На световното първенство в Будапеща българите не бяха само с екипа на България. Симеон Щерев бе в щаба на Азербайджан като помощник-треньор. Треньор №1 на България за 2010 и 2011 г. замина за Баку преди няколко месеца, а преди няколко дни бе обявен за главен треньор на мъжкия тим на Азербайджан. Защо реши да отиде в Баку и как се промени животът му? Отговорите в интервю специално за "7 дни спорт".
- Г-н Щерев, какво се случва с вас в Азербайджан?
- Дойдох тук като помощник. Тук има един главен треньор, има старши треньор и помощник-треньори. Аз бях един от помощниците вече 4 месеца и преди няколко дни обявиха, че съм главен треньор на мъжкия отбор.
- Бързо развитие - за няколко месеца вече главен треньор.
- Да, така се развиха нещата. Предложиха ми и приех. Те не се представиха много успешно на това световно, взеха само един медал, което е малко за Азербайджан. Има обективни и субективни причини, но те не могат да си позволят да имат само един медал.
- Как стана връзката с азерите?
- Те ме поканиха. Имат представа какви са треньорите в света, знаят какво съм постигнал. Те търсят добри треньори. В началото не ми казаха, че ме искат за главен треньор. Повикаха ме да помагам. Аз нямах нищо против, тъй като в България нямаше как да работя. Щом не те искат някъде, няма смисъл да работиш. Имах още няколко варианта, но избрах Азербайджан.
- Как ви приеха там?
- Не мога да се оплача. Уважават ме, уважават труда ми и ненапразно са ми предложили. Тук уважават професионалистите, а аз съм такъв. За мен няма значение къде ще работя - дали в България, в Азербайджан, или Русия. Аз съм професионалист, разбирам от работата си, обичам си я. Знаете, че борбата е моят живот, цял живот се занимавам с това.
- Казвали сте, че треньорът трябва да бъде педагог. Трудно ли се постига това с чужденци?
- Педагогът си е педагог в цял свят. Тези умения важат навсякъде. Има различни характери, трябва да подходиш по различен начин, но трябва да стигнеш до сърцето му, до ума му, за да може да даде всичко от себе си. Трябва да намеря пътя към всеки един спортист, за да има резултат. Това е главната цел на всеки треньор - да има резултат. Можем да си говорим всякакви хубави неща, но в крайна сметка е важно какво има черно на бяло, резултатът. Радвам се, че ми дадоха възможност да покажа какво мога.
- Как е животът там извън залата?
- Баку е европейски град. Отлично строителство, всичко е направено за бъдещето. Има нови заведения, нов булевард, има огромно пространство за разходка край морето. Все едно си по улиците на Мадрид и на подобни градове. Добре устроен град и продължава да се развива.
- Има ли разлика между българите и азерите?
- Навсякъде има хора и хора. Има добри, има лоши, а аз мисля, че съм попаднал при добри. Но по принцип азерите са гостоприемни хора, също като нас. Азерите те посрещат от душа, всичко правят от душа, с голямо желание.
- Какво ви липсва от България?
- Близките и семейството, децата и внуците. Много приятели също. Но вече сме в такова време, че комуникациите са много добри. Чувам се с тях през скайп, Фейсбук. Липсва ми физическият контакт със семейството, с внуците. Но аз за 4 месеца четири пъти си бях в България, така че, като ми домъчнее много, се надявам да мога да се прибера за 10 дни.
- Сам ли живеете? Съпругата ви няма ли да дойде при вас?
- Сам съм, още не сме решили дали тя ще дойде, защото и моят статут не беше ясен. Досега един вид бях на пробен период, да видят какво мога. За мен също беше така, не си бях поставил като цел непременно да остана тук. Просто исках да се уверя дали мога да се справя.
- В Азербайджан отидоха доста наши спортисти и треньори. Чувате ли се с тях?
- Със Златан Ванев се чухме, още не сме се видели, защото имах много лагери. Но след като вече се устройвам тук, се надявам да се виждаме със Златан, който е главен треньор на щангистите.
- Двама българи са главни треньори на основни спортове в Азербайджан. Как си го обяснявате?
- Тук ценят треньорите с опит. Те си имат свои канали да разберат кой може и кой не може. А в основата на всичко е резултатът. Моите резултати са ясни. Хората тук това гледат. Искат авторитет, защото треньорът трябва да бъде такъв, да има история и като състезател, и като треньор.
- Сега ще се срещате с български състезатели. Няма ли да ви е тежко, когато трябва да се борите с българи?
- Терсене ще ми е, изпитах го вече по турнирите. Опитвам се да остана безучастен, когато се борят с българи. Защото все пак те са били мои състезатели, аз си ги обичам всичките. Неудобно се чувствам при такива срещи. Не мога да застана срещу Руди Великов, срещу Киро Терзиев, срещу Базан. Те са мои лични състезатели, толкова години са с мен. Терсене е, но няма начин. Аз съм професионалист. Не съм си тръгнал по свое желание от България. Изпитвам такива чувства, но нямам угризения. Ако не се бяха стекли така обстоятелствата, не бих отишъл в друга държава. Не съм си и помислял, че мога да бъда в Азербайджан. Никога не съм си представял, при това положение както бях в България, че мога въобще да отида в чужбина. Не успяхме да се договорим с федерацията да водя подготовката на моите лични състезатели. Затова заминах. Честно казано, не съм искал да бъда никъде, исках да съм в България, но не ми позволиха.
- Борците ви сигурно ви звънят често.
- Чуваме се, виждаме се. Най-големият куриоз е друг. Аз съм българин, независимо кой отбор водя. Ние, българите, не уважаваме собствените си сънародници, независимо къде са. Ако направят нещо, те са българи и ние трябва да се гордеем с тях, независимо къде са го направили. А сега бях треньор на световния отбор на световните игри по бойни спортове. Да сте чули някъде в България, че Симеон Щерев е бил треньор на световния отбор, който излезе срещу Русия? Не сте. В сайта на федерацията обявиха, че Кирил Терзиев и Радослав Великов се борят за отбора на света, но не написаха кой ги е поканил там. Това е куриозът. Защо се прави по такъв начин? Няма как да се омаловажи моят успех. Един българин е българин навсякъде. И трябва да се уважават сънародниците. Не съм в България, защото хората не умеят да те уважават. След като не умеят да се държат така с теб, че да изпитваш удоволствие от работата си, не може да стане. Не изпитвам ли удоволствие, няма как да работя.
- Какво мислите за представянето на нашите на световното?
- Мога да кажа само за свободния стил - медалистът ни Владимир Дубов, ако не бях аз, нямаше да дойде в България. И той, и Леонид Базан. Техният личен треньор ги доведе при мен. Но това също не се знае. Аз ги доведох и двамата. А сега медалът е от Дубов. Другият човек, който помогна на това момче, беше Желязко Димитров, който беше един от треньорите, когато аз бях състезател. На Желязко ръце трябва да му целуват. Той помогна много на Дубов, ако не беше той, не се знаеше дали това момче щеше да остане. Тук, в Азербайджан, разбрах и къде изоставаме от другите по система. Тук и във всички други държави главна роля играе личният треньор. Той получава 50% от премията на състезателя. А в България получава 10%. В Русия, в Азербайджан, в Украйна, в Грузия е 50%. Ако няма лични треньори, които да правят състезатели, какво ще правят националните треньори? У нас системата е обратна. Ако това се промени, много треньори в България ще работят повече. В момента личните треньори са ощетени. Ако се промени системата, те ще са мотивирани и ще правят повече състезатели, ще ги подават на националния. А тук, ако един борец вземе медал, личният му треньор е на заплата. При нас личния треньор го няма никъде. Кой ще тръгне да работи за 10%? В Грузия например няма толкова пари, но там системата е същата - в центъра е личният треньор. Защото треньорът на националния отбор е временен, идва и си отива. А личният треньор си остава. Тук го осъзнах, човек се обогатява и осъзнава. А това нещо ще помогне на българската борба, ще тръгне нагоре. В бокса, в щангите е същото. Личният треньор е най-важен. На мен ми е мъчно за българската борба, искам да печелим повече медали Нищо че вече не работя там. Аз обичам България, обичам спортистите, медалите са гордост. Като вземе българин медал, ме поздравят и сега. Всички българи трябва да се радват за успехите на другите.
- Сега сигурно ще тръгнат слухове, че ще дърпате наши борци в Азербайджан.
- Не ме интересуват. За мен какви ли не неща са се писали. Но винаги казвам каквото мисля, открит съм и съм готов да споря с всеки, да говоря с всеки.