Кеворкян пусна златно интервю с Невена Коканова - продължение на темата: Любовникът, по-различно за Стефан Данаилов!

Кеворк Кеворкян публикува уникални кадри от свое авторско интервю с великата българска актриса Невена Коканова.

Легендарният журналист избра да направи публично достояние разговора си с Коканова като продължение на статията му Любовникът, по-различно за Стефан.

"Най-напред да благодаря на внушителните над 5 хиляди читатели, които подкрепиха дописката „Любовникът“.
Всъщност, те подкрепиха Невена – и паметта за нея.
Може да се каже и иначе: противопоставиха се на опита да се унижава Миналото.
Специално искам да благодаря на онези коментатори, които казаха по една хубава дума за Невена – истинска, а не користна.
Голяма врява се надига напоследък за „фалшивите“ новини.
Дори Папата ги заклейми.
Ами фалшивите „истини“ за Миналото - за тях кой ще се погрижи, кой ще ги изобличи, освен самите вие?

Някои пак се опитаха да изродят разговора – при една толкова ясна история.
И за Господ да имате някого, не се съгласявате да обругае паметта на една жена.

Една шегичка - за ония, които имат чувство за хумор.
Ако Любовникът е най-най-най голямата величина в актьорският занаят, ако това е вярно, кой пък е моят Данаилов в телевизионния занаят?

Понеже става дума за Миналото, мисля, че е уместно да приканя ония, които ценят общата ни памет, да си спомнят за:
Наум Шопов… Георги Черкелов… Андрей Чапразов… Коста Цонев…
Георги Георгиев-Гец… Любомир Кабакчиев… Тодор Колев…
Апостол Карамитев… Константин Кисимов… Йордан Матев… Спас
Джонев…
Константин Коцев… Григор Вачков… Георги Парцалев… Никола
Анастасов… Георги Калоянчев…
Николай Бинев… Стефан Гецов… Васил Михайлов…
Какво ни подсказват тия имена?

Нищо не мога да направя повече за ония, които са жертва на страстите си - освен да пусна фрагменти от разговори с Невена.
Понеже някои коментатори споменават Ален Делон, бих искал да чуете, какво казва за Невена един знаменит френски писател – самият Андре Мороа.
Той я сравнява със самата нея.

Невена понякога се включваше в екипите, които организирах за срещи с публиката /Пътуващата „Всяка неделя“/.
Стоеше кротко на сцената - и уж нищо особено не казваше. А я обожаваха, сякаш е някаква Икона, излязла временно от Катедралата на Изкуството.
Днес Катедралата вече до голяма степен е изтърбушена.
И от собствените си свещеници.

***