Филмът за допинга в руския спорт „Икар“ (Icarus) получи „Оскар“ за най-добра пълнометражна документална лента. Той е базиран на свидетелствата на бившия шеф на Руската антидопингова агенция Григорий Родченков.

„Икар“ на режисьора Браян Фогъл се пребори за статуетката с още четири филма: „Abacus: Small Enough to Jail“, „Faces Places“, „Last Men in Aleppo“ и „Strong Island“.

За втора поредна година Филмовата академия отличава с „Оскар“ документален филм на спортна тематика. През 2017 година наградата получи „Оу Джей: Произведено в Америка“, който разказва за живота на бившия състезател по американски футбол Оу Джей Симпсън.

Отличаването на „Икар“ предизвика реакцията на германския журналист Хайо Запелт, който участва активно в разкриването на държавната руска система за допинг в спорта.

„Неоспоримите факти за съществуването на държавна система за допинг в Русия получиха награда от най-висша степен – най-престижната премия в света на киното - „Оскар“. Това е още един мощен удар по безволевия МОК и неговото слабо ръководство, което постъпи по позорен начин, въпреки че разполагаше с безпрецедентни доказателства“, написа Запелт в „Туитър“.

Напълно противоположна беше реакцията в Русия на наградата на „Икар“. Според председателя на парламентарната комисия за физическа култура, спорт, туризъм и младежта Михаел Дегтярьов номинацията и наградата за филма са станали чрез политически натиск.

„Много е трудно филмът „Икар“ да се нарече документален. Той е основан на показанията на беглеца от Русия и обвиняем за извършването на сериозни престъпления проф. Григорий Родченков, който изглежда е и психически болен. За мен не е учудващо, че американските кинокритици и зрители са попаднали под влиянието на сюжета, тъй като темата дълго време беше нагнетявана от западните медии“, обяви Дегтярьов.

Както е известно, тази нощ баскетболната легенда Коби Брайънт получи "Оскар" за най-добър анимационен късометражен филм за "Скъпи, баскетбол". Актрисата Алисън Джени получи приза за най-добра поддържаща женска роля във филма "Аз, Тоня", разкажваща историята на американската фигуристка Тоня Хардинг и участието и в скандала срещу нападението на нейната конкурентка Нанси Керигън преди олимпийските игри в Лилехамер през 1994 г.