Водещи сеизмолози алармират, че природни земетресения могат да се използват като прикритие за подземни ядрени тестове, сочи обзорна статия на Джошуа Кармайкъл и негови колеги от Националната лаборатория Лос Аламос, публикувана в последния брой на Бюлетина на Сеизмологичното дружество на Америка.
Според проучването, дори най-съвременните технологии за засичане на подземни експлозии, които при нормални условия могат да открият 1,7-тонен взрив с 97% успеваемост, спадат до едва 37%, ако експлозията се случи в рамките на 100 секунди и на разстояние около 250 км от земетресение.
Кармайкъл заключава, че припокриващите се вълнови сигнали от земетресение и експлозия сериозно затрудняват дори най-чувствителните дигитални детектори да различат ядрени тестове.
Нови данни оборват предишни твърдения
Тези резултати опровергават доклад от 2012 г., според който земетресенията не могат ефективно да скриват сигнали от експлозии. Новите открития пораждат сериозна загриженост сред учените, отговарящи за глобалното наблюдение на забранените ядрени опити по силата на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО) от 1996 г.
Кармайкъл предупреждава, че фоновата сеизмичност в региони с висока активност може значително да намали вероятността за откриване на скрити експлозии, дори на известни тестови полигони.
Пример: Северна Корея и невидимата заплаха
Изследването обръща специално внимание на Северна Корея, където през последните две десетилетия са проведени шест ядрени опита. Данните показват, че в близост до тестовите полигони има много повече сеизмични събития с нисък магнитуд, отколкото се е предполагало досега.
Докладът допълва, че повтарящи се сеизмични рояци и вторични трусове могат да прикрият ядрени тестове, като намалят ефективността на откриване от 92% на едва 16%.
"Това означава, че вероятно подценяваме реалния брой малки земетресения или свързани събития по време на такива рояци", обяснява Кармайкъл.
Трудности в доказването на маскирането
Проблемът с доказването на прикриването на експлозии е усложнен от факта, че реални данни за експлозии са оскъдни, а симулираните модели невинаги отразяват сложността на природните условия.
Вместо да използват симулации, Кармайкъл и екипът му са анализирали реални данни за експлозии и земетресения от Националния охранителен обект в Невада. Чрез смесване на сигналите те проверили дали детекторите могат да различат експлозиите сред земетръсните вълни.
Важно е да се отбележи, че едно съвпадение на земетресение и експлозия не е достатъчно, за да скрие ядрена проба. За надеждно откриване се използват и други индикатори, като например наличие на специфични радионуклиди в атмосферата.
Изследването подчертава необходимостта от по-прецизни методи за наблюдение на ядрени опити и разкрива потенциални слабости в глобалната система за контрол върху ядрените оръжия.
