Климатологът Симеон Матев обяснява, че силните валежи и наводненията в районите на Велико Търново, Габрово и Севлиево са резултат основно от огромни количества дъжд, паднали за много кратко време. По думите му в някои райони са се излели месечни норми валежи само за часове, а съчетанието с топенето на снеговете в Централен Балкан е влошило ситуацията, пише Марица.
Матев подчертава, че подобна нестабилност е типична за пролетта и началото на лятото. До четвъртък се очакват нови превалявания и гръмотевични бури, а след това – няколко слънчеви и топли дни с температури до 30 градуса. От началото на юни отново ще има следобедни бури, което според него е нормално за българския климат.
Според климатолога причините за бедствията не са само природни. Той обръща внимание на:
- застрояване в рискови райони;
- неподдържани речни корита и язовири;
- затлачени с боклуци мостове;
- липса на достатъчна превенция и контрол.
Той припомня, че река Янтра исторически е сред най-рисковите за наводнения у нас, а районът на Севлиево вече е преживявал тежко бедствие през 1939 г., когато след големи валежи река Росица причинява смъртта на десетки хора.
По темата за предупрежденията Матев смята, че синоптиците са си свършили работата, а местните хора са получили известия. Според него проблемите са натрупвани с десетилетия – от неправилно строителство до липса на поддръжка и превенция.
За свлачището край Пампорово той обяснява, че също е резултат от комбинация между природни фактори и човешка дейност. Продължителните валежи и влажната почва са увеличили риска, а строителството и инфраструктурата в рискови райони може допълнително да са допринесли.
В края на разговора Матев отбелязва, че най-стабилното време за море по българското Черноморие обикновено е между 15 юли и 5 август, когато вероятността за валежи е най-малка.
- Г-н Матев, кога ще поспрат валежите, за да се успокои обстановката в наводнените райони?
- Честите валежи са нормални за това време на годината, проблемът е, че във въпросните области буквално за часове се изляха количества като за месечната норма. Най-добре е да вали често, но по малко. Иначе пък стават пожари, идва безводието. Колкото до времето - в сряда и четвъртък ще има нова порция превалявания, ще влиза по-студен въздух от север. Това ще направи атмосферата по-нестабилна - с възможност за облаци, краткотрайни валежи с гръмотевици. На места дори и градушки. Трудно е да се предвиди дали ще има такива над наводнените вече райони. Характерните за тези пролетно-летни бури е, че са локални. Тоест може да вали много силно в един район, а в съседния да няма и капка. Всъщност такива примери имаше и през миналите дни. Но след четвъртък ни очакват слънчеви последни дни на месец май. С малка вероятност за валежи, и то предимно в планините. Ще се радваме направо на лятно време, като на места температурите ще достигнат 30 градуса. Говоря за периода от петък до неделя включително. Три дни, но кой ти ги дава!
- Направо уикенд на морето си става!
- Да, после със старта на юни се връща обичайната нестабилност с условия за прегърмявания и превалявания в следобедните часове. Подчертавам, това си е абсолютно обичайна черта за нашия климат. Нищо необичайно.
- Само това изливане на дъждове, което споменахте, ли е причината за потопа в областите Велико Търново, Габрово, малко и в Ловеч?
- Основната причина е, да. Но винаги при едно бедствие има и природен, и човешки фактор. Конкретно за валежите ще дам пример. Площта на областта Велико Търново е над 4000 кв. километра, а на Габрово - малко над 2000. В тези два региона паднаха валежи от около 70-80 литра. Ако ги умножим по общата площ на двете области, се получава обемът вода на един средно голям язовир. Тя търси своя път на оттичане и като срещне преграда, стават забентвания, които се скъсват и това води до проблеми. Разбира се, от значение е и релефът специално при река Янтра, тъй като е заобиколена от сравнително високи хълмове. Реално тя няма къде да се разлее. Затворена система, която няма как да поеме високите води. Така че там е географски обосновано да има наводнения. Преди десетина години държавата поръча да бъде направена карта с рисковите места от наводнения. Неслучайно Янтра е описана като с висок риск. А дали се спазват предписанията, вече е друг въпрос.
- Като гледам кадри от затлачените с боклуци мостове...
- Да, тези боклуци ги изхвърляме ние, хората. Другият проблем е, че не всеки мост е оразмерен така, че да поеме количества вода като сегашните. Конкретно за река Янтра - през последния век има отчетени поне 10 мащабни наводнения. Това е доста висока честота за България. Въобще, това е река, за която е ясно, че стават такива неща. Има и стари постройки на над 100 години, които се намират на неподходящите места. Хайде, да кажем, че науката тогава не е била толкова развита и хората не са знаели. Интересно е обаче защо има нови строежи на места, които са застрашени от заливания. Тук е чисто човешки фактор.
