Трикратната световна шампионка по борба Станка Златева е родена на 1 март 1983 г. През 2007 година бе избрана за Спортист на годината, а миналото лято бе на крачка от спечелването на олимпийската титла на Игрите в Пекин, където претърпя загуба на финала от представителка да домакина Китай.Станка, която има и четири европейски титли, разказа интересни неща за себе си.

- Станка, разнесе по целия свят името на родното ти село Крушаре. Какво ще разкажеш за него?
- Голямо село е. Намира се между Ямбол и Сливен. Има между 2000 и 3000 жители. Учих там до 8 клас, защото има само основно училище. Хората са невероятно задружни и добри, затова искам един ден да се завърна на село. По-спокойно е и ми харесва. Всички винаги са ме обичали. Познават ме от малка и винаги са ме подкрепяли. Сега разбира се има еуфория, особено след титлите. Радостта е голяма, гордеят се с мен. Правят се тържества, но аз обикновено ги пропускам, защото съм по лагери и турнири. Идват телевизии, обръща се голямо внимание и хората се радват.
- Разкажи нещо за семейството си?
- Имам майка и брат, баби и дядовци. Брат ми живее в Испания и се виждаме по-рядко. За щастие наскоро бе тук и се видяхме. Като бяхме малки, винаги отнасях наказания заради него. Той е с година и три месеца по-голям. Като всяко дете правех бели, но когато трябваше да слушам, слушах. Имах лудо детство на село. Там винаги е хубаво, играеш с децата, постоянно си навън.
- След първата ти световна титла почина баща ти. Какво се случи?
- Той беше болен от дископатия. Наложило се е да му бият инжекция. Получил се е абсцес и трябвало само да го цепнат. Вместо това обаче “специалистите” му сложили упойка и го оперирали. За 8 часа го умориха.
- Причината явно е лекарска грешка, така ли е?
- Да. Но случай не става въпрос за една, а за много лекарски грешки. От невнимание и от едното нищо баща ми си отиде от този свят. Беше ми доста тежко, защото той винаги е бил до мен. От малка ме учеше да не се предавам, да бъда момиче с мъжки характер.
- Как се представяше в училище?
- Честно казано, бях слаба ученичка, но същевременно силна в спорта.
- Кога започна да се занимаваш със спорт?
- Започнах рано да спортувам - още в 1-2 клас. Към борбата се насочих чак в спортното училище в Ямбол, където отидох в 8 клас. Преди това тренирах акробатика, конен спорт и лека атлетика. Без да се хваля, бях добра във всеки спорт. Искаха ме за акробатка, но бях малко трътлеста, какво да се направи - ген. После минах към конен спорт, но като напълнях и почнах да тежа на конете, се отказах. Заради конете ме приеха в спортното. Там се занимавах с модерен петобой, защото нямаше прием само с конен спорт. По-късно учителите видяха, че ставам за борба и ме насочиха към тепиха. Така случайно започнах, но след като пробвах, разбрах колко е интригуващо и така до днес.
- Това, че си се пробвала в толкова спортове, помогна ли ти?
- Разбира се, по този начин развиваш различни умения. Това ти дава предимство, ставаш по-концентриран.
- Кога започна да работиш със Симеон Щерев?
- Преди 3-4 години. На него дължа всичко. Добър, забавен и голям човек е Щерев. Като треньор обаче е много взискателен. Всички знаят, че сме много близки. Той е един от най-важните хора в живота ми.
- А кои са другите ти близки хора?
- Семейството и роднините, винаги се обръщам към тях - и за хубаво, и за лошо. Иначе имам много приятели, но малко от тях са истински.
- Пазиш ли медалите си и знаеш ли броят им?
- Не, никога не съм ги броила. Но си ги пазя всичките, макар че са разпръснати. Част от тях са в София, други са на село. Всички са ми ценни.
-Кой е най-големият ти успех?
-Всяка една победа, независимо каква. Трудът, който се влага, е винаги един и същ. И затова успехите не трябва да се степенуват, а да се уважават.
- А най-тежката загуба в Пекин ли бе?
- Честно казано, имала съм и други загуби преди това, но в Пекин беше по-различно. Очакванията към мен бяха много големи. Сочеха ме като фаворитка, а аз не успях да се настроя психически. Това ми попречи. Иначе бях подготвена добре физически, но просто не се справих с напрежението. Очакванията ме задължаваха, затова бе толкова тежко.  Цялата тази истерия, че на всяка цена съм длъжна да спечеля и да грабна олимпийското злато ми изигра лоша шега. След загубата от китайката цяла нощ не спах, плаках и не знаех на кой свят се намирам. Мъчеха се да ме успокоят, но сълзите постоянно се стичаха по лицето ми.
- Идваше ли ти да се откажеш от борбата?
- Не, категорично не! Напротив – в дните след олимпиадата ми се искаше колкото се може по-скоро да стане 2012 година, когато са Игрите в Лондон. За да се реванширам за загубата.
-Знаеш ли какво се случва с китайката, която те победи с туш?
-Да, участва в едно състезание за Световната купа и допусна само една загуба. Ние обаче няма как да участваме там. За да сме там, ни трябва пълен отбор, а нямаме толкова състезателки, които да взимат медали, за да ни допуснат да участваме.
-И все пак борбата е най-успешният ни спорт. Виждаш ли новата Станка Златева, ще имаме ли друг толкова категоричен шампион?
-Сигурно заради традициите, които имаме, идват и успехите. Развиваме се добре в този спорт. Имаме и големи таланти, с които се работи отлично. Искрено се надявам да имаме и други шампиони. Вижда се, че има качествени състезатели, дано се справят.
-Има ли допинг в борбата и какво е мнението ти по този толкова сериозен проблем?
-Всеки сам решава какво да прави с живота си. Не съм сигурна че, въпреки успехите, това си заслужава. Допингът уврежда състезателите и дори поколенията им. Но пък всеки сам избира своя път.
-Как преминава един твой ден?
-В момента съм в почивка, в Бургас съм и нищо не правя. Не знам кога ще ме извикат на лагер, не съм запозната с програмата, защото всичко се променя. Като ме извикат, тръгвам. Не знам дори кое ще е следващото ми състезание. Когато се подготвям за турнир, тренирам по два пъти на ден. Напълно ми е достатъчно, не е необходимо повече. Имах спаринг партньорка от Монголия преди европейското, но тя си замина, защото ще участва на азиатските игри. За съжаление в България няма друга състезателка на моето ниво и всички знаят, че преди се борех с треньора. Какво да се прави – като нямам конкуренция, ми се налага да се боря с мъже.
-Снима се в клипа на фолкпевицата Малина, защо го направи и как се свърза с нея?
-Исках да видя какво е. Беше ми много смешно по време на снимките. За мен бе различна емоция, но много интересно. Иначе с Малина се познавам покрай Краси Кочев. Тя живееше с него, а той е борец, приятели сме и ни свърза. За съжаление повечето хора приеха сцените като лесбийски. Малина искаше да покаже нещо друго, това което е изпяла в песента.  
-Какво мислиш за женския бой?
-Това не го приемам. Смешно е и не е нормално. Досега не съм ставала свидетел на подобно нещо, но ако го видя, ще гледам да ги разтърва, не е нормално жени да се излагат по този начин.
-Мъжко момиче ли си или обичаш да се глезиш като всички жени?
-Кой не обича да се глези. Май не съм чак толкова мъжко момиче. На пръв поглед изглеждам такава, но който ме познава най-добре, знае, че не е така.
-За какво не ти остава време.
-За много неща. Преди имах хобита, но сега вече няма как. Любовта към конете обаче ми остана. Винаги, когато имам възможност и ако има конна база, разбира се, отивам да пояздя.
-Какво ще правиш, като се откажеш от спорта. Мислиш ли за бъдещето си?
-Ще гледам да си намеря някои подходящ мъж да ме гледа и издържа. Сега нямам приятел.
- А защо нямаш в момента мъж до себе си?
- Ами никой не може да издържи на начина ми на живот. Постоянно пътувам и съм по лагери и турнири. Никой няма да седи и да ме чака. Мъжете не се страхуват от мен, защото тренирам борба, по скоро проблемът е в начина ми на живот в момента. Кой ще е този мъж, който ще е доволен при положение, че жена му постоянно я няма?
-Каза, че искаш някои да те издържа. Знам, че караш джип, не изкарваш ли достатъчно пари сама?
- Абе аз карам джип, но не съм си го купила. Джипът ми е на изплащане. Той е Тойота, от тези малките. Виж как остава впечатлението, че покрай титлите и трофеите съм натрупала пари. Няма такова нещо. Аз не съм богата. Признавам обаче, че поддържам добър стандарт, но не мога да си позволя огромни луксове. Щом джипът ми е на изплащане, направете си сметка сами.
-За какво мечтаеш и какво си пожелаваш?
-Да съм жива и здрава. Вярвам, че ако човек е здрав, може да постигне всичко, което иска. А за мен засега това са успехите на тепиха.
ВЕНЕТА ЯНЕВА/БЛИЦ