-Кой сте вие, г-н Костов? Не искам да ви обидя с въпроса, не съм си и помислял, но начело на Металург неотдавна бяха Ко Адриансе и Славолюб Муслин?

 

-Не се обиждам. Работих 11 години в Кипър, а това не е най-известната футболна точка на Европа. Бившият ми клуб Анортозис обаче поднесе голямата изненада това лято и влезе в групите на Шампионската лига. Горд съм, защото може би и аз мъничко съм допринесъл за този успех.

 

-Пристигнахте в Украйна от Армения, където работехте в Бананц (Ереван).

 

-Всичко стана внезапно заради босовете на корпорация Индустриален съюз на Донбас. Те са спонсори и на Металург, и на Бананц, така дойдох в Украйна.

 

-И вие събрахте багажа си и пристигнахте в Донецк без да се противопоставяте?

 

-Не, не е така. Отправиха ми предложение, на което нямаше как да се откаже. А и първенството на Украйна е по-добро от тези на Кипър или Армения. Защо трябваше да откажа?

 

-Подозирам, че вашите познания за украинския футбол не са били кой знае колко големи...

 

-Тук сте прав. Всеки в Европа знае за грандовете Динамо и Шахтьор. Надявам се обаче и моят отбор също да покаже, че има място сред големите.

 

-Все пак получихте покана за треньор на Металург, където в последните месеци наставниците се сменяха като носни кърпи.

 

-Анчелоти и Мауриньо са доказани имена в нашата професия. А кой е този Костов? Малко известен треньор, на когото съдбата реши да даде шанс да направи още една стъпка в кариерата си. Ако случайно нямам възможност да се представя добре, ще си тръгна сам. Тогава ще трябва да чакате новата носна кърпичка.

 

-Не сте от най-известните във вашата професия?

 

-Може би е така. Но тогава хората очакват от теб по-малко и е по-лесно да ги изненадаш. Така е навсякъде, дори и извън футбола.

 

-Вярно ли е, че след като сте пристигнали в Донецк за една нощ сте изгледали записи от четири мача на Металург?

 

-Нямах друг избор – информацията за тима трябваше да се попива като гъба.

 

-Какви бяха първите ви впечатления?

 

-Не кой знае колко добри. Разбрах, че играчите били много слабо подготвени в тактическо отношение. И когато се срещнах за първи път с играчите, изглеждаха потиснато.

 

-Пременихте доста голяма част от състава.

 

-През лятото поднових състава около 60-70 процента. Разполагам с отлични играчи – сръбският вратар Дишленкович, дългогодишният капитан на тима Вячеслав Чечер. Привлякохме португалецът Ракардо Фернандеш, който бе в Порто при Мауриньо, когато тимът спечели Шампионската лига.

 

-Ръководството казва, че извършвате революция в клуба. Така ли е?

 

-Ще ви кажа точната цифра, която дадохме за летни трансфери – 1 милион и 200 хиляди евро. Част от новите бяха привлечени като свободни агенти.

 

-Направихте нов отбор за 1,2 милиона евро, който води в първенството на Украйна. Не е ли прекалено евтино?

 

-(смее се). И според мен е така.

 

-Може ли да поискате от ръководството футболист да кажем за 10 милиона евро?

 

-Защо не? Дори мисля, че това време не е толкова далеч. Ако отборът покаже израстване, ако играта бъде добра и постигнем наистина някакви резултати, ще трябва да попълваме състава с нови футболисти. Винаги има позиции, на които трябват нови хора, за да има конкуренция. Между другото ние вече имаме играч, който струва не по-малко от 10 милиона евро. Това е капитанът на тима Вячеслав Чечер. Не бих се разделил с него за по-малко от въпросната сума. За щастие, той играе в Металург, така че не се налага да го купуваме.

 

-Вашето лидерство в първенството не е ли изненада?

