Докато социалните мрежи преливат от съпричастност, във Великотърновско доброволците на терен се оказват болезнено малко. След опустошителните наводнения в района местни жители и кметове отправиха спешен призив за помощ, а думите на един доброволец се превърнаха в символ на цялата трагедия, предава БНТ.
"Около 70–80 човека сме само доброволците, а лайковете са стотици. Искам да призова всички да дойдете и да помогнете."
Във Велико Търново, както и в селата Присово и Пчелище, вече започна разчистването след водната стихия, оставила след себе си разрушени домове, кал, унищожена покъщнина и отчаяни хора.
Учителката Магдалина Чолакова е трябвало да бъде на празничното шествие за 24 май с учениците си. Вместо това избира да хване лопатата.
"Трябва задължително да дойда и да подкрепя хората и града ни изобщо", казва тя пред медията.
За местните обаче бедствието не е просто новина, а повтарящ се кошмар.
"Водата беше дотук, положението е неспасяемо. Всеки път е така", разказва пострадалият Христо, който настоява за спешно почистване на речните корита.
Кметът на Присово Малина Попова описва ситуацията като "нещо ужасно", а хората в селото признават, че има нужда буквално от всичко – работна ръка, техника, финансова помощ и подкрепа.
От община Велико Търново съобщиха, че са осигурени лопати, препарати и техника за разчистване, но най-големият дефицит остават хората.
"Имаме нужда от още доброволци", заяви кметът инж. Даниел Панов.
И точно тук идва големият въпрос, който изплува след всяко бедствие у нас – кога съпричастността ще слезе от екрана и ще се превърне в реална помощ? Защото между един "лайк" и една подадена ръка понякога стои цял човешки живот.