- Добре, но ме потресе картинката от Севлиево, тъй като там е равно, няма го споменатият релеф около Янтра?
- Ето затова трябва да гледаме и в историята, тя ще ни помогне да сме готови за наводнения. През 1939 година точно с река Росица в района на Севлиево е свързана една от най-големите трагедии. Случват се много силни валежи във водосбора <210>, който е в Централен Балкан. Говорим за над 150-200 литра на квадратен метър. Направете сметка, след като тези дни рекордът беше 125! За беда, почвата е влажна от предишни валежи. И Росица приижда толкова силно, че по официални данни загиват 47 човека. Трябва да сме наясно, че тогава далеч не е било и толкова населено, за да си представим мащабите. И доказва, че река Росица въобще не е за подценяване. Заради въпросното наводнение е издигната дига, която сега е спасила част от къщите в Севлиево. Но виждаме, лесно се забравят уроците на историята. Причините за наводненията в Севлиевско са, от една страна, големите валежи, но и топенето на снеговете в Централен Балкан. Тази година връх Ботев беше с рекордна снежна покривка до април. Съчетанието между валежи и топене доведе до бедствието с река Росица.
- Тоест, далеч сме от рекордите, за да се оправдаваме изцяло с природата?
- О, да. Но просто лошо съчетание. Конкретно за Габрово и Велико Търново валежите падат и на голяма площ.
- Бившият екоминистър Асен Личев сподели във фейсбук, че синоптиците са свършили своята работа с прогнозата и е можело хората да бъдат предупредени от 36 до 48 часа по-рано, но държавата няма изградена система?
- Местните хора са получили предупреждение по телефона. Не съм бил там, за да ви кажа точното време. Лесно е да обвиняваш държавата, но проблемът не е от днес или вчера. Още от социалистическо време има застрояване в корита, липса на поддръжка на язовири и занемаряването им. Проблемите се трупат и не е вината на един или друг министър, а на всички, които са отговорни. Пък и в случая природата наистина е факторът, човешкият е далеч по-малък. Ако има вина държавата, ще я потърся и на друго място. Хората не застраховат къщите си. Не ги виня, защото, когато отидеш при застрахователите - или започват да ти извиват ръцете, или ти отказват, или те застраховат, но само при определени условия. Това е частен бизнес, но държавата трябва да контролира конкретно тази тема. И да, всеки се оправдава как няма пари, а ги харчи за какво ли не. Става въпрос за суми от 50 евро на година.
- Има ли човешка вина при свлачището под Пампорово, или е чисто природен факторът?
- Както споменах, винаги има и природен, и човешки фактор. Може да попитаме защо пътят е направен точно там, а не на съседен склон, примерно. Трудно е да търсим отговорност толкова години назад, вероятно и науката не е била на това ниво, че да предвиди опасността. Сега вече е доста напреднала и държавата трябва да направи задължително обновяване на всички карти с проблемни райони. Разбрахме иначе, че имало сграда и водопровод, които не са направени където трябва. Може и да имат вина. Но природата отново изигра лош сценарий. В Пампорово цяла зима валеше доста, но голяма част беше дъждът. Той напояваше горния слой, държеше го влажен. И при следващи големи валежи се създаде огромен риск от свлачища, където има вероятност от такива. И преди там е валяло доста, но повечето сняг, който се топи по-бавно и за по-големи периоди. По принцип свлачището е сред най-трудните за прогнозиране бедствия. Може да потърсите клипове от Азия, нашето нищо не е! Там тръгват цели склонове от планината и нищо не може да ги спре!
- Последно, ще имаме ли хубаво време това лято за плаж, говорим за българските, че родният турист вече почива на сто морета?
- Статистиката показва, че на българското море най-стабилното време е между 15 юли и 5 август. Тогава е и най-малката вероятност от валежи, а и водата е най-спокойна от гледна точка на вълнението. Това обаче е статистиката. Зад всяка такава се крият големи отклонения от нормата. Те се случват в години, в които най-малко ги чакаш.
49-годишният Симеон Матев е известен климатолог и синоптик. Завършил е СУ „Св. Кл. Охридски“ със специалност „Хидрология и климатология“. Доцент в катедра “Климатология, хидрология и геоморфология” на същия университет. Основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложките процеси.
