Горан Благоев: Цар Александър II не е освободил България!

Обширна статия публикува журналистката от руската Комсомолская правда Дария Асламова за България под заглавие "Как България се превърна в страна на професионални русофоби", пише petel.bg.

Там има и интервю с Горан Благоев, което публикуваме без редакция, както и коментара на журналистката от Русия.

"Мечтая да преименувам катедралата „Александър Невски“. Въпросът е да възстановим националното си достойнство. Този храм е израз на голяма политика."

Пред мен седи един много здравомислещ джентълмен на име Горан Благоев. Това не е просто известен български журналист. Той е историк, доктор, теолог и университетски преподавател.

- А какво ви попречи на Александър Невски? Аз питам.
- Това е руски светец, когото никой не познаваше в България. Имаме свои светии - Кирил и Методий.

„Но не Кирил и Методий освободиха България - отбелязвам. - Александър Невски е небесният покровител на руската армия и цар Александър Втори Освободител.

- Александър II е имперски култ! - възкликва г-н Благоев. - Цар Александър не освободи България!

Онемях.

- И кой според вас е дал заповедта на руската армия? Кой взе решение за войната?
- Освобождението на България е планът на Русия да получи контрол над проливите.

„Вашите предци мислеха по различен начин - твърдя аз. - Цяла България събра пари за построяването на катедралата „Александър Невски“.

Благоев отхвърля пренебрежително:
- След освобождението на България всички бяха русофили. Те не знаеха какво ни направи Русия по време на връзката и след това.

Но интелигентна България вече тогава разбираше имперските планове на Русия. Руският цар направи всичко, за да предотврати голяма православна държава на Балканите - нито Сърбия, нито България. И България не получи своите територии.

- Имахте ли ги? - питам иронично.
-„Разбира се - гордо казва моят събеседник. - Имахме Българската екзархия, територията на Българската православна църква в рамките на Османската империя.

- Е, тогава всички въпроси са за турците - ухилвам се аз. - Кандидатствайте с молба да ви върнем в Османската империя. Ердоган само ще се радва. В същото време катедралата може да бъде преименувана в джамията Ердоган.

- Не казвам, че с турците сме се чувствали добре. Но какво, ако нашите предци грешат? Мнозина в България мечтаят да преименуват катедралата. Дори отворихме страница във Facebook и вече 1266 души са се записали за подкрепа. Трябва по-активно да обясняваме нашата позиция на хората.

Гледам го и вече се присвивам от отвращение. Господи, за кого са умрели нашите предци?! Но в България имаше героични хора, които вдигнаха въстание през 1876 г. срещу турците. Били са със секири и коси в ръце. Селянките изсушиха и начукаха люти чушки, за да ослепят турските войници. Потискането на въстанието беше ужасно: масовото изгаряне на жени и деца живи, стотици отрязани глави на деца, стомаси на бременни жени се разкъсаха, мъжете се набиха на кол и пържеха като шашлик. И плач се разнесе из цяла православна Русия! Как така?! Убиват братя, но ние мълчим?! И така седя и слушам истории от техния потомък за злата „имперска Русия“, за „съветските окупатори“, чиито паметници трябва да бъдат съборени.

-До септември 1944 г. България беше съюзник на нацистка Германия - припомням. - Освободихме те от фашизма.

- Какъв друг фашизъм в България? - г-н Благоев се отмята. - Ние не пипахме нашите евреи.

- Но българите изпратиха 11 000 евреи на смърт в окупираните територии.
- Те бяха евреи на териториите, които нашите съюзници ни дадоха да администрираме.

- Ваши съюзници бяха нацистка Германия и нацистка Италия. Считате ли режима на Третото българско царство за престъпен?
- Не, не мисля така. Нямахме избор.

- Как не беше? - Възразявам. - Сталин предлага пакт за взаимопомощ на България през есента на 1940 г.
- Не искахме да изпадаме в прегръдките на Сталин.

- Значи сте предпочели прегръдката на Хитлер?
- Хитлер беше на нашите граници. И тогава това, което направи България, бяха българските проблеми. Това са нюанси.

- Наказателни операции в окупираните територии - това нюанси ли са?
- Това бяха нашите законни територии. И тогава: на война, както на война. Къде бяха цивилните там? Те бяха партизани. Нашите войски контролираха ситуацията.

Слушам тези чудовищни ​​изказвания и си мисля каква огромна грешка направи СССР. Грешката на щедростта и прошката по отношение на така наречените "братски" страни и "братски" балтийски републики. Не сме им представили законопроект за престъпления срещу човечеството. „Благодатта към падналите“ обикновено не се оценява от самите „паднали“. По съветско време децата им се възпитават в учебници, които разказват само за героични партизани и мощна антифашистка съпротива, която често е била много далеч от истината. Но е дошло времето за вторите Нюрнбергски процеси.