Републиканският шампион по борба и бивш състезател по хокей на лед Петър Владимиров от Велико Търново днес изхранва семейството си, като почиства канали.

„В тази професия щом се обаждат, значи хората са на зор и ни виждат като едно спасение. Изпитваме и удовлетворение от това, че като им отпуша канала, хората са щастливи и аз така ставам като тях щастлив, че съм им свършил работата. Мръсна работа, да, парите не миришат, но за сметка на това, когато каналът започне да връща, мирише“, разказва 32-годишният бивш спортист пред БНР.

Тази професия работи от 15 години великотърновецът Петър Владимиров, баща на три деца, бивша спортна надежда на България в борбата и хокея на лед. В професията на каналджия влязъл случайно, но не си помисля да я сменя. Чешит е по характер, веселяк, но и отговорен към занаята си.

„На един музикант отивам да му отпушвам канала, вътре пълно с мокри кърпички. Отпушваме го, казвам на човека да не хвърля кърпички, да пази канала. Той вика: „По-добре да си платя да го отпушите, не мога да не ги хвърлям“. Хората не пазят, пък всяко нещо трябва да се пази, защото като се запуши, става голям проблем. Куриозен случай имах с докторка. Отива на море и комшиите ѝ звънят, че от апартамента ѝ по стълбището преливат фекалии. Тя живее на първия етаж. Когато стане запушване на канала в мазите, няма глупава вода, тя връща на най-ниската точка. Обади се разтреперана: „Елате, спасете ме!“. Отиваме, отпушваме канала. По големите фирми е различно. Да речем фирма, която отглежда пилета, имат много мазнини по тръбите. Много се свива диаметърът на тръбите, става на камък вътре. Те наливат сода каустик. С мазнините стана домашен сапун, втвърдява се в тръбата и после много трудно се отпушва каналът“.

Почистването на канали е тежка, не само мръсна работа. Изискват се и инвестиции. Поне 20 хиляди лева е вложил Петър Владимиров в различни машини, с които работи. Споделя, че си мечтае за собствен камион за работа, но такава техника на старо е поне стотина хиляди лева. Казва, че е безкомпромисен в мерките за сигурност, защото не малко каналджии са починали в шахтите.

„Ръкавици, гащеризони, костюми. За някои канали имам противогази и маски. В някои шахти, когато твърдата маса се разбива с вода, тогава се отделят газове, които изхвърлят кислорода навън. Има случаи, в които колеги са почивали в шахтите“.

Покрай работата си каналджията Петър Владимиров е станал и душеприказчик на хората, прави си своя социология и икономически анализи при разговорите с тях.

„На много хора съм правил компромиси. Обади се някой пенсионер преди пенсия, възрастни хора, близките са далече, няма кой да им помогне. Свършвам си работата и си тръгвам. Богатите винаги по-трудно дават пари от бедните. Бедните даже и бакшиш ще дадат – кой ракия, кой пари, дават хората. Държавата трябва да помага и на малките бизнеси, не само на големите. Не разбирам много от политика, но ако не беше се намесила навреме държавата, много по-лошо можеше да стане. Бих посъветвал финансовия и социалния министър да задължат по някакъв начин фирмите „да не минават под ластика, под въжето“, да започнат да осигуряват работниците на това, което вземат, защото после при един такъв проблем, като ме пратят мене на борсата с 200 лева и с три деца какво ще правя?“.

В каналите има всичко, включително и злато, разказва Петър Владимиров за находките си, при почистването на градския колектор на Велико Търново.

„Отбихме водата, за да можем да работим на сухо, да не идва постоянно вода при нас. Започнахме да чистим на ръка, защото е труднодостъпно за техника. Гребеш с лопата, пълниш кофата, с колички. Верига с хора правим, докато изнесем твърдата маса -кал, павета. И така, докато ровим в канала, един златен пръстен, дамски, златни обеци намерихме. По каналите много работи сме намирали – джиесеми, ножове, вилици, лъжици. Нашата работа е да ги вадим, да ги отпушваме. Работата не ме плаши мене. Плаши ме бъдещето на децата. Пожелавам си да сме здрави“, завърши Владимиров.