Родената на 20 ноември 1984 година състезателка претърпява операция на крака си като дете и губи чувствителност на тялото си от бедрата надолу. Това не спира амбициозното момиче, което се отдава на спорта и на Параолимпиадата в Пекин през 2008-а печели сребърни медали в колоезденето на трасе и по часовник. Година по-късно е избрана за Най-добра спортистка с увреждания в Холандия.
През март 2010 година 25-годишната Моник се сблъсква с друг състезател по време на тренировка. Като резултат тя изпитва силна болка и разбира, че е върнала чувствителността си. По-малко от две години по-късно холандката вече ходи и дори попадна в женския тим на Рабобанк. “През юли 2010-а направих първите си стъпки. Исках да скачам и крещя от радост. Да можех да ходиш е най-хубавото нещо на света, но спортът ми липсваше. Втората цел, която си поставих след тази да проходя нормално беше да се състезавам отново”, обяснява Моник. Тя уточнява, че лекарите още не могат да си обяснят неочакваното й възстановяване. Повечето от тях смятат, че травмата от удара е върнала чувствителността й.
Първият опит на атлетката да се качи на велосипед за хора без увреждания завършва с падане. Тя не се отказва и вече кара по 30 километра всеки ден. Ван дер Вурст осъзнава, че нивото й е далеч от това на останалите момичета в Рабобанк, но вярва, че ще участва на Олимпиадата в Рио де Жанейро през 2016 година.
