"Абитуриентът със синия костюм": Не искам съучениците ми да бъдат оплюти

Не виня никого. Нито искам класът ми да бъде оплют по никакъв начин, нито да има чак такъв отклик на всичко. Това каза в предаването „Тази сутрин” по bTV Кристиан Неделчев - абитуриентът от Втора английска гимназия „Томас Джеферсън” в София, чиято история трогна мнозина потребители на социалните мрежи.

Причината беше пост във Фейсбук на Весна Видева, която е видяла, че момчето е тръгнало към бала си с метрото и никой от съучениците му не е поискал да го качи в колата си. По-късно обаче Весна се извини заради написаното във Фейсбук, след като е разбрала, че Кристиан не е питал всички свои съученици, а само един.
 
„Само с един съученик се разбрах и той не успя да ме качи, пътуваше със своите близки”, каза Кристиан.
 
„В добри „работни” отношения съм със съучениците ми. Приятелски не толкова. Не са се държали лошо с мен”, категоричен беше Кристиан.
 
Той е убеден, че ако е питал останалите си съученици, те са щели да го вземат със себе си. „Дори ме попитаха след това: Защо така, щяхме да те качим веднага. Аз обаче чаках само моя съученик”, обясни той.
 
Ето какво разказа Кристиан Неделчев: "Съучениците ми са мили с мен. Огледах се да видя дали е останала още някоя кола, която да ме вземе, след което видях мъжа на моята класна г-жа Антоанета Георгиева. Той ме попита дали ще ме вземат. Аз казах, че не виждам кой би ме взел, и му обясних, че ще се запътя към метрото. Оттам завих в другата пресечка и една жена ме настигна. Тя е негова съседка. Представи се като Весна. Принудих се да се кача, защото тя бибиткаше. Реших - какво пък толкова, ще се кача. Преди това разговарях с моя съученик Андрей, който не беше длъжен да ме кара, но ми беше казал, че ще ме вземе. Но той беше със семейството си, а колата беше 4-местна".

"Знаех, че метрото спира точно пред хотела. Не ми стана мъчно, напротив, аз обичам да пътувам с транспорта. Не обвинявам нито класа си, нито класната си. Всички са били много мили и дружелюбни към мен. С голямо внимание са се отнасяли. Благодарен съм и на жената, която ме закара. Е, аз предварително бях отишъл с баба до хотела, 2 дни по-рано. Исках да видя къде се намира хотелът, какви са залите". "Искам още веднъж да ви кажа, че наистина моите съученици не са виновни. Не желая хората да се настройват срещу съучениците ми. Никой не е виновен и не ми е бил длъжен. След бала се прибрах с метрото с моя съученик Андрей. Беше доста късничко и се прибрахме с последния влак."

"Костюмът си е истински, италиански. Мама го избра. Помолих я да избере нещо слънчево и семпло, да не е тъмно. Костюмът струва 190 лв. Много приятна цена. Италиански костюм на българска цена. В интернет намерих много по-скъпи костюми, за 500 лв. Като казах на мама, тя се ядоса, защото тя е работила за 600 лв. в държавна институция. От няколко месеца тя е без работа. Баща ми почина от рак на белите дробове. Паднал е в трюм на голям кораб, който е превозвал товари, и е отговарял за целия строеж на кораба и за всички съоръжения на него. Така ми е разказвала мама." Младежът споделя и за какво мечтае: "Бих искал да бъда консул в някоя страна, да представлявам нашата страна в друга държава. Искам да следвам международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет. Записал съм се на кандидатстудентски изпити през юни. Преди исках да стана министър-председател, но си дадох сметка, че това е много сложна професия. Може да те оплюят, може да има конфликти на интереси."

Кристиан се обадил и на класната си Антоанета Георгиева, за да не се притеснява, след като е „избухнала новината”.
 
Момчето живее скромно в столичния квартал „Люлин” заедно с майка си и баба си. „Може да се каже, че е мизерия, но живеем някак, с малко пари, с до 200 лева сигурно, колкото да успеем да си платим сметките”, допълни Кристиан. „Майка ми е безработна, само баба взима пенсия”, каза още той.
 
Той изтъкна, че следи политическите новини и ще кандидатства за специалност „Международни отношения” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. През юни му предстоят изпити.
 
По думите му абитуриентският бал е минал много приятно. „Слушахме музика, плакахме на песни”, разказа той.