Десетки остарели бентове, прагове и преливници блокират свободното движение на рибите по една от най-добре запазените реки в Европа – Велека. Това събщиха от Българската фондация „Биоразнообразие“ (БФБ) след теренна експедиция в българската част на речния басейн, чиято цел е била да проучи речните бариери и прегради по реката и нейните притоци.
В рамките на тридневното проучване екипът оцени на място 25 прегради по течението на Велека и притоците ѝ – река Катун и река Айдере. Проверките около селата Бродилово, Кости, Стоилово, местността Качул и Ковач потвърждават, че значителна част от бариерите по Велека и нейните притоци са остарели, частично разрушени или без реална функция, но оказват влияние върху естествените процеси в реката.
На много места имаше струпани изкоренени дървета покрай брега или вътре в реката, което създава известни рискове при високи води. Някои от съоръженията препятстват миграцията на рибите, посочиха от БФБ.
Най-сериозната открита преграда е масивен бетонен бент – тип преливник, под моста на река Айдере на пътя Малко Търново – Бургас. Съоръжението е високо 4 метра, рибоходът му е напълно разрушен и непроходим, което го прави непреодолима бариера за всички видове риби по всяко време на годината. От много години то не се използва, отбелязват от БФБ.
Теренната работа е част от проекта „Велека без прегради“ и има за цел да създаде първата теренно проверена база данни за речните бариери в българската част на реката. Събраната информация ще бъде споделена с Басейнова дирекция за Черноморски регион и ще послужи за определяне на приоритетните съоръжения за премахване с цел възстановяване на естествената свързаност на реката.
Проектът на БФБ „Велека без прегради: Идентификация и оценка на речни бариери по поречието на р. Велека и нейните притоци“ е финансиран по програма Open Rivers и ще се изпълнява до септември 2026 г. в българската част на р. Велека и основните ѝ притоци – р. Младежка и р. Айдере.
При обилни дъждове десетки пъти река Велека е преливала и е водела до затваряне на пътни участъци в Странджа и затруднения за местните жители и преминаващите автомобили. При много високи нива на водата, властите са прибягвали до контролирано отпушване на устието на реката, за да се позволи на водата да се влее по-бързо в морето.
