Александър Спасов постигна най-добро време от българите, които участваха в тазгодишното издание на маратона във Валенсия. Победителят и рекордьор от Обиколката на Витоша, както и от редица други състезания по планинско бягане, най-вече ултрамаратони, измина класическата дистанция от 42.195 км за 2 часа, 34 минути и 22 секунди. До този момент 25-годишният Спасов имаше 2:42 ч. на маратон, постигнати в Малта.

Във Валенсия България беше представена от 42-ма атлети. Спасов не беше единственият, съумял да подобри постижението си на маратон. В неделното състезание на испанска земя личният си резултати коригираха още Александър Димов и Димитър Русев, които допълниха Топ 3 на класирането при българите.

47-годишният Димов финишира за 2 часа, 48 минути и 16 секунди чисто време (2:49:49 ч. официално). Съотборникът на Сашо Спасов в "Жулистан" Димитър Русев - за 2:48:46 ч. чисто време (2:49:07 ч. официално време). 

Впечатляващо се представи и Симона Неделчева - най-бърза сред българките на маратона във Валенсия, при това в дебюта й на маратон. Тя постигна време от 3:06:21 ч. (чисто) и официално: 3:09:33 ч. 

Другите ни сънародници, които успяха да слязат под трите часа, са Кристиян Кирилов (2:55:48 ч.) и Никола Овчарски (2:59:05 ч.). 

Зорница Христова и Кристина Бергова също подобриха личните си резултати на маратон.

"Най-доброто ми време до този момент на маратон беше 2:42 ч. - в Малта. Целта ми във Валенсия беше да го подобря. Исках да бягам под 2 часа и 40 минути, като бях убеден на 99%, че дори ще мога под този резултат, въпреки многото ултрамаратони от това лято. Тръгнах с групата и беше лесно да бягаш вътре, просто следваш хората пред теб", разказа Александър Спасов пред БЛИЦ СПОРТ.

"Мислех, че ми е малко бързо темпото, но не ми се щеше да изоставам, защото така щяха да ме изтеглят. Планът ми беше да добутам на около 3:40 темпо (б.р. - пробягвайки 1 километър за 3 минути и 40 секунди) до 21-ви км и след това да решавам какво да правя. Халфът мина (21-ия км), видях че съм добре и продължих с това темпо. Просто реших докъдето мога с него и след това до финала каквото стане. Пиех вода на всеки 5 километра. Подсилих се с един енергиен гел на 19-ия км и още един на 30-ия. Когато минах 32-ри километър вече ми беше ясно, че ще се боря да завърша за 2:35-36. Не бях зле, краката започнаха да се одървят, но бях сигурен, че можех да изкарам до финала", продължи бившият футболист, родом от Ихтиман.

"Най-тежко ми беше между 36 и 40 км. Стана много топло, а на жега не работя добре. Издържах и тези най-трудни километри и последните 2 км просто трябваше да ги избягам. Последният дори се напънах и успях да сляза до около 3:30 минути. Доволен съм", добави Сашо Спасов.

Логично изключително доволна от представянето си е и Симона Неделчева. "Цяла година се подготвях за Валенсия покрай останалите състезания. Целенасочената ми подготовка за там започнах през септември - с интервални и бегови тренировки поне един/два пъти седмично, фартлеци, ускорителни бягания. Софийският полумаратон ми беше “генерална репетиция”. Бях си казала, че ако го избягам под 1 час и 30 минути, ще имам шанс и във Валенсия да се справя добре. Последните две седмици преди състезанието започнах значително да намалям обема, като наблягах на тренировки за скорост. Последната неделя преди маратона направих едно по-дълго планинско бягане. По време на състезанието се чувствах чудесно, вода почти не пих. Не съм приемала гелове/храна, гледах да се хидратирам. След 32-ия км започнах леко да се предавам психически, но точно тогава се появи един италианец, който ми предложи да бягаме заедно. Разбрахме, че имаме една и съща цел. Той буквално ме издърпа до финала и много съм му благодарна", разказа Неделчева пред БЛИЦ СПОРТ. 

