Докъде се докараха: Софиянци живеят по-зле от „щастливи кокошки“

Едва по около 13 квадрата на жител, или почти наполовина по-малко от необходимите, са зелените площи за обществено ползване в София. Това на практика е по-малко от квадратурата на един средностатистически гараж от 18 кв.м. Според нормативите на Наредба №7 минималната квадратура на полагащата се зелена площ трябва да бъде много повече - поне 25 квадрата, съобщава „Монитор“.

В същото време особено в южните квартали на града, в полите на Витоша блоковете са сбутани като в центъра и ситуацията не се подобрява. Строителството продължава и при липса на улици (оставени само на книга) и всякаква друга обществена инфраструктура.

В момента според арх. Димитър Димитров от „Граждани за устойчиво развитие“ в действителност публичните зелени площи в София са едва 3 квадрата на жител.

„В последните години от Столична община се опитаха да вкарат в нормата за публична зеленина и храстите по пътните възли в града и по околовръстното, като и те са записани като парково пространство. Това обаче е стъкмистика“, каза той.

Арх. Димитров каза още, че дори към 1990 г. в София са се падали не повече от 12-15 кв.м публична зеленина на жител при европейски норматив от поне 25 квадрата. „2006 г. ЗУТ се промени престъпно, за да се унищожат зелените пространства“, категоричен е той. В София пък ОУП е приет в ущърб на озеленяването и обитаването.

В жк „Люлин“, който е 150-хиляден град, например по ОУП от 2009 г. на жител се падат под 0,75 квадрата публични зелени площи, което е под нормата за отглеждане на една „щастлива кокошка“, твърди той.

Според архитекта, за да се спаси София от продължаващо презастрояване, съпроводено с унищожаване на зелените площи, е нужна промяна на сегашния Общ устройствен план (ОУП) и даже нов план с напълно различна философия. „За да не се допуска, като в „Младост“ и в други панелни комплекси между блоковете в зелените площи да се появяват нови сгради, довели до влошаване на условията за живеене.

По време на реституцията връщането на поземлените имоти в реални граници бе едно от най-сериозните посегателства върху добрата устройствена среда. В момента има все още 20 000 дка земя, за която хората плащат данъци като за УПИ-та и такса смет. Те попадат в още останалите от кумова срама в София зелени клинове към Витоша.

С данъците и таксите, плащани за тях СО трябва да ги изкупи и те да останат зеленина, защото сега има непрекъснат натиск да се променя предназначението и те да бъдат застроени“, добави Димитров и уточни, че в общия план на общината нямало конкретна цифра каква да е средната площ на публично достъпни зелени площи на един жител.

Според общинския съветник Борис Бонев от „Спаси София“ на много места положението с презастрояването е изпуснато, особено в южните зони на столицата - „Манастирски ливади“, „Витоша ВЕЦ Симеоново“, „Кръстова вада“. „Въпреки това все още има как да бъде спрян този процес.

Това трябва да се случи с промяна на Общия устройствен план на София, с последваща промяна в подробните устройствени планове. За да се стигне до подобно решение, трябва да има много ясен политически консенсус, че презастрояването е проблем и с него трябва да се справим на всяка цена.

Имаше едно схващане, наложено в последните години, че говорейки за частна собственост, това означава, че собственикът може да прави каквото си иска, в същото време държавата и общината едва ли не нямат право да му налагат правила за това напр. колко висока да е сградата или пък да има забрана за строеж на определения имот. В резултат почти всички нови квартали в София са презастроени.

Лошото е, че и в панелните комплекси също тече подобен процес и се застрояват широките междублокови пространства.

Там са изградени училища, детски гради, зелени площи и паркинги. С новото строителство обаче съществуващата инфраструктура няма как да поеме обслужването на нарастващия брой жители и най-вече наплива на автомобили. Един от тези примери е кв. „Младост“, който е в процес на тотално съсипване заради огромния брой нови строежи там“, смята той. „Трябва да си дадем сметка, че живеем в град и интересът на общността е по-важен от индивидуалния. При липсващи улици, инфраструктура и отредени имоти за детски градини, довеждащ транспорт не бива да се дават разрешения за строеж на нова сграда.

Първо трябва да се осигури тази публична инфраструктура и чак след това се дават разрешенията.
Това се прави на доста места по света, и то в много по-демократични страни от България“, припомни Бонев. На въпроса има ли квартал, който все още може да бъде спасен в София от презастрояване, той отговори, че дори в „Манастирски ливади“ все още може да се отчуждат имотите, отредени за изграждане на липсващата инфраструктура, като детски градини и училища. Време е да се реализира идеята за довеждащ транспорт в кварталите. За доста от вече презастроените квартали обаче ще трябват малки автобуси, които да могат да минават по тесните улици там.

