ИГРАЙ БЛИЦ ГЕЙМ 3 - ТУК!

Дъщерята на Гълъбин Боевски може да пристане по професионална линия на Узбекистан, научи „ШОУ“. 16-годишната тийнейджърка е на път да бъде изтъргувана на чуждестранната федерация, за да продължи да играе тенис. Това е единственото спасение на забатачената кариера на девойката, която вече все по-рядко се сеща колко добре се справяше с ракета в ръце.

 

Сара взе да потъва стремглаво надолу в световната ранглиста за девойки, когато

 

 

на летището в Сао Пауло. Това се случи през нощта на 24 срещу 25 октомври 2011 г., а за ужас на семейството и близките, момичето също бе с него. Двамата се връщаха от турнир, в който малката участваше в Бразилия.
В продължение на повече от година, ръководството на тенис централата на Узбекистан прави постъпления, за да убеди майката на Сара – Красимира, че в името на бъдещето й, трябва да я пусне да се състезава за тях. От там били готови на всичко, за да се докопат до Боевска. Предлагали да извадят паспорт на десетокласничката и да уредят със същата привилегия и член от семейството й, който бъде посочен за нейн постоянен настойник. В случая – майка й.

Узбеките, които минават за една от най-щедрите що се касае до купуване на готови спортисти или на такива със спортен талант деца, имали оферта, според която да поемат целогодишно издръжката на тенисистката. Всички разходи за пътувания, самолетни билети, лагери, участия по турнири, плюс пълна екипировка. Разбира се, в предложението влизало и месечна рента, с която да облекчат затрудненото положение на фамилията след попадането на Гълъбин зад решетките.

Съсипаната от ядове, безпаричие и липса на адекватен ход Красимира не се наемала да отговори положително. Тревожела се, че Сара ще отпътува далеч и ще я вижда рядко, че ще отиде в напълно непозната държава и тя няма да има контрол над нея. Освен това, виждала и че момичето страда много от огромния скандал с баща й, срамувало се от факта, че той лежи вече от година и половина по бразилските затвори. Всичко това убивало желанието на тийнейджърката да продължи да се занимава с тенис.

Сара започнала да си намира удобни извинения да не тренира, след които настъпил и друг проблем пред Красимира. Не можела да плаща високите заплати на специалистите, на които мъжът й преди да загази бе поверил подготовката на девойчето. Първоначално, никой не обелвал нито дума за пари, но след като минали няколко месеца, треньорите

 

че така не можело да продължават и трябвало все пак да имат някаква яснота. Занапред ще се състезава ли Сара Боевска, кой ще погасява разходите й по участия в турнири в чужбина и кой ще им дава тяхната лепта. Все въпроси, на които съпругата на олимпийския шампион по вдигане на тежести от Сидни 2000 нямала отговор.
Единствените, които не спирали да се интересуват от Сара били хората от федерацията в Узбекистан. Без да досаждат, те се обаждали поне веднъж в месеца на семейството и питали дали имат нужда от помощ. Говори се, че веднъж дори финансирали участието на малката Боевска зад граница, но с надеждата, че това ще накара Краси най-после да подпише желания от тях договор за натурализацията на по-голямата й дъщеря. Това отново обаче не се случило. Узбеките си замълчали и казали, че ще чакат, колкото трябва.
Първото, което притисната до стената Красимира Боевска предприела, е да преустанови участията на талантливата тенисистка в чужбина. Причината била ясна и на малките деца – липса на средства за подобни неоправдани разходи във фамилния бюджет.
Последният турнир, в който Сара Боевска е присъствала зад граница, е на 10 септември в Анталия в състезание с награден фонд 10 000. Момичето обаче отпада още в квалификациите и се прибира у дома с провесен нос.
Последната й въобще поява пред публика в тенис средите в България пък също е от миналата есен. На 20 септември 2012 г. Боевска е вписана сред участниците на турнира във Варна, но там претърпява същия крах.
И до там. От тогава са изминали 10 месеца, в които

 

 

Извадена от всички класации в своята възрастова група, не фигурира вече и в ранглистата на Международната асоциация за юноши и девойки. Никой не знае какво всъщност се случва и дали някога ще се завърне отново на корта сред приятелите си.
Красимира не приемала офертата на Узбекистан и по друга, може би по-важна дори от майчините й тревоги причина. Самата Сара не можела да даде категоричен отговор дали иска да замине. Споделяла, че вече била достатъчно голяма да взима сама решения в живота си, което за нейните все още ненавършени 17 години (б.а. родена е на 2 септември 1996 г. в София), звучи нелепо. Краси и Гълъбин обаче така възпитавали и нея, и брат й Пол. В пълна свобода, в правото на малките да имат задължително собствено мнение по всеки въпрос и да имат те последната дума, нищо, че грешат. След консултацията си със самия Гълъбин по темата, той държал на всяка цена Сара да приеме и да продължи да се развива, макар и далеч. Той не можел да се примири с факта, че заради издънката с дрогата, сам е сложил край на бъдещето на детето си. Боляло го, че веднъж изпуснал от контрол сина си Пол – обещаващ навремето футболист, който бе заловен с пистолет в училище, сега е разгонил фамилията на дъщеря си.
Красимира гледала да не го притеснява излишно и го щадяла. До степен, до която даже му спестявала истината. Като тази, че Сара вече не е същата, каквато татко й я помни. Няма и помен от нейната дисциплина и жар на корта, че тренира все по-рядко и само когато пожелае, че няма постоянен треньор. Ако бившата звезда на световната тежка атлетика научи всичко това, никой не знае как би реагирал, въпреки че е зад решетките и няма какво да предприеме от там. Новината за разбитата психика и кариера на Сара обаче биха разрушили самият него емоционално, убедени са шепата приятели, останали верни на Боевски след жестоката драма.
Година и половина след като Гълъбин Боевски бе закопчан на летище „Гуарульос“ в Сао Пауло, на семейството му в България не е останало почти нищо, разказват злите езици из София.

