Тези сгради в Пловдив рухват, случи ли се това
„Помислете първите 24 часа, което може да се побере в една раничка”, обясни директорът на БЧК-Пловдив
Над 20 вторични труса бяха регистрирани в региона на Пловдив след земетресението от 4,3 по скалата на Рихтер.
Миналата година през юни пак в пловдивския район е регистрирано земетресение с магнитуд 4.7. Най-силното земетресение регистрирано там е било през 1928 година с магнитуд 7.1.
Въпреки че земетресението е било достатъчно силно да се усети, конструктори уверяват, че и старите, и новите сгради са строени по необходимите стандарти за носимоспособност.
„Новите сгради са средноетажни, тоест по 8 етажа. Земетръсните шайби правят кръст, а бетоновите стени от основа до покрив правят кръст в сградата и това дава устойчивост на конструкцията”, обясни пред GlasNews.bg конструкторът Ирини Степанян.
От Българския червен кръст в Пловдив напомнят, че в случай на земетресение трябва да застанем на сигурно място и да не напускаме сградата, докато трусът не свърши. И да сме подготвени предварително.
„Помислете първите 24 часа, което може да се побере в една раничка”, обясни директорът на БЧК-Пловдив Таня Георгиева.
Според експерти пловдивския регион е активна сеизмична зона и земетресения се наблюдават столетие назад. През последните 20 години трусовете са били с магнитуд до 5 по скалата на Рихтер.
„Ако отидем към 6 по скалата вече ще има сериозни пукнатини по сградите, повече паника сред хората, повече скърцащи предмети, падащи библиотеки”, каза сеизмологът Пламена Райкова.
По думите на сеизмолога дори системата BG-ALERT да беше известила успешно гражданите, те пак щяха разберат за земетресението след като то вече се е случило. Тъй като съвременната наука все още не може да ги предвижда.
„В момента системите са на този принцип - известяват, че земетресение се е случило и вие поне можете да напуснете сградата”, допълни Райкова.
Един земен трус от около 5,5 по Рихтер би могъл да ликвидира половината от опасните сгради в Пловдив, прогнозира арх. Илко Николов, председател на пловдивското дружество на Съюза на архитектите в България.
В интервю през 2016 година Николов обясни, че регистърът на общината за опасните сгради не е актуален, а тази система трябва да се подновява ежедневно.
Той е категоричен, че превенцията е единственият начин институциите да гарантират сигурност и някакъв контрол над процесите, свързани с укрепването на сградите. Николов подчерта, че механизмите са добре описани в законите – в различните нормативни актове е посочено кой при какви обстоятелства и как трябва да действа.
"Въпросът опира не до документалността, а до начина, по който тези наредби се прилагат", заяви Илко Николов.
Според него е факт, че институцията НИНКН (Национален институт за недвижимото културно наследство) е изключително бавна. Архитектите ежедневно се сблъскват с тази бюрокрация и няма колега, който да каже, че тази институция действа ефективно, посочи Николов.