 

-Ако кажа не, ще кажете, че сме се помислили за голяма работа. Макар че през лятото видях много добро представяне в контролите. На всички нас ни харесва класирането, хубаво изглежда. Беше планирано да променим стила на игра на Металург. Виждате, че сега футболистите действат повече на скорост.

 

-Какъв треньор сте – деспот или по-либерален?

-Разбира се, че се държа по-отпуснато с момчетата. Само, че те не трябва да мислят, че като съм по-добър, ще ми се качат на главата. За мен доброто отношение означава толерантност и справедливост. А не да си затварям очите, когато става нещо нередно.

 

-Какво според вашето разбиране е най-лошото поведение във футбола?

-На първо място неспазването на режима и наднорменото тегло. Безпощаден съм в това отношение и играчите са добре запознати с това.

 

-Колко струва една минута закъснение за тренировка на футболистите?

 

-Не включвам секундомер, но глобата е между 200 и 500 долара. Но нашите играчи са богати хора – тези пари все едно комар ги ухапал. Много по-важно е тяхното чувство за дисциплина.

 

-При първата загуба в първенството – от Динамо с 0:1, стана нещо неприятно в последните минути – изгониха Чечер и Фернандеш от вашия състав, както и треньора Костов. Какво ще кажете за това?

 

-За Костов – нищо. Когато на терена играчите започнаха да се разправят аз и треньора на Динамо влязохме, за да ги разтървем. Единствено мога да кажа, че имаше провокация от страна на Кадури (б.р. – играч на Динамо Киев). Нашият футболист Фернандеш въобще не го е докосвал, но видяхте какво стана. В конфликта се намеси и Чечер и той видя червения картон.

 

-Не е ли недопустимо за играч като Фернандеш, който е печелил Шампионската лига да се поддава на провокация?

 

-Съгласен съм. Но в последните минути на мача напрежението си каза думата. Умишлено бе създадено напрежение преди този двубой.

 

-От кого?

 

-Първо знаехме, че срещата ще започне в 19,00 часа. След това, през седмицата началният час бе променен три пъти и по инициатива на гостите играхме в 20,30 часа.

 

-Искате да се оправдаете за първата загуба.

 

-Боже опази. Въпреки че нервите на футболистите бяха скъсани, те излязоха за победа. Заминахме за Киев именно с такава мисъл. Борехме се срещу украинския гранд и смятам, че излязохме от битката с чест. Но да се върна на случилото се в края на двубоя. Наказанията на Чечер и Фернандеш, лидери в своите зони ще усложни живота ни от тук нататък.

 

-Как се чувствате в ограничението на използване на чужденци? Имате право да пускате седем на терена.

 

-Интересен въпрос. Но да ви кажа, никога не съм мислил върху това. Във всяка страна има някакви

ограничения. Аз обаче разполагам с достатъчно добри украински играчи.

 

-Част от деветте играчи, които привлякохте, са стари приятели на феновете в Донецк – Александър Зотов, Сергей Шищенко, Сергей Ткаченко...

 

-Всеки от новите смятам, че е нужен на Металург. Така например Зотов, който има над 400 мача, е изключително опитен в зоната на централния бранител. Шищенко е минал през няколко клуба в Украйна и няма две мнения, че е страхотен футболист. Същото се отнася и за Ткаченко.

 

-На какво ще сте доволни след финала на първенството?

 

-(смее се). На същото, да заемем позицията, на която се намираме в момента. Макар да не съм обещал на никого шампионска титла  или нещо близо до нея. С ръководството на клуба се споразумяхме, че тази година трябва да изградим отбор, който да бъде харесван от феновете. Ако след студения душ в Киев и загубата от Динамо, последва нова успешна серия, е възможно да мислим за участие в Шампионската лига или купата на УЕФА. В момента всичко е в нашите ръце.

 

-За колко време е вашият договор с Металург?

 

-За една година. Това е логично. Моите работодатели искат да получат изчерпателен отговор на въпроса, с който започна нашия разговор: “Кой сте вие, господин Костов?”.

Юрий Юрис, “Спорт-Експрес”, Украйна