На въпрос, отправен към Столична община, какъв е броят на улиците в града, които са изцяло без завършена улична регулация, и в кои квартали те са най-много, от пресцентъра на общината неофициално отказаха информация. Причина била, че до края на годината ще бъде готов анализ на имотите, предвидени в подробните устройствени планове.

Във връзка със зоните в София с незавършена улична инфраструктура арх. Петкана Бакалова, член на Камарата на архитектите в България, каза, че са належащи промени в ЗУТ. „Основната причина, че част от много от големите градове в страната са върху бивши ниви и когато те влязат в регулация, е логично собствениците да станат съпричастни с даряване на част от имота, за да се изгради необходима улична инфраструктура. Това важи сега обаче само за първична регулация, но не и при изменение на планове. Няма да е зле да се върнат някогашните разпоредби за т.нар. улична тегоба.

Почти всички квартали в големите градове все още имат проблеми с уличната регулация. Освен може би историческия център на София“, смята тя. Според арх. Димитър Димитров от „Граждани за устойчиво развитие“ презастрояването на практика е законно заради ОУП на София от 2009 г., а пък с многократно изменяния ЗУТ отпаднаха изискванията за обема на застрояването. В резултат се нарушават нормалните отстояния между постройките и липсва ослънчаването.

„Навремето в разработките на първия градоустройствен план „Мусман“ за София идеята е била тя да стане град градина. Имало е освен това изискване за южните квартали от поне едно помещение в жилището да може да се вижда Витоша. Сега се прави всичко възможно планината да се скрива. Законно се вдигат огромни сгради и средата за живеене и за работа става ненормална.

Чрез този ОУП на София през 2009 г. се предвижда 500 000 души да живеят в новите квартали северно от Южната дъга на околовръстното шосе. Така на практика се ликвидира идеята София да стане град градина“, констатира той. Юристът и строителен предприемач Борис Кумпиков смята, че проблемът с презастрояването има корени много години назад, когато държавата е оземлявала хората с малки парцели за жилища в градовете.

„Така градските парцели се проектират минимум от 300 до 500 квадрата, които са нормални за една 2-3 фамилна жилищна сграда. Сега пък се дава възможност на тази малка площ да се строят доста по-големи кооперации. При това положение не може да се изпълнят изискванията за достатъчно гаражи, паркоместа и зеленина. Технически е невъзможно. След 1990 г. трябваше да се заложи минимумът за центъра на големите градове да е примерно 1000 квадрата и 1500 за цялата останала част. Това щеше да оптимизира строителството. За София обаче вече е късно“, смята той.

В Пловдив Хората опитват да спасят парк от бетониране

Наскоро жители на район „Северен“ регистрираха официално сдружението си „Спаси Пловдив“, съобщи Асен Костов един от основните инициатори за опазването на парка зад хотел „Санкт Петербург“ от застрояване с поредния жилищен мастодонт.

Той обяви, че сдружението ще се бори за опазване от застрояване именно на парка зад хотела и до детска градина „Славей“, както и на други зелени площи из града. Отново Костов само преди седмица алармира, че зад магазин „Лекси“ тежка техника изнася пръст и с гумите си цапа асфалта. Товарът е непокрит, което запрашава и въздуха. Благодарение на сдружението живеещите в квартала разбраха, че зад магазина предстои да израсне цял комплекс.

„Презастрояването, което с години търпят пловдивчани, довежда до липса на паркоместа, до липса на въздух и зеленина. Предпочитаме да има паркове, а не сгради. Апелираме да се спре издаването на разрешения за строеж на подобен тип сгради тип небостъргачи, за да остане природа в Пловдив“, бяха категорични жители на район „Северен“, казва Костов.

Нови сгради с площ от 2,730 млн. кв. м РЗП се строят в момента в Пловдив, сочи сайтът на Националния регистър за ново строителство и реконструкции. Проектират се и други сгради с РЗП от над 1, 025 млн. кв. м.

В Благоевград на зелените площи отдавна изникнаха блокове

Благоевград отдавна е презастоен с безлични жилищни и бизнес сгради, издигнати на по 5-8 етажа навсякъде в центъра и покрайнините.
Причина за презастрояването е, че в зората на прехода след излизането на закона „Лучников“ доста внуци си узакониха с лекота ливадите на своите деди, които сега са в регулацията на областния град.

До 2011 год. когато едва тогава се гласува общ устройствен план бяха построени десетки грозни високоетажни сгради от съмнителни строителни фирми, които изпираха незнайно откъде дошли пари. Сгради се вдигаха с цел продажба. Има голямо предлагане, но много от апартаментите са празни.

В последните години пък, подплашени, че инфлацията може да стопи спестяванията им, гастарбайтери масово се втурнаха да влагат парите си в недвижими имоти. Отдавна са застроени зелените площи в града. В парка до реката на ул. Даме Груев, вече има 7 изградени кооперации, което буди недоумение. Презастроени са и кварталите „Баларбаши”, „Освобождение”, „Еленово“ и „Струмско”.

Понастоящем приближени до бивш кмет на града строителни фирми се опитват да завладеят зелените площи около парк „Бачиново“ и парк „Ловен дом“, но настоящият кмет Илко Стоянов и председателя на ОбНС Радослав Тасков засега парират мераците им. Съветниците в благоевградския общински съвет наложиха мораториум на строителството и върху другите зелени площи, алеи, паркове, спортни и детски площадки на територията на общината.

Градът вече е презастроен, почти не остана зелено петно върху, което да няма чучнати бизнес сгради или кооперации. Затова и местните хора считат,че е малко закъсняло това решение, но се надяват да се спрат мераците за строителство върху малкото останалите паркови пространства.

Във Велико Търново дефицит на гаражи и паркоместа

Във Велико Търново едни от най-острите проблеми на градската среда са свързани с дефицита на гаражи и паркоместа. Затова и почти всички боксониери и гарсониери, които се предлагат и продават са със статут на ателиета и студиа и ри тях отпада задължението да бъдат снабдени с паркомясто. Това обаче натоварва бъдещите им собственици да плащат електрически ток на промишлени цени и с доста други проблеми по управление на собствеността.

Най-голямо е презастрояването в кварталите „Бузлуджа“, „Колю Фичето“ и „Картала“. Първите два квартала са застроени още през 80-те години, но през последните години с бума на строителството започнаха да никнат нови блокове и кооперации в малките разстояния между старите панелки.

Така, както се шегуват живеещите там, спокойно могат да си подават през терасите на два съседни блока чашките с кафето или солниците. По въпроса за Акт 16 в Търново няма готови сгради, които да имат проблеми с получаването на този акт. Що се отнася до липсата на нормални улици и канализация, такъв проблем има в кв. „Зона Б“.

Във Варна Морската градина бавно и сигурно става квартал

Морската градина в лятната столица на страната - Варна бавно и сигурно става квартал. Неправителствени организации пък от години се бори да защити от ново строителство в Морската градина, която бавно и упорито се превръща в нов жилищен „квартал на богатите“. Хората настояват да не се продават парцели там и да се спрат строежите на високи сгради и да бъде поета отговорност за новопостроените.

Напоследък едно от най-желаните места за строителство през последните години е парк „Жеравен връх“, около паметника на Българо-съветската дружба. През годините той се свива методично, след като там непрекъснато изникваха баровски хасиенди, а в периферията му вече се вдигат гигантски бетонни мастодонти.

Това е видно особено в долната част на кв. „Бриз“, където изникнаха няколко безумни монумента, като особено фрапираща е строителната площадка, която буквално е изяла стълбището към Паметника. Недоволни варненци припомнят, че в края на 2019 г. са внесли искане в Общинския съвет за провеждане на референдум, относно налагането на Мораториум върху безразборното строителство в града, но действия не са предприети.

В същото време строителни фирми тотално унищожават зелените площи и градинките с висока степен на презастрояване в апетитните райони на града. Срещу презастрояването в един от най-зелените квартали преди време скочиха и жителите на “Чайка”.

Варненци припомнят как преди повече от 10 години районът около кръстовището на ул. „Мир“ и „Анастасия д-р Железкова“ се превърна в новата тогава невралгична точка на проблема с презастрояването.

Още тогава варненци баха силно разтревожени, че не след дълго техните балкони и прозорци ще гледат в други от съседен блок толкова близко, че да си подават огънче за цигара. Хората предупреждаваха, че в този район на Варна, вместо необходимото благоустрояване, се подготвя застрояване, тъй като е близо до центъра, комуникациите са добри и изграждането на жилища на такова място определено си струва инвестицията. Първи срещу подготвяното строителство тогава се опълчиха обитателите на т.нар. трилъчка край ул. „Мир".

Живеещите на ул. „Анастасия д-р Железкова“ също скочиха срещу застрояването на междублоковото им пространство, където от години чакаха да се появят детска площадка, градинка и паркинг, но не и нова кооперация. Давайки гласност на опасенията си, че нова кооперация ще стъпи върху горичката в съседство, паркинга и дори детската площадка пред блока, жителите провокираха реакция по темата от тогавашния кмет.

Сега в много райони на Варна има ново строителство, като най-голямата площадка е в е района на кв. „Победа“ на мястото на бивши промишлени терени и предприятия. Там в момента се изграждат няколко затворени жилищни комплекса с десетки 7-8 етажни жилищни сгради.

Презастрояване от години заплашва и курортите край Варна, атрактивните вилни зони и отделни жилищни райони на самата морска столица. Причините са различни, но в основата са проекти след реституцията, които творят един след друг поредица от строителни абсурди в града.