Ново научно обяснение за земетресенията под Мраморно море раздвижи отново споровете около очаквания голям трус край Истанбул. Турският геолог проф. д-р Осман Бекташ заяви, че главният разлом на Мраморно море не е единен, напълно блокиран участък, способен непременно да освободи цялата натрупана енергия при едно разрушително земетресение.
Изказването му пред телевизия Си Ен Ен Тюрк поставя под съмнение досегашния широко разпространен сценарий за трус с магнитуд над 7 по Рихтер. За българските жители обаче най-важният въпрос е друг: какво би означавало подобно земетресение за хората от другата страна на границата?
Трусът от Мраморно море стига до България
Земетресението от 23 април 2025 г. показа, че силните размествания под Мраморно море не са далечен проблем само за Турция. Тогава трус с магнитуд 6,2–6,3 беше усетен в почти цяла България, включително в София, Шумен, Варна и южните части на страната, според данни на БАН, цитирани от БТА.
Епицентърът се намираше на около 140 километра от Малко Търново и приблизително 200 километра от Бургас. Тези разстояния дават представа защо земетресение край Истанбул може да бъде усетено и у нас, дори когато не предизвиква разрушения.
При по-силен трус разклащането може да бъде по-продължително и осезаемо. Това не означава, че ще има повреди във всички български градове. Влиянието зависи от дълбочината и мястото на огнището, земната основа и устойчивостта на сградите.
За жителите на Бургас, Малко Търново, Странджа и южното Черноморие близостта до Мраморно море е причина да следят внимателно сеизмичната обстановка. Не е възможно предварително да се посочи кои български населени места ще бъдат най-силно засегнати при бъдещ трус, пише Марица.
Какво променя новото научно обяснение?
Проф. Бекташ обяснява, че главният разлом на Мраморно море е съставен от отделни участъци, които не се държат еднакво. Някои части могат да се разместват бавно, като освобождават натрупаното напрежение, вместо да го задържат до едно голямо разкъсване.
По думите му съвременните изследвания, включително тези на германски и международни научни екипи, показват, че в западната и централната част на Мраморно море разломът изразходва енергия. Той не произвежда земетръсна енергия равномерно по цялата си дължина и дълбочина.
Това е съществена промяна спрямо класическата представа за една непрекъсната, блокирана 125-километрова структура, която може да се разкъса наведнъж.
„Разломът изразходва енергия. Това показва, че възможното земетресение ще бъде по-малко“, заяви Бекташ.
Вероятността за трус над 7 не изчезва
Според геолога новите данни отслабват вероятността за земетресение над 7 по Рихтер, но не я изключват. Той изрично подчертава, че природата не може да бъде предсказана с абсолютна сигурност.
Научните спорове продължават. Една група специалисти смята, че разломът може да се разкъса в голям участък и да предизвика разрушителен трус. Други изследователи посочват, че разделянето му на отделни сегменти и бавните движения могат да ограничат силата на земетресението.
Дори при по-слаб сценарий опасността за Истанбул остава. Огромният град е разположен близо до активните разломи, а последиците от силен трус зависят не само от магнитуда, но и от качеството на сградите.
Какво означава това за българските туристи?
Българите, които пътуват до Истанбул, Одрин и турското Черноморие, трябва да имат предвид, че земетресение в Мраморно море може да предизвика временни затруднения по пътищата, прекъсвания на електрозахранването и проверки на сградите. Това са възможни последици, а не установена прогноза за конкретен бъдещ трус.
Най-важният извод от изказването на проф. Бекташ е, че новите данни могат да променят оценката за вероятната сила на земетресението, но не отменят необходимостта от подготовка.
За България Мраморно море не е далечна геоложка зона. Трусът от април 2025 г. показа, че разклащането може да достигне до голяма част от страната. Затова научните спорове за силата на бъдещото земетресение трябва да бъдат следени внимателно, без да се подценява рискът за хората от двете страни на границата.