 

разположен в The Mall на бул. „Цариградско шосе“, но и с първата си зала на стадион „Васил Левски“. Боевски не се водел собственик на нито един от двата специализирани спортни центрове, които до преди ареста му бяха сред най-модерните места за маниаците на помпане на мускули в столицата.

Фитнесът на „Цариградско шосе“ продължава да носи същото име, както при отварянето си – 2FIT, но нищо повече от там. Другият, на „Васил Левски“, обаче е преименуван, а светещата табела „BOEVSKI 2000“, която стоеше монтирана вдясно от централния вход на националния стадион, от няколко месеца е изхвърлена на боклука.
Нечовешките разходи по залите, обслужването на големия брой персонал, поддръжката на скъпоструващите уреди, зареждането с медикаменти за възстановяване – внос от чужбина, както и елементарните битови сметки, съсипали останалата сама да се оправя Красимира Боевска.

Жената продала всичко, каквото могла. Движимо, недвижимо имущество, само и само да задели средства, с които да плаща хонорарите на адвокати, които да измъкнат мъжа й предсрочно от затвора в Бразилия. Това обаче се оказало бездънна яма. На всичкото отгоре, у нас попаднала и на такива, за които днес не иска и да се сеща. Първоначално те й давали гаранция, че ще спасят Боевски и че спечелването на обжалването е в кърпа вързано, но след това, когато прибрали парите си, спирали да си вдигат телефоните.

 

Със себе си взела най-малкото си дете – 3-годишната Майра, защото тук нямало на кого да повери грижите за нея. Нито веднъж не е завела отново в Бразилия Сара, която след задържането на баща й бе отведена от местните власти за 24 часа в интернат и разпитвана. Момичето е в постоянен стрес и започвало да плаче само при мисълта, че може отново да кацне в Сао Пауло и да се срещне очи в очи с душманите си от октомври 2011 г.
В Бразилия Краси се била установила при българи, но това било временно. Рядко се чувала и със сина си Пол, който първо бе оставен в София със задачата да движи бизнеса на баща си и в двата фитнес центъра, но след това бе изхвърлен като мръсно коте на улицата. Никой не знае как всъщност се препитава Пол днес. Положението му не е никак розово, защото той вече има син почти на годинка. Бебето от приятелката му Капка Алексиева се роди, когато Гълъбин вече бе зад решетките. Говори се, че семейството я кара единствено на подаяния от бащата на Капка – Кирил Алексиев, който си имал частен бизнес в Кнежа.
Пол трябвало да се грижи и за сестра си Сара в месеците, в които Краси стои в Бразилия, за да се среща по-често с Гълъбин и да може да му дава кураж поне, показвайки му малката Майра. Това също не се случвало по начина, по който майката очаквала. Брат и сестра били близки, но Пол все още бил непораснало дете, което също имало нужда някой да го наблюдава. И така, хубавата Капка, която също е в началото на своите двайсет години,

 

 

с бебе мъж и с объркана снаха тийнейджър, която хем не иска да тренира, хем я мързи дори да учи. Сара вече била във възраст, в която все по-често се застоявала пред огледалото, започнала да ходи гримирана в клас, да се прибира все по-късно, да си има свои тайни, собствена компания и да въздиша по несподелените си любови.
За капак, братовчедът на Гълъбин Боевски и негов колега от щангите – Пламен Боев, който в първите месеци на задържането му уж го раздавал адски активен, събирал подписи в негова подкрепа тук, обикалял из спортното министерство и БОК, също му забил нож в гърба.

Пламен прекъснал с опитите си да помогне на Гълъбин, не се интересувал и какво се случва с децата му, обяснявал, че самият той е в затруднено финансово положение и упорито се криел. Най-грозното от всичко обаче било, че пред чужди хора Боев често се изпускал и коментирал как всеки си заслужава съдбата на този свят и че Боевски не е света вода ненапита, че много грешки бил допуснал, за да се докара до подобна безизходица. В средите на вдигането на тежести поведението му се критикувало и хората били възмутени как е възможно кръвни роднини да се топят един друг и да си говорят зад гърбовете. Особено, когато Гълъбин е на колене, с присъда от 9 години зад решетките и когато съпругата му е изправена на ръба на полудяването с три деца и с внуче.