада заложихме на славните кримки, изградени по Татово време. Без Румяна Нейкова всички се издъниха. И не заради възрастта си. 35-36 години не са чак толкова много. Обаче българските шампиони са изстискани като лимони. Те са толкова амортизирани, че вече ги боли всичко. За какви олимпийски титли да говорим?
Къде успяхме
Там, където допинг контролът е по-лабав и имаме лобита. Светла Оцетова например съдейства Руми и съпругът й да си наемат хотел до гребния канал и да й спести умората от пътя до олимпийското село. Но има и трета причина за триумфа. Румяна тренира със съпруга си на язовир “Пчелина” и избягва затъпяващите безкрайни лагери от времето на социализма.
Плачем за пари, но не ни достига морал
Финикийските знаци не са проблем за тази олимпиада. Заплашената за стола си, спортна номенклатура осигури необходимите средства за премии и подготовка. Те се набират по всякакви начини. Експерт на тотализатора преди време разкри, че джакпотът от Тото 1 де факто се разпределя между различните спортни федерации. Никой не реагира на сигнала за тази спортна далавера. Доста от нашите състезатели, треньори и ръководители са пенкилер. Те самите не знаят дали са спортисти, бизнесмени, рекетьори, мутри или ченгета. Тоталното доносничество у нас също развращава състезателите и отборите. То им ампутира психиката на победители.
Големите пари и допингът са дупе и гащи
За да вземеш парите, се назобваш като кон. Ако не те хванат, кяриш. Прибираш обещаните олимпийски премии и пенсии и си оправяш живота. Ако те гепят, гориш за две години. За здравето си никой не мисли. Затова колкото са по-големи премиите, толкова по-яко ще се допингират спортистите. А ние вече сме черни бройки на допинг ченгетата. В Лондон ще ни режат още по-жестоко.
Съветският модел на спорта отиде на кино
Нашият спорт, направен по съветски образец, рухна барабар с физкултурната агентура и номенклатура, скапаната база, прикриването на допинга, вечните лагери, извращенията и чуждестранните наемници. Петте медалчета в Пекин не могат да учудят света. Вече привличаме вниманието само с допинг скандали и издънки.
Сегашният ни спорт е изрод на изкуствено дишане
Крепят го, само защото покрай живия труп вегетират безброй паразити. В това число и спортни журналисти. Старият модел на спорта отива на боклука като москвичите, телевизорите "Темп", съботниците и панелките. Прототипът - руският спорт, също се издъни в Пекин. Алтернативата е масовият аматьорски спорт. По-добре да имаме спортуващ народ и малко медали, отколкото обратното. Бъдещите шампиони ще идват от колежанския и университетския спорт. Не става дума за спортни паралелки, а за колежанския и аматьорски спорт. Там младите хем ще спортуват, хем ще получават образование и специалност. Така няма да тежат на обществото и да се чувстват неудачници в целия си останал живот. Сега се внушава, че без забранени стимуланти не може да се постигат спортни успехи. Но не е така. Нашите първи шампиони побеждават чисто допингирани противници. Дори и щангистът Йордан Биков, който става олимпийски шампион в Мюнхен без хапчетата на Абаджията. Но без зоб е адски по-трудно. Трябва и талант.