"И аз като всички участници съм очарована от събитието, града, организацията, хората и доброволците! 2/3 от трасето не ги усетих именно заради невероятната атмосфера. Особено към финала има тясна пътека, от където минават бегачите, а от двете страни е пълно с хора, които ги подкрепят. Дори хората, които минаваха покрай нас с коли, подсвиркваха и викаха за нас, както и хората от жилищните блокове. При толкова вълнуващо събитие и при такава атмосфера е трудно да се откажеш. Няма как да спреш просто, публиката не ти го позволява. Организацията във Валенсия беше перфектна", добави Симона Неделчева.

"От много време се опитвах да подобря най-добрия си резултат на маратон, но все поради различни обстоятелства не успявах. Затова си набелязах два опита тази есен - Софийски маратон като участник в Държавното първенство и Валенсия шест седмици по-късно, за който бях слушал много от приятели за уникалната атмосфера по трасето", каза ветеранът Александър Димов.

"За Софийския маратон не успях да направя достатъчно подготовка заради голяма служебна ангажираност, често пъти се налагаше да излизам за бягане след 22:30 часа. От натрупания вече опит ми беше ясно, че при такива обстоятелства всяко напъване за интензивни тренировки е безсмислено, затова предимно правих леки до умерени кросчета, и единствено правих максимална интензивност на 5кмрън всяка събота в Южен парк. Дългите леки кросчета обаче много ми помогнаха да си отпочивам от психическото натоварване от работата, а може би защото си починах и от тежки тренировки и състезания, изведнъж малко изненадващо ми потръгна скоростта на 5 километра. Реших, че имам някакви шансове и за Софийския маратон, на който най-сетне направих лично подобрение за 2:52:25 ч., и то на много трудно за мен трасе. Това свръх много ме мотивира да опитам на Валенсия да падна под 2:49 ч. със средна скорост над 15 км/час. Заради тази нахъсаност допуснах и грешка, че продължих с големия обем след Софийски маратон, не си починах добре, а дойде време за подготовка за Валенсия. Въпреки това направих необходимата специфична подготовка с ускорителни бягания до желаното маратонско темпо, но не можах да възстановя скоростта си на 5 км - един важен индикатор за маратонско постижение. За мой ужас последният ми резултат на 5 км показваше потенциал само за 2:57 ч. на маратон! Реших да не му вярвам, защото силата ми е в дългите дистанции, а и да се доверя на темповите тренировки", разказа 47-годишният Сашо Димов пред БЛИЦ СПОРТ.

"Също като преди Софийския, реших да направя седмица по-рано и дълго бавно  планинско бягане с приятели. Но се събрахме твърде силна група, а и едни млади ентусиасти наложиха темпо, което беше доста извън концепцията за бавно, но в крайна сметка беше голяма забава. Последната седмица вече намалих тренировките, даже и пропуснах два дни, направих две леки и една ускорителна тренировка, а в съботата преди маратона направихме със Симона леки 8 км в покрайнините на Барселона, както и малко бегови упражнения. На самия маратон тръгнах умишлено малко по-бавно. Постепенно достигнах до желаната средна скорост, отначало ми беше леко трудно, но атмосферата по трасето се оказа уникална, истински маратонски празник - оркестри, хора от двете страни като плътен кордон. Постепенно се адаптирах към темпото, и километрите от десетия до 25-тия. Там вече започнах да вкарвам повече усилие, за да не намалям, но чуствах резерв и за още малко, което ме успокои. Реших да се абстрахирам колко ми остава и да се движа в темпо с максимално спокойствие. Така сравнително лесно достигнах до 35-ия км, на който вече очаквано стана много трудно, но криза нямаше, вложих последни резерви и запазих темпото. На 40-ия км ми беше кошмарно трудно, повече не можех да поддържам темпо малко под 4 мин/км, но окуражаващите викове на тълпата помагат. Вече виждах футуристичните сгради, където е финала, и просто нямаше как да се излагам накрая. Финал за 2:48 ч., второ подобрение тази есен и няма как да опиша колко съм щастлив", добави Димов.
 
Почти 20 хиляди участници се включиха в тазгодишното издание на маратона във Валенсия. 

Победата при мъжете е за Леул Гебреселаси (Eтиопия) - 2:04:31 ч. При жените номер 1 е сънародничката му Ашете Дидо, която подобри собствения си рекорд на трасето - 2:21:14 ч.

ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ

Класирането на българите на маратона във Валенсия: