Арх. Петър Диков отговори на Минеков за зъболекаря, чука и длетото

Министърът на културата проф. Минеков е изказал мнение по реконструкцията на Лъвов мост...била направена така, все едно той да е зъболекар и да използва длето и чук. Това пише в профила си в социалната мрежа арх. Петър Диков. 

Ето какво още казва той по повод скандала и поредните хапливи обвинения на служебния културен министър:

И аз отново си зададох въпроса толкова ли вече сме обзети от омраза един към друг, че не можем да оценим добрите неща, реализирани от противника и се чувстваме задължени да отречем всичко направено...

От известно време пиша материали, които съм нарекъл Малки Софийски разкази. В тях описвам събития, които са се случили във времето, някои непознати, други забравени...

Изказването на уважаемия професор Минеков ме предизвика да ви го представя...

Лъвов мост – един възстановен паметник

 Лъвов мост е една от емблемите на София. Построен е през 1889 г. - две години преди да се построи Орлов мост - другия мост - символ на София.

Лъвов мост е на север от тогавашния компактен град и то свързва с железопътната гара - изключително важна за онова време и построена една година преди моста.

По Лъвов мост е изградено и трамвайно трасе, по което са се движели първите 25 трамвайни мотриси, тъй като първото трамвайно депо за шестте маршрута и 23-те километра трамваен път е между гарата и  "Лъвов мост".

 С развитието на София "Лъвов мост" все повече се превръща в едно от най-възловите градски кръстовища.

Изграждането на бул. "Сливница" с две платна по четири ленти, индустриалното развитие на София на север, развитието на градския транспорт, както трамвайния, така и автобусния и тролейбусния, натоварваха "Лъвов мост" и заедно с "Орлов мост" бяха най-задръстените в транспортно отношение точки на града.

 Лъвов мост обаче имаше и едно допълнително усложнение - близостта до най-големия Софийски пазар – Женския пазар. Това създаваше допълнително много сериозно натоварване с пешеходно движение.

Не случайно в сутрешната сводка на радиостанциите "Лъвов мост" водеше винаги в статистиката на най-задръстените кръстовища.

 В същото време "Лъвов мост" бе загубил изцяло визията си на културен и архитектурен паметник. Самият исторически мост работеше само като автомобилно трасе, а пешеходците преминаваха по две грозни вероятно изградени като временни пасарелки от двете му страни.

Хората нямаха нито физически, нито визуален цялостен поглед върху архитектурния паметник. Имахме един паметник, опакован с тръби и ръждясали пасарелки, пълен с автомобили, автобуси и трамваи и недостъпен и невидим за човека.

 Идеите за реконструкция на кръстовището "Лъвов мост" отдавна са се появявали инцидентно може би от 60-те години на миналия век. В повечето случаи те са били като част от едно цялостно решение за реконструкция на бул. "Сливница".

 След моето постъпване в Столична община, първият колега, който дойде при мен с идеи за реконструкция на Лъвов мост бе арх. Митко Димитров.

Той пръв разви идеята за кръгово кръстовище. Идеите, които предлагаше, бяха със сериозни реконструкции на коритото на реката, създаване на водни площи чрез завиряване, значителни по площ премоствания.

 В същото време вървеше проектирането на втори диаметър на метрото и работата по една от важните метростанции - Лъвов мост. Бях длъжен да опитам заедно с изграждането на метростанцията да се изпълни и реконструкцията на моста и кръстовището.

 Бе възложено изработването на изменение на подробен устройствен план за зоната на кръстовището, като основа за бъдещ инвестиционен проект.

 Използвахме идеите на арх. М. Димитров за създаване на кръгово кръстовище с два нови автомобилни моста и освобождаване на" Лъвов мост" само за пешеходно движение и преминаване на трамвая в историческия му вид - със стълбове за контактната мрежа между двата коловоза.

 Процедурата бе проведена публично, решението бе съгласувано с всички необходими институции и влезе в сила. При изработването на проекта бяха проучени и решени десетки сложни проблеми, особено с инфраструктурата в зоната на "Лъвов мост" - големи топлофикационни колектори, канализационни колектори, осигуряващи големи градски територии, магистрални водопроводи, кабелни трасета 110 киловолта и т.н.

Примерно кабел 110 киловолта пресичаше южното платно на бул. "Сливница" между "Мария Луиза" и "Раковски" на 50 см. под асфалта. Това ограничаваше възможността за развитие на нормална изходяща рампа по южното директно трасе на "Сливница", което наложи тази рампа да бъде с наклон на ръба на нормата.

 Тогава (2009 г.) упорито настоявах в бюджета на Столична община да се включи реконструкцията на кръстовището "Лъвов мост", за да се строи заедно с метростанцията.

Това не се случи и строителството на метрото започна без решение за моста. В продължение на година и половина софиянци изтърпяха неудобствата на практически затвореното кръстовище -"Лъвов мост".

 Въпросът с реконструкцията обаче стоеше на дневен ред и през 2012 г. обектът влезе в бюджета за следващата година.

 И тогава тръгнаха критики на "експерти". Обясняваха, че предложеното решение не е добро, предлагаха да остане автомобилното движение по историческия мост и да се изградят бетонови пешеходни пасарелки, тоест да се запази наличното състояние, но с много допълнителни пари.

И архитектурният паметник "Лъвов мост" да остане невидим и само за автомобили. Основните критици - група Град (арх. Братков, арх. Захариев, арх. Кътов, арх. Паскалев, все хора без никакъв градоустройствен проект и реализация в живота си), активизираха сериозна медийна пропагандна машина, за да не се случи реконструкцията.

Куриозно и арх. Димитров се отрече от идеите си и започна да говори срещу проекта.

 Все пак проектът стартира, като създаде още една година неудобства на столичани. Пролетта и началото на лятото на 2014 година бе много дъждовно.

Даже нощи не можех да заспя от шума на проливния дъжд и си представях как придошлата Владайска река отнася кофражите и прясно излетия бетон на новите мостове.

За щастие това не се случи. Но една нощ водата влезе в метростанцията. Цяла нощ строителите и служителите на метрополитена се бориха с водата, но на сутринта метровлаковете вървяха нормално. През есента на 2014 г. възелът "Лъвов мост" бе пуснат в експлоатация.

 Софиянци получиха един прекрасен, реконструиран и видим архитектурен паметник, с възстановена визия и функции. Кръстовището на "Лъвов мост" не само приключи със задръстванията, но изобщо изпадна от проблемните транспортни точки в София.

Гражданите на квартала получиха една малка, но важна градинка на моста.

Извади се и се експонира археология, която е ценна за историята на София. Реконструираха се и се подобриха важни инфраструктурни колектори за цяла София.

 И това се случи въпреки огромното желание и усилие на някои хора в София да не се случи.