Разтърсваща история от света на спорта за младия Зак Ийстър, който слага край на живота си и оставя безутешни родителите си, братята си и приятелката си, продължава да бъде актуална и днес заради посланието, което американецът отправя към на бъдещите поколения. Той се самоубива преди Коледа през 2015 година, но пише писмо от 39 страници, в което моли мозъкът му да бъде даден за изследване, за да може да послужи за спасението на други като него. Преди това Зак работи в застрахователна компания и дълги години играе американски футбол, който е всичко за него и семейството му. Това е страст, предавана поколение след поколение, а Зак започва да играе още на осем, без да подозира, че играта, която толкова много обича, ще се превърне в причина за сериозни здравословни проблеми, довели и до смъртта му.

Първите симптоми на болестта на Зак се появяват, когато е на 11 години и започва да получава чести главоболия и да изпитва непоносимост към ярка светлина. Според лекарите причината са хормони, но в следващите десет години симптомите се засилват.

Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)

„Загуба на паметта, замъглено виждане, заваляне при говорене. Започваше да говори, но изведнъж това, което излизаше от устата му, бяха просто някакви звуци, които не означаваха нищо. Това не е нормално за едно 21-годишно момче. Спомням си как слизаше за вечеря и ми казваше: „Мамо, няма надежда за мен. Искам мозъкът ми да бъде дарен на науката.“ Уверявах го, че ще намерим лек, но той беше сигурен, че няма как това да се случи. Беше се примирил“, разказва майката на момчето Бренда.

Едва на 24-годишна възраст Зак се прострелва в гърдите с пушката на баща си и оставя обяснение защо посяга на живота си, както и желанието си мозъкът му да бъде дарен за изследвания. На 39 страници момчето описва как сътресенията, които получава като играч в гимназията, са го довели до депресия, чести промени в настроенията, зависимост от наркотици и загуба на краткосрочна памет или иначе казано мозъчно увреждане. Последната бележка на Зак гласи: „Направете така, че останалите да научат за мен, за да не повтарят моята съдба.“

Историята му е разказана в книгата „Love, Zac“ („С обич, Зак“ – от англ.) от автора Рийд Форгрейв, а в нея се разказва за това как хроничната травматична енцефалопатия (ХТЕ) и увреждането на невроните в мозъка на Зак са резултат именно от стотиците удари във и със главата и сътресенията, които получава впоследствие.

ХТЕ по принцип се развива в продължение на няколко години, а в последния стадий на заболяването се наблюдава отпадане на всички когнитивни функции. Проблемът е, че заболяването може да се диагностицира категорично едва посмъртно. Зак обаче знае какво му се случва и вижда заглавие как през 2012 година НФЛ постига споразумение за един милиард долара с пет хиляди бивши играчи, които страдат от симптоми, подобни на деменция. Следи изкъсо и последните изследвания по темата, гледа и документални филми за това как членовете на Залата на славата на НФЛ – Майк Уебстър, Джуниър Саю и Дейв Дюрсън, също се застрелват в гърдите, за да запазят мозъците си за медицински изследвания.

В колежа Зак оставя американския футбол зад себе си, но вече е твърде късно. Той сам търси лек за проблемите в главата си и дотолкова прекалява в самолечението си, че се пристрастява към хапчетата и алкохола. След като завършва, работи в застрахователна компания, но проблемите започват да се трупат един след друг и дори успява да завърши нито един разговор по телефона.

През пролетта на 2015 година Зак Ийстър разказва за състоянието си на приятелката си и търси професионална помощ, но психолог му казва, че не след дълго ще се окаже без пари, без дом и в клиника за психично болни. Наръх 24-ия си рожден той споделя новината и с родителите си и вече се е примирил, че състоянието му е необратимо.

В същото време Зак започва да пише в дневника си как в ума му се прокрадват мисли за самоубийство и пробва различни наркотици, включително трева и кокаин, в комбинация с предписаните му антидепресанти. „Това е единственият начин да продължа да се чувствам нормално. Писнало ми е да живея по този начин“, пише младежът.

Първият опит за самоубийство е през ноември 2015 година, но благодарение на негови публикации във Facebook и помощ от приятелите му, бащата на Зак го намира в рибарска колиба в близост до местно езеро с пистолет в ръка. След това Зак е приет в психиатрия, но следващият му опит е фатален без снимки или постове в социалните мрежи, а само с предсмъртна бележка към семейството му, оставена в банята му.

„Моля ви! Погледнете в компютъра ми и принтирайте историята ми. Моля ви да изпълните предсмъртното ми желание! Благодаря на всички ви за опитите да ми помогнете. Но на мен никой не може да ми помогне. С обич, Зак.“, пише на бележката.