Най-податливият на бедствия регион в света (Азиатско-Тихоокеанския регион) почувства суровата реалност на климатичната криза през 2019 г.

Токсичен смог обгърна азиатските мегаполиси, стотици загинаха при наводнения и свлачища, циклони вилняха по брегови линии, бури, пожари, суши и смъртоносни горещи вълни доведоха до градове, които почти нямаха вода. Учените казват, че климатичната криза причинява по-екстремни метеорологични събития, макар и да не са аномалии – и има опустошителни последици в Азия и Тихия океан.

"Безмилостната последователност от природни бедствия” през последните две години „беше извън това, което регионът преди е преживявал или е в състояние да предвиди”, се казва в доклад на Икономическата и социална комисия на ООН за Азия и Тихия океан (ESCAP) през август.


Тази година бяха отправени покани за действия за климата, но докато много хора в развитите страни гледат на климатичната криза като на спешен, но бъдещ проблем, за милиони, живеещи в Азиатско-Тихоокеанския регион, това вече докосва всяка част от живота им.

Тези, които са на първа линия, казват, че думите сега трябва да се превърнат в осезаема промяна, тъй като светът се насочва към ново десетилетие.

Най-уязвимият регион

Азиатско-тихоокеанският регион, в който живеят 60% от световното население, е един от най-уязвимите райони пред климатичната криза. Проблемът се състои в бързата урбанизация в много азиатски страни, като темпът на развитие често изпреварва правилното инфраструктурно планиране. Бумът на населението и масовата миграция на хора в градове за работа натоварват водата и хранителните запаси.

Много големи азиатски градове, включително Мумбай, Шанхай, Банкок, град Хо Ши Мин и Джакарта, са крайбрежни и ниско разположени, което ги прави податливи на повишаване на морското равнище и други екстремни метеорологични събития.
 


Азиатските страни, които бързо се разрастват, индустриализиращи се и въглеродни източници изпомпват увеличаващите се нива на емисии на въглероден диоксид, въпреки усилията на нации като Индия и Китай да преминат към по-чиста енергия.

Докато по-заможните градове като Хонконг могат да си позволят до голяма степен устойчивост на бедствия. В другия край на скалата населението, засегнато от бедност, живее в някои от най-несигурните за околната среда места на Земята, където екстремните метеорологични събития биха могли да се окажат катастрофални за живота, производството на храни, водоизточниците, икономиките и инфраструктурата.

Повишаването на морското равнище се случва сега

Глобалните морски нива се покачват по-бързо от очакваното. Увеличаването на емисиите на парникови газове, повишаването на температурите, топенето на ледниците и изчезването на ледените покривки може да доведе до повишаване на морското равнище  с повече от два метра до края на този век, ако емисиите продължат да бъдат същите.

Издигане на два метра би довело до разселването на 187 милиона души, предимно от Азия. Друго проучване предполага, че в Югоизточна Азия части от Южен Виетнам и Банкок могат да бъдат под вода до 2050 г.

Адаптирането към повишаващото се морско равнище ще бъде ключово предизвикателство за Азиатско-Тихоокеанския регион, според Програмата за развитие на ООН. Мерките включват защита на бреговата ивица и инфраструктура, възстановяване на мангрови гори и идентифициране на райони, изложени на риск от наводнение.

Купър-Хало – жител на остров Самоа каза, че страните от Тихоокеанския басейн вече са принудени да се адаптират, като инсталират мониторингови станции, които измерват покачването на морското равнище и отглеждането на култури, по-издръжливи на солената вода. „Диетите вече са променени, тъй като окисляването на океана и избелването на коралите са намалили рибните запаси”, каза тя.

Бурите и тайфуните стават все по-интензивни

Тази година наводненията и свлачищата, предизвикани от проливни мусонни дъждове, обхванаха Индия, Непал, Пакистан и Бангладеш, оставяйки опустошения във всяка страна и стотици смъртни случаи. Китай, Виетнам, Япония, Индия, Бангладеш, Южна Корея, Тайланд, Шри Ланка и Филипините бяха засегнати от тропически бури и тайфуни – или циклони – през 2019 г., причинявайки десетки смъртни случаи, стотици хиляди разселени и милиони долари материални щети.


Очаква се климатичната криза да създаде по-големи бури, повече валежи и по-силни ветрове. Всички градове, уязвими за тайфуните, са под натиск да подобрят инфраструктурата и да планират правилно бъдещия си растеж. Инвестирането в системи за ранно предупреждение вече е спасило безброй животи.

Подготовката за по-екстремни климатични разходи струва пари и има призиви богатите държави да осигурят финанси и технологии на по-малките икономики, за да се възстановят от въздействието на климатичната криза.

Недостигът на вода се задълбочава

Тъй като климатичната криза прави валежите и ежегодните мусони жизненоважни за селското стопанство в региона, ще станат все по-тежки, сушите и недостигът на вода. Последните пет години бяха най-горещите откакто се правят измервания и горещите вълни,усещани тази година в Япония, Китай, Индия, Пакистан и Австралия, стават толкова интензивни, че изследователи предполагат, че някои места могат да станат твърде горещи, за да бъдат обитаеми.

Тази година шестият по големина град в Индия Ченай почти изчерпа водата си. Четирите резервоара, които снабдяват почти 5 милиона жители на града, останаха почти напълно сухи. Хора, чакащи на опашка да напълнят кутии с вода имаше в целия град, а болниците не разполагаха с вода за операции или стерилизация на оборудване.

В цялата страна 600 милиона души са изправени пред остър недостиг на вода, а кризата се очаква да се задълбочи, тъй като хималайските ледници се стопят, а сондажните кладенци на Индия заплашват да пресъхнат.

Нов доклад от този месец казва, че една четвърт от световното население живее в региони, където водните ресурси не са достатъчни за нуждите на хората, а някога немислими, днес водните кризи стават чести.