Най-висока е средната възраст на жителите в централната градска част, най-ниска в кварталите с преобладаващо ромско население, а повече от 50% от хората с висше образование избират да живеят на юг от центъра. Това показват данните от изследване на морфологията на столицата, публикувано на сайта на "Визия за София”.

Оказва се, че над 41% от столичани живеят в панелки. Основно те са в трите най-големи комплекса - "Люлин", "Овча Купел" и "Младост”.

Очаквано цялостната концентрация на населението е най-висока в комплексите "Люлин", "Младост", "Надежда", "Овча купел", "Дружба", "Гоце Делчев", "Студентски град", "Слатина", кварталите в район "Подуяне” и централната градска част.

Висока гъстота на населението имат и териториите между булевардите "Цар Борис III", "България", "Околовръстно шосе" и в непосредствената им близост.

Проучването отчита още, че най-много възрастни хора живеят в центъра и около него.

Най-много пък са децата в ромските кварталите "Филиповци", "Факултета" и "Христо Ботев". 
"Манастирски ливади", "Драгалевци" и териториите по протежението на бул. "Симеоновско шосе" също имат сравнително по-младо население от останалите квартали в града.

Населението в трудоспособна възраст от 15 до 64 години е по-хомогенно разпределено из града, но концентрацията е по-висока в периферията на София и най-големите жилищни комплекси "Люлин", "Младост", "Надежда", "Дружба", "Овча Купел" и "Студентски град".

Над 50% от висшистите пък избират да живеят в територии за живеене на юг и югоизток от центъра на града, както и по-отдалечените квартали като "Манастирски ливади", "Бояна", "Драгалевци", "Младост" и "Дружба".

Това са и атрактивните квартали в контекста на жилищния пазар на София, разположени до емблематични паркове като Южен парк, "Борисова градина", "Заимов" или в полите на Витоша.

Кварталите с най-висока концентрация на жители без никакво или само с начално образование са "Филиповци", "Факултета" и "Христо Ботев". Този факт, комбиниран с отчетената висока концентрация на деца там, създава притеснения за бъдеща сегрегация на обитаващото ги население, анализират от "Визия за София".

Най-многолюдните жилищни комплекси в София като "Люлин", "Надежда" и "Дружба" имат по-малка жилищна разгъната застроена площ от квартали като например "Гоце Делчев", "Слатина", "Редута" и "Манастирски ливади". Концентрацията на жители обаче е по-висока в първата група от квартали.

Според анализаторите това води до предположението, че използваемостта на наличните жилищни площи в тях е много по-висока, докато в "Манастирски ливади” и "Витоша” има голям брой необитаеми жилища, което пък показвало, че южните квартали имат капацитет да привлекат още повече жители, което ще доведе до необходимост от тяхното обслужване.

Анализът на разположението на административни и бизнес сгради показва, че концентрацията им е предимно в южните и югоизточните части като Бизнес парк София в Младост, протежението на бул. "Цариградско шосе", югозападната част от бул. "Околовръстно шосе" и централните градски части за сметка на западните, северозападните и северните територии.

За разлика от тях, търговските сгради са по-равномерно разпределени в целия град.