Бурята „Фридерике“ помете Германия

ЦЯЛ ЖИВОТ СМЕ ВЯРВАЛИ НА ДЯДО ИВАН !БРАТЯ БЪЛГАРИ ,ПАЗЕТЕ СЕ ,ОТ РУСИЯ ИДЕ САМО МЪКА ! Архиви 100 хиляди българи за зелен хайвер в Русия .Вместо в земен рай попадат в безводна пустиня.В периода 1806-1812 и 1828-1829 г. Русия води продължителни войни с Турция. В тези години започва масово преселение на българи в южноруски земи и достига своя връх през 1829 - 1830 г., когато от Сливен и цяла Тракия към Русия потеглят около 100 000 души. След Кримската война (1854 г.) Русия се договаря с Турция да изсели в България голям брой мюсюлмани от татарски и черкезки произход, а от своя страна да приеме българи. През есента на 1860 г. и в началото на 1861 г. Русия започва огромна пропагандна кампания сред българите от Видинския край да се преселят в необятните руски земи. Руските консули в България получават огромни суми за набиране на българи агитатори. Лицата, които се наемат с тази задача, получават заплата, пътни и дневни и допълнително щедро възнаграждение за всяко записано семейство. Радетелите на преселението възторжено разправят, че в “руските земи тече мед и масло, че е земен рай с великолепни църкви с позлатени кубета и с камбани, в които можело да седнат кръстато двама и трима души!” Голям успех сред селяните в Ломско бележи поп Димитър от с. Василовски. От Спасовден до Петровден записва повече от 500 семейства, всяко по 5-6 членове, като до Св. Богородица ги увеличава на 1200. Всеки българин, който се запише под “руска пандера”, става руски поданик и се задължава да се изсели. Сред турските големци във Видин само Коч ага не спазва султанската наредба да не се намесва в дейността на руснаците и се опитва да спре “туй лудешко стремление за изселение” Едва когато идеята за преселението добива степен на поклонничество сред българите, турското правителство се стресва и издава строга наредба - забранява на изселниците да продават “земя, ливади, селища, ниви, градини, лозя и бранища”. Може да се продава само движимото, т.е. “стока, покъщнина, храна, керестето (дървен строителен материал) на къщата”. Недвижимото имущество става държавна собственост и ако някой купи земя, продажбата се обявява за невалидна и парите му пропадат. Но “новите” руснаци трескаво се подготвят за път. Нивите узрели и чакат сърп, но никой не мисли за жътва. А пък берекет и плодородие, “каквото рядко са запомнювали старите”. Тръгва нечувана разпродажба на стока, добитък, жито, вълна... Всичко се дава на загуба - чифт впрегатни волове за 800 гроша отиват за 60, крава за 150 гроша - за 50, кон за 500 гроша - за 50... Евтинията не изкушава българите да купуват стоката на своите събратя, те добре знаят, че чуждият хляб със сълзи се яде Удря часът на тръгване. Видинската скеля почернява от народ. Пременени селяни и накитени селянки. Свирят гайди и кавали. Момите пеят кръшни песни. Веселба, все едно сватба. Преселниците са натоварени на шлепове и теглени от австрийски параходи, потеглят на 29, 30 и 31 юли 1861 г. към неизвестността. На 30 септември отплават нови три шлепа... Първата спирка е Галац и от там с руски кораби до Одеса, а после към Таврическата и Херсонската губерния. Докато стъпят на руска земя, всеки преселник (и децата) получава по 6 гроша на ден, сума доволна за евтинията в България. В Одеса започват да отпускат по 6 копейки, колкото струва един чер хляб, “не по-добър от кал”. Българите започват да гладуват, децата пищят. Поемат за сухите, безводни райони на Кримския полуостров, където почвата е пригодна за лозя, а не за житни култури, които са по сърцето на българите. Земите за заселване са пусти, няма гора, няма вода. Тръгват болести. Още по време на кампанията за преселението Раковски започва да предупреждава с вестника си “Дунавски лебед” българите за мъките и теглата, които ги очакват в Русия. Малцина се вслушват в гласа му. Особено гневна и трогателна е статията му “Лудост за преселението в Русия”. Прави и по-смела крачка. Написва отделна брошура “Преселение в Русия, или руската убийствена политика за българите” - 15 страници, бълващи “огън и жупел”. Отпечатана е с много затруднения в края на май 1861 г. в Букурещ. Знатните българи русофили Христо Георгиев и Иван Бакалоглу успяват да обсебят целия тираж от 3000 екземпляра и го изгарят. Но съратникът на Раковски Теодоси Икономов веднага, но тайно отпечатва нови 3000 брошури, които са разпръснати между българското население в Северозападна България. И друг патриот - Младен Каракудин от Лом, сърцато се бори против преселението. Живял в Русия, той на висок глас предупреждава българите за неволите, които ги очакват. Словата на Раковски и Каракудин събуждат видинчани. Те изпращат в Русия уважавания дядо Стоян с очите си да види каква е съдбата на преселниците На Стоян не стигат думи да опише трагедията на българите. Русия обаче не дава дума за обратно връщане. През пролетта на 1862 г. преселниците избират депутация, която със сълзи на очи казва на турския консул в Одеса: “Измамиха ни.” Цариград нарежда българите да бъдат “приети и настанени отново на своите огнища”. Русия арестува подбудителите, но семето на бунта е посято. Стотици селяни започват да се трупат пред турското консулство в Одеса. За да избегне международен скандал, Русия махва с ръка. Сега турското правителство заменя ролята на руското. През май от Одеса към Видин тръгват параходи, наети от Турция. За улеснение на пътуващите спират на всяка дунавска скеля. Хората са “почернели, посърнали от глад и тегло, болни и с одърпани дрипели”. Падат и целуват родната земя. Всеки получава хляб, храна, вино и ракия. Наредено е на земеделските каси да отпускат пари за набавяне на добитък и инвентар. И до “есента трудолюбието на тия селяни изглади тяхната мизерия и те се почувстват пак добре”. Невъзможно е да се определи точният брой на преселниците. Според очевидеца на събитията Димитър Маринов са тръгнали 16 400, а са се върнали 12 100. Колко от тези останали 4300 са се установили в Русия и колко са загинали от глад и несгоди, не се знае. Консул прави пари в мътното време За някои изселването е време за богат келепир. Най-лаком е руският консул във Видин. Той кани по-първи българи да се съдружат и да купуват евтино, но нито един не се решава на такъв грях. Тогава извиква от Турция Захаров, цариградски грък, личност тъмна и неясна, баща на забравения вече баснословно богат оръжеен търговец Базил Захаров. Придружен от въоръжен руски пазач, Захаров обикаля селата и купува на безценица животни, зърно, вещи, които препродава с голяма печалба в анадолските села. После дели с консула. Много от преселниците получават вместо пари разписки с консулски печат.БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ ОТ РУСИЯ !

Цял живот праскам майка ти

Потресаващо! Аптеките са крили "най-мощния" лек против гъбички по ноктите!Виж крема ,който може да помогне и на теб да се избавиш от досадните гъбички по ноктите на този сайт :http://bit.ly/2oOsQJq

хуй за нато.