Тъжни са първите олимпийски дни за България. Тъжни и мрачни. Звездите ни залязват в облачния хоризонт, а надеждите ни за медали все повече и повече започват да граничат с химерата. Натам са се запътили и волейболните национали - гордостта на родината в колективните спортове. Допингскандалът с Пламен Константинов е последният низ от огромния волейболен фитил, който рано или късно щеше да предизвика гръм с пълна сила. Неприятното е, че бомбата избухна точно когато не трябваше – на олимпийските игри в Пекин. Разяждан отвътре, съдиран от скандали, които оставаха прикрити, отборът все пак стисна зъби, за да изпее грациозно Лебедовата си песен на най-големия спортен форум. Песента обаче е на път да прозвучи фалшиво, защото взривът бе неизбежен. За огромно съжаление краят на едно страхотно поколение волейболисти няма да е победоносен. Тайната и мистериозна война между асове и асове (Пламен Константинов и Владо Николов), между треньор (Мартин Стоев) и играчи (Пламен Константинов), между треньор и шеф (Йордан Лазаров) и между шефове и играчи (Лазаров и Константинов) води до самоубийството на един наистина прекрасен състав. А върхът на всичко бе мистичният допинг-проблем с капитана на отбора. В трудния за Пламен момент никой от шефовете и треньорския щаб не го подкрепи. Спомнете си само какво бе отношението на Мартин Стоев по случая пред камерите на Канал 1, когато му зададоха въпрос: “Къде е Пламен?”. Наставникът повдигна рамене и троснато отговори: “Попитайте го него или доктора. Аз от медицина не разбирам, мен ме интересува само кои играчи са здрави и на кои мога да разчитам!”. Изпаднал в крайно тежка и безизходна ситуация, Гибона реши да действа на своя глава. Пропътува обратно хиляди километри, за да се подложи на нови изследвания, които да докажат, че всъщност всичко е наред. Дали обаче ще е така? Дали Пламен ще бъде пълноценен на волейболна България оттук насетне? Даже и проблемът да се разреши, ще има ли физически и най-вече психически сили Константинов да се върне обратно и да играе отново на 100 процента. И дали няма да е късно?
В астрономията еволюцията на звездите е следната. В края на своето развитие те се превръщат в бели джуджета, а след това започва бавен процес на изстиване, угасване и потъмняване. Т.е. звездата вече е ненаблюдаема. А по същото време в другите кътчета на вселената се раждат други звезди... Почти като в спорта и в живота. С тази разлика, че звездният ни волейболен тим можеше да залезе на върха на Олимп. Не че шансовете са се изпарили, напротив – те все още съществуват. Но лошото е, че покрай случая с Константинов започнаха усилено да избледняват.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