София отбелязва 143 г. от Освобождението на града от османско владичество.

В 10:00 часа в митрополитския храм "Света Неделя" ще бъде отслужен благодарствен молебен в памет на загиналите воини. В столичния храм се е състояла първата заупокойна служба в памет на загиналите и Тържествен молебен за освобождаването на града. На тях е присъствал лично генерал Гурко.

По време на молебена ще бъдат спазвани мерките за ограничаване разпространението на COVID-19. Гражданите могат да поднесат венци и цветя пред паметника на Българския опълченец, където от 11:00 часа до 13:00 часа ще има часови от Националната гвардейска част.

Камбаните на столичните храмове ще озвучат града, за да припомнят на поколенията паметната дата от историята на София, информира БНТ.
Преди 143 години руските освободителни войски под предводителството на генерал-фелдмаршал Йосиф Владимирович Ромейко-Гурко победоносно навлизат в София.

На 7 ноември 1877 г. руският император Александър II одобрява плана за настъпление на Западния отряд към Орхание (Ботевград) и София. Отрядът има задачата да овладее Никопол и да развие по-нататъшно настъпление в западна посока. Неговата численост е 35 000 души.

След превземането на Плевен на 10 декември 1877 г. започва форсирането на Балкана. Още при обсадата на Плевен особено важен момент бил, когато генерал Тотлебен завзел на 24 октомври укрепленията при с. Горни Дъбник и с това прекъснал връзката между Плевен и София.
Войската под командването на генерал Гурко се събрала в Ботевград на 20 декември 1877 г.

Арабаконашкият проход, през който водел най-добрият път към София, бил завзет от значителна турска войска (25 хил. души) под командването на Шакир паша. В София имало малко войска под командването на Осман Нури паша.

Щабът на генерал Гурко изработил гениален план да се превземе Арабаконашкият проход чрез обход през старопланински проходи западно и източно от него. Срещу турските укрепления в Арабаконашко генерал Гурко изпратил под командването на генерал Криденер около 25 хил. войници с 92 оръдия.

В ляво през Етрополе бил изпратен генерал Дандевил със задача да обходи десния фланг на турците и слезе в с. Буново.
Главната сила била поверена на генерал Каталей. Тя имала за задача да обходи левия фланг на турците.

В авангард бил генерал Раух, а двата ешалона на този отряд под командата на генералите Курлов и Философов били насочени към с. Чурек. На дясно била колоната на генерал Велеаминов. Тя тръгнала от с. Врачеш и била насочена към Мургаш със задача да осигури десния фланг на руснаците и тила на войските, които трябвало да обхождат.

Трудно било преминаването на Стара планина, която била дебело заснежена и заледена. Особено трудно се изтегляли на ръце разглобените оръдейни и муниционни коли, но въпреки това главните сили от отряда на генерал Велеаминов били сутринта на 30 декември в с. Желява, в софийското поле, а на генерал Гурко, под началството на генералите Раух, Философов и Курлов, в Негушево, западно от укрепената позиция при село Саранци.

Една кавказка казашка бригада се спуснала в полето и прекъснала телеграфните връзки със София. Генерал Шилдер-Шулднер пазил преминаването на руснаците през планината от турците, окопани при с. Литаково. Генерал Шувалов, който командвал средната колона, имал за задача чрез демонстрации на фронта пред Арабаконак да занимава и задържи Шакир паша. Турците от Литаково узнали овреме за преминаването на руснаците през Стара планина и на 29 декември се оттеглили през с. Огоя за София.

Всички руски генерали изпълнили точно своята задача, въпреки големите трудности. Само генерал Дандевил, чиято колона се появила от изток пред турското укрепление Шандорник на 27 декември и трябвало да го атакува на 28 декември, била принудена да отстъпи назад в Етрополе, защото през нощта студът бил минус 15 градуса и голяма снежна виелица засипала огньовете им. От студ умрели и измръзнали много офицери и войници.

Въпреки несполуката на генерал Дандевил, генерал Гурко тръгнал, щом се събрала главната сила на войската му, сутринта на 31 декември към с. Саранци, където се били окопали около 4 хил. турци под началството на Бекир паша. В 10 часа същия ден ген. Курлов завзел височините над село Чеканчево. Турците напразно се опитвали да завземат наново тази важна позиция, която петербургските гвардейци държали здраво в ръцете си.
Също напразен бил опитът на Осман Нури паша, който с 12 дружини, малко кавалерия и 8 топа тръгнал от София срещу отряда на генерал Велеаминов, който се бил окопал край Малинска река до с. Горни Богров, за да прикрива действията на главната руска сила. Руснаците оставили турците да се приближат няколко пъти до техните позиции и със силни залпове ги отблъсквали, докато най-после на нож и със силна казашка атака ги отхвърлили към София.

Около два часа следобед генералите Раух и Философов щурмували позицията при Саранци и турците отстъпили без ред. Преследвали ги войските на ген. Курлов. Опитът на неговата кавалерия да превземе с. Долно Камарци и с това да препречи пътя за отстъпление на Шакир паша, не сполучил. Една дружина от редифи, която в този ден не била влизала в сражение, задържала селото и с това дала възможност на Шакир паша да се изтегли през нощта от Арабаконак и Шандорник, като оставил всичкия си обоз в планината. Турците се оттеглили през Камарци към Пазарджик.

На 2 януари пътят за София бил открит за руснаците. Осман Нури паша имал заповед да не предава София, а да го запали и изгори. В града били складирани много храни и бойни припаси. Осман Нури паша предложил на вицеконсулите Валдхарт (на Австро-Унгария), Леандър Леге (на Франция) и Вито Позитано (на Италия) да напуснат заедно с поданиците си града. Вицеконсулите се противопоставили най-енергично на това и заявили, че няма да напуснат града и ще държат пашата отговорен за всяка щета. Така опитът да се запали градът е осуетен с помощта на чуждестранните консули.

Вълнението в София било голямо. Още на 31 декември се чували в София ясно топовните гърмежи от Богров, а когато разбитите войници на Осман Нури паша, между които били много ранени, се завърнали в града, уплахата у турците била голяма. Християните пък очаквали скорошно избавление, но също били много изплашени.

За отбрана на София били поставени малобройни турски части да пазят моста при Враждебна, но Искър бил отчасти замръзнал, така че руснаците лесно заобиколили моста и се упътили в много колони към града. Пазачите на враждебненския мост го запалили преди да отстъпят, но войските на ген. Раух бързо го изгасили и минали по него на път за София.

През нощта на 3 срещу 4 януари турските войски се изтеглили през Владайския проход, за да заобиколят Витоша и през Самоков да стигнат до Пазарджик. Заедно с тях избягали в Македония с имота си, натоварен на коли, много турски фамилии от София.

На 4 януари по обяд в София пръв влязъл ген. Раух, а след него в същия ден и ген. Гурко начело с войските си. Те били тържествено посрещнати от гражданството с музика и песни. В катедралния храм "Св. Неделя" бил отслужен благодарствен молебен за освобождението на града в присъствието на генерал Гурко. Веселбата била голяма.

Само една година след Освобождението, в далечния януари на 1879 г., по предложение на жители на София тогавашната градска управа приема решение всяка година 4 януари по нов стил да се отбелязва тържествено. Този ден по стар стил тогава е 23 декември - навечерието на Бъдни вечер за християните. И се сбъднала тази Бъдни вечер и пребъдва и досега, защото каузата е била за свобода; свобода на братята по православна вяра.