ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК!

Вицепрезидентът на федерацията ни по художествена гимнастика Невяна Владинова гостува в предаването „Код Спорт“ по RING. Тя е една от най-магнетичните ни шампионки в този спорт, печелила е медали от световни и европейски първенства. Беше и посланик на шампионата на планетата в София миналия месец. Предлагаме акценти от интервюто с Невяна Владинова:

- Невяна, адаптира ли се към новите си отговорности на 100%? Кое се оказа най-трудно и кое беше най-голям риск от състезател да станеш директно вицепрезидент и то на федерацията по художествена гимнастика?
- Риск си беше, разбира се. Може би беше най-голям риск за Илиана Раева, която ми даде този шанс, без изобщо да знае дали аз ще се справя. Разбира се, имала е някакви наблюдения, не го е направила просто така. Но и за мен си беше риск. Най-трудно може би ми беше да успея и аз, и момичетата от отбора да свикнат с това, че аз пак съм част от тях, но съм от другата страна. Винаги ще бъда техен съотборник, но това е чисто като усещане. Този преход за мен беше труден - да се наложи да бъда от другата страна, на ръководен пост и да свикнат с това тези, с които съм се състезавала на един килим, както и треньорите ми.

 Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)

- Все по-рядко наричат високите етажи на художествената гимнастика „гнездо на оси“. Това само привидно ли е или наистина има някаква промяна?
О, има огромна промяна в това нещо. Определено Българската федерация по художествена гимнастика създаде един много сплотен екип, в който всеки се подкрепя. Разбира се, не всеки е много близък с другия, но това не е и толкова важно. Важното е, че всички имат една цел, една посока. Всеки прави това, което зависи от него, не се бърка на другия, а единствено помага. Има едно спокойствие и една много приятна атмосфера за работа. Всъщност остава време единствено и само да се работи много, без да има никакви интриги.

-  Имаше ли нещо инфарктно, куриозно или конфузно зад кулисите на световното първенство в София? Нещо, което не видяхме или за което не разбрахме, или може би всичко премина по ноти?
Да, ето давам един пример. Имаше сигнал за бомба на паркинга на „Арена Армеец“. Искаха да евакуират цялата зала в деня на многобоя при ансамблите. В петък се случи това нещо, когато залата беше пълна. Ние, разбира се, казахме, че няма как 5 хиляди човека да ги евакуираме и да ги закараме при бомбата. Естествено, това беше просто плик, но дойдоха полиция, линейки, пожарни, сапьори и какво ли не. Никой в залата не разбра. Дори получихме поздравления от международната федерация, че сме запазили спокойствие и хладнокръвие.

Как се работи с Илиана Раева? Честно кажи – конфликтни ситуации дебнат ли зад всеки ъгъл или всичко е ред, ред и пак ред?
Откакто не съм гимнастичка, много спокойно работя с Илиана Раева. Разбира се, всичко е много стриктно, много дисциплинирано. Тя е изключително взискателна, не винаги е спокойна и хладнокръвна, понякога се налага дори да повиши тон, но това винаги е в мярка, в която е полезно. Това, което тя изисква от нас и от целия екип, както и от момичетата и от треньорите, ако го нямаше, нямаше да има тези резултати.

-  Какво най-много те впечатли в нашия ансамбъл на световното? Може ли с по няколко думи да определиш всяко едно от момичетата?
 Впечатли ме в нашия ансамбъл, че въпреки трудния старт в началото на годината и всичките негативи, които отнесоха, защото имаше много срещу тях... Всички очакваха веднага фурор след олимпийските шампионки. Много тежка и много отговорна задача. Имаха неособено успешно европейско първенство и въпреки това успяха да се съберат, разбира се, най-вече с помощта на Весела Димитрова и да излязат като един отбор, да си вземат това, което заслужават. Да се докажат пред себе си най-вече и да си повярват. Женина Трашлиева, която е капитан на отбора, е мъдростта в ансамбъла и това, което ги сплотява. София Иванова е артистичността в съчетанието и в отбора. Радина Томова, която е едно бижу, е цветето на ансамбъла. Маргарита Василева е крехката сила. Камелия Петрова е малкият-голям боец, защото тя на възраст е малка, но всъщност е много голяма като човек и е един истински боец. Рейчъл Стоянов е техничарят на отбора.

Mнието ти за Стилияна Николова – бронз в многобоя ли беше максимумът на нейните възможности към момента и докъде може да стигне това талантливо момиче?
 Разбира се, че можеше и още, но това беше целта засега. Тя имаше една много отговорна задача, особено в отсъствието на Боряна Калейн. Трябваше да се пребори за олимпийска квота и това беше основната задача. Трябваше да играе умно, както ние обичаме да казваме, а не да се хвърля и да рискува безотговорно. Смятам, че тя за себе си спечели това, което тя и екипът беше поставил. Оттук нататък тя може много. Трябва да не се надува, да се успокои и да работи, както досега.

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, „Ринг“

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram
Присъединете се в канала 
ТУК