Земетресение срути половин Пловдив, 10-метрови вълни в Черно море

Четиридесет и четири силни земетресения са люлели българските земи за последното половин хилядолетие, показва статистиката. От тях по скалата на Рихтер 6 се определят като силни с магнитуд между 6,0 и 6,9, а три като разрушителни – с магнитуд над 7,0.

Първото силно земетресение, за което има запазени сведения по нашите земи, е от 1450 г. с епицентър някъде около София и според учените магнитудът му е бил някъде около 6,0 по Рихтер. В исторически план това е периодът на началото на османското владичество по нашите земи.

В историческите извори има откъслечни данни, че земята се разтресла, като това се обяснява с Божия гняв, който се изсипал върху нашествениците агаряни и който целял да ги принуди доброволно да напуснат свещените българските земи.

За съжаление повече информация за това земетресение няма. София очевидно остава сеизмично активна по време на целия османски период, тъй като до Освобождението са регистрирани още най-малко седем земни труса с магнитуд между 4,4 и 6,6 по Рихтер.

Най-разрушителното и опустошително земетресение в България е регистрирано вече след Освобождението, през 1901 г. Епицентърът му е на противоположната географска посока от дотогавашните, в Черно море на 10-20 км южно от нос Калиакра.

Трусът с магнитуд 7,2 по Рихтер е съпроводен от силно и продължително бучене и предизвиква активизиране на свлачища, разрушаване на скални масиви и пропадане на земни маси. Впрочем в древните исторически извори има сведения, че още в I век пр. Хр. в този район е имало силен земен трус, който предизвикал 10-метрови вълни.

Пропадане

Трусът от 1901 г. е регистриран в 9,12 часа сутринта и нанася сериозни щети в районите на Шабла, Каварна и особено Дуранкулак.

Пропада брегът между Калиакра и Балчик. В село Камен бряг по-голямата част от къщите са срутени, повредена е църквата в с. Горун.

Има данни за четири жертви: две деца и двама рибари са премазани от паднали върху тях скали, а двама мъже са затиснати от рухналите сгради.

В Шабла са съборени 374 жилищни и обществени сгради, а в Калиакра падналите постройки са над 50. Доста силно е усетено земетресението и във Варна и Добрич.

В морската ни столица падат комини, а градският часовник спира. В Добрич пада минарето на джамията, а християнската черква е цялата напукана. Шабленското земетресение е усетено на територията на цяла днешна България, при това с доста голяма сила.

В Южна България интензитетът му е над 5,0 по Рихтер. То е усетено дори и в днешна Украйна и Молдова.

Следващото разрушително земетресение е в Югозападна България, по долината на Струма. То е с магнитуд между 7,1 и 7,8 по Рихтер, а епицентърът му е в Кресненското дефиле, в района на симитлийското село Крупник.

Трусът е на 4 април 1904 г. Къщите в Крупник са повечето паянтови, които трусът не може да събори, а високи обществени сгради каменно и тухлено строителство няма и това е една от причините да няма и жертви, затиснати под развалините.

Година след първото земетресение, на 8 октомври 1905 г. е регистриран още един земен трус с магнитуд 6,4.

Лазарет

Едно от най-силно запомнените земетресения от първата половина на миналия век е това на 14 юни 1913 г. Магнитудът му е 6,3, а епицентърът в Горна Оряховица.

Основният трус е в 11,28 часа, а продължителността му е около 20 секунди. Между 80-85% от сградите в Търновско и Горнооряховско да разрушени, а жертвите са 37 души. Във Велико Търново са разрушени 9 църкви, част от които са дело на Уста Колю Фичето.

Разрушена е сградата на мъжката гимназия, използвана за лазарет за войниците, ранени през Балканските войни. В Горна Оряховица са разрушени сградите на Захарната и керамичната фабрика, казиното, театъра, хотела и три църкви.

Следващото силно земетресение, разтърсило българските земи, е на 14 април 1928 г. чийто епицентър е в района на Чирпан. Магнитудът му е 7,0 по Рихтер. Всъщност това е една поредица от силни земни трусове между 14 и 25 април в района на Чирпан, Поповица и Гълъбово. Първият трус е регистриран на Велика събота, а трусовете продължават 11 дни.

Резултатите от продължителните земни трусове са ужасяващи. Над 240 населени места са пострадали. Изцяло в руини са 26 хиляди сгради, а над 35 хиляди са засегнати. 402 от тях са училища, а 250 са църкви. Загинали са 107 човека, а над 500 са ранени.

Една трета от Пловдив е разрушен. За щастие по време на първия трус децата не са в училище, а много от хората са по къра, отдадени на селскостопанска работа, и това ги спасява.

Пострадалия район е посетен от българския цар Борис, който се ангажира да помага за възстановяване на региона. Държавата отпуска 100 милиона лева за възстановяване на щетите. България получава и 800 млн. лв. от Обществото на народите.

Чешкият журналист Владимир Сис инициира международна кампания за събиране на средства и успява да събере 160 хил. крони.

След Чирпанското земетресение тектоничните плочи под България като че се успокояват и следващите земни трусове вече не достигат унищожителните 6 или 7 по Рихтер.

Между 1942 и 1977 г. на територията на нашата страна са регистрирани земетресения в районите на Разград (17.03.1942), Шабла (30.06.1956) и Велинград (3.11.1977). За да се достигне до емблематичното Стражишко земетресение от 7 декември 1986 г.

То разтриса земята в 16,7 часа и разрушава над 15 хиляди сгради. 3000 семейства губят домовете си, а двама души загиват. Над 60 са пострадалите. Епицентърът му е дълбоко под земните недра в района на село Асеново. През следващите месеци трусовете в Стражишко надхвърлят 2000.

Златна яма

Ден след труса държавата взема мерки за ликвидиране на щетите от земетресението и за осигуряване на временни жилища за пострадалите. Толкова временни, че някой остават в тях в продължение на 2-3 десетилетия.

След Стражишкото земетресение само за няколко месеца са събрани 7 млн. лв. за подпомагане на пострадалите от земетресението.

Част от парите обаче са усвоени неправомерно и незаконно присвоени от строителите. „За някои хора това бе истинска златна яма. Крадяха, продаваха и построиха апартаменти в центъра на София, а нас оставиха на произвола на съдбата“, възмущават се и днес стражичани.

През последните две десетилетия земетресенията с епицентър в България са под 5,0 по Рихтер, което ги поставя в категорията на „средни“ по мощност.

Между 2001 и 2020 г. са регистрирани 22 земетресения на цялата българска територия с магнитуд между 4,0 и 4,8 - Ямбол, Пловдив, Кюстендил, Варна, Троян, Смолян, Трявна, Кърджали, Попово, Калиакра, Раднево, Перник, Нова Загора, Сандански, Асеновград, Раковски.

Тодор Живков плаче

Наред със земетресенията с епицентър в България има и няколко извън нашата страна, нанесли сериозни щети.

От 1963 до 2020 г. на Балканите са регистрирани 11 силни труса и в съседните държави. Сред най-силните от тях е този във Вранча на 4 март 1977 г., който в Северна България е почувстван особено силно.

У нас той е известен като Свищовското и Вранчанското земетресение. Земята се разтриса в 21,20 часа и е с магнитуд 7,2 по скалата на Рихтер. В Свищов 355 сгради са разрушени, а 463 са силно повредени.

Съборени са пет училища. Над 100 души загиват в двата срутили се жилищни блока в града. На мястото пристига Тодор Живков, който разпорежда държавата да организира незабавно кампания за възстановяване на пораженията и щетите.

Според присъствали на това събитие, след като вижда списъците с имената на жертвите, Живков се разплаква.

Сред другите силни земетресения у комшиите трябва да отбележим това в Измит, Турция, на 17 август 1999 г., Вранчанското от 27 октомври 2004 г. и това в Сеферхисар, Турция, от 30 октомври 2020 г.

Всички те са с магнитуд над 6,0 по скалата на Рихтер. Последното земетресение, което предизвика верижна сеизмологична реакция на целите Балкани, е това в района на Турция и Сирия. След него последваха трусове в Гърция, Албания и Румъния.

Засега в България последица от това силно земетресение още няма. Според специалистите като че ли засега няма реална опасност трагедията от Турция да се повтори и у нас. И дано те да се окажат прави.

Балканите са гранична зона на две тектонични плочи

Основна причина за честите земетресения на Балканите е, че те са гранична зона на двете съседни тектонични плочи: евроазиатската и африканската.

При движенията на двете плочи се натрупват напрежения в земната кора и се активизират разломни структури, които причиняват земните трусове, обясняват сеизмолозите. Въпреки това те успокояват, че България е значително по-спокойна зона от Гърция и Турция и затова тук опасността от земетресения е по-малка.

Четири огнища вещаят бъдещи страховити трусове в България

На територията на самата България има четири земетръсни зони, в които опасността от трусове с магнитуд около и над 7 по Рихтер е по-голяма. Едно от тях е

Крупнишко-Кресненското земетръсно огнище. Последното голямо земетресение там е от 1904 г. Това е и едно от огнищата с най-висок потенциал в цяла Европа. Прогнозната сила на бъдещ трус тук може да надхвърли и дори 8 по Рихтер. Най-застрашени населени места са Кресна, Благоевград, Сандански, Петрич.

Шабленско огнище. Последно голямо земетресение през 1901 г. Прогнозиран магнитуд 7-7,5. Застрашени населени места: Шабла, Калиакра, Балчик, Добрич, Варна.

Горнооряховско огнище. Последно голямо земетресение - 1913 г. Прогнозиран магнитуд 7 по Рихтер. Застрашени селища: Горна Оряховица, Велико Търново.

Пловдивско-Чирпанско огнище. Последното голямо земетресение - 1928 г. Прогнозиран магнитуд 7 по Рихтер. Застрашени населени места: Пловдив, Чирпан, Стара Загора.

Освен посочените в страната има още множество по-малки, в които прогнозната сила на бъдещи трусове е между 6 и 7 по Рихтер: Софийското, Провадийското, Стражишкото и Ямболското.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук