Тази история отпреди почти 47 години ми бе разказана от моя добър приятел Бодо Цизенхенне - бивш вицепрезидент на Хамбургер от времето на най-голямата му слава през първата половина на 80-те години на миналия век. Като много близък с Гюнтер Нетцер и негов кум той е сред отбраното общество в специална зала, където президентът на мадридския Реал Сантяго Бернабеу трябва да приеме играчите на тима преди началото на сезон 1974-1975 г.

Всички футболисти са строени в една редица в очакване на Бернабеу, който веднъж или най-много два пъти в годината се среща с тях. Нетцер вече е в Реал от една година и обстановката му е напълно позната. За разлика от Паул Брайтнер, който е новата звезда в тима, но съвсем не му липсва самочувствие. Само месец преди това той е станал световен шампион с отбора на ФРГ (както всъщност и Нетцер), а

освен това се слави като бунтар и е известен със залитане към маоизма.

И сега той се различава от останалите футболисти на Реал, които са с костюми, бели ризи и вратовръзки. Докато Брайтнер също е облякъл нещо като костюм, но ризата му е широко разтворена. Така де, няма да се задушава с някаква си вратовръзка посред знойното мадридско лято.   

Winbet - на един клик разстояниe! (18+)

В един момент в залата настъпва оглушителна тишина. Охранителят на входа с генералски лампази с тържествен баритон произнася: „Ил президенте“! И в залата бавно и величествено влиза сеньор Сантяго Бернабеу – човекът, който превърна футболния клуб Реал (Мадрид) в институция и машина за победи. Направи го най-добрия в света! Той се ръкува с треньора, като му казва няколко окуражителни думи. После се спира пред всеки играч, подава си ръката и казва, че за него е чест да бъдат заедно и през следващия сезон. Стига до Нетцер и произнася: „Сеньор Нетцер, много се радвам, че отново ще се борим за титлата в Испания.“ След това

подминава Брайтнер като крайпътен знак,

а ръката на германеца увисва във въздуха...

Всички в залата са втрещени, тъй като Брайтнер е най-голямата покупка на клуба за новия сезон и медиите пишат постоянно за него. Германецът е не по-малко удивен от това пълно пренебрежение към неговата особа. Успява все пак да каже: „Господин президент, аз съм Паул Брайтнер – новият играч и съм световен шампион.“ Бернабеу само поклаща отрицателно с глава и се спира при следващия играч. Тогава Брайтнер се обръща към Нетцер: „Гюнтер, какво става? Как е възможно?“ Нетцер обаче въобще не губи време в приказки и бързо се ориентира в обстановката. Дърпа Брайтнер настрана и с недвусмислени жестове показва, че трябва да му бъде донесена вратовръзка. Тя веднага му е доставена и след секунди двамата германци са отново в редицата, а Брайтнер е стегнат с вратовръзката като ученик пред важен изпит.

В това време Бернабеу вече е обходил целия отбор и бавно се връща по същия път, откъдето е дошъл. Минавайки покрай Брайтнер

той сякаш изведнъж се сепва, спира се,

подава си ръката и казва: „О, сеньор Брайтнер, добре дошъл в нашия клуб. Надявам се с вашата помощ да изживеем много радостни моменти през сезона.“ И отминава... Тишината в залата отново се възцарява и всички са респектирани от нагледния урок по поведение, който президентът дава на германската звезда. Така една вратовръзка можеше да реши съдбата на Брайтнер в Реал (Мадрид). Затова и Бернабеу ще остане най-големият футболен президент в историята на футбола.
РУМЕН ПАЙТАШЕВ