Поредната парвенюшка идея на пишман урбанизаторите стана достояние на обществеността. Канели се да строят висок 215 метра небостъргач на 55 етажа в столичния кв. „Хладилника“. Зданието ще се извиси в непосредствена близост до мол „Парадайс“ и ще се нарича „Парадайс тауър“ („Райска кула“), пише "Труд".

Както си му е редът, гражданството се възбуди и се разполови във възприятията си на тази архитектурна авантюра. Противниците на небостъргача изтъкнаха, че той ще закрие гледката към Витоша, на която се наслаждават обитателите на престижния кв. “Лозенец“. Впрочем едно от основанията за прескъпите имоти там е планински пейзаж, видим от прозореца. И какво се получава? Едни богати са наброили маса пара за гледка, а сега други, още по-богати ще им я закрият. Погледнато отстрани, надцакването между богатите си е техен вътрешноутробен проблем. Който впрочем се наблюдава на планетата още от късния триас – от ерата на динозаврите. Големите хищници изяждат по-малките и така до ден днешен при хората.

Друго озадачава здравия разум на обществото. Кому е нужна такава сграда? Кой и за какво ще я използва? Има предвидени площи за бизнес офиси. Ала изгледи за някакъв главоломен бум в бизнес средите не се очертават. Ако някакъв подем (дай Боже!)се състои до 2022 г., когато се очаква да приключи строителството, то и най-необузданото въображение изключва да се оползотворят многобройните офис помещения в София. Още не сме се начудили на онзи многоетажен триптих, щръкнал на бул. “Витоша“ до сами НДК-то. И той разполага с богат асортимент от помещения за офиси, жилищни, хотелски части и иска ли питане – мол! Също ресторанти, кино, магазини и всичко, предвидено в проектите на подобни сгради в мегаполисите. Само че София не е Ню Йорк, Пекин, Москва и пр., а мижаво двумилионно градче, в което на всяка крачка са овесени табели „Продава се“ и „Дава се под наем“. При такова пренасищане на предлагането кому е нужно поредното разхищение на средства?

А че в скромния „Сити център“ в съседство на въпросния триптих зеят голи зали – търговията не спори и марковите наематели се оттеглят. В киното зрителите се броят на пръсти и напразно бичи машината за пуканки. А веригата „Пикадили“ фалира като едното нищо.

Що се отнася до хотелските части, в подножието на строящите се мастодонти се намира хотел „Хилтън“ със световна репутация и тук-таме заети стаи…

И пак недоумяваме – кому са нужни тези грандомански начинания? На парвенюто, на простото плиткоумно българско парвеню. Шофьорите на таксита като едни мобилни медиатори твърдят, че безсмисленото строителство най-вече изпирало пари. Добре де, прането сигурно може да се извършва и по други, по-ненатрапчиви начини. В перални с по-скромни обеми.

Защитниците на небостъргача (показаха ги по телевизията) са от типа на „умните и красивите“, които надуваха вувузели по централните артерии на града. Та един „умен и красив“ с елегантни очила рече, че „Райската кула“ щяла да се превърне в символ на града. Нещо като „Сигрем билдинг“ на Парк авеню в Манхатън, емблематична творба на гениалния германец Мис ван дер Рое. Или като Айфеловата кула, която за мнозина парижани е абсолютно неприемлива. Според Виктор Юго, друга една емблема на Франция, който заявявал непоносимостта си към това нововъведение, щом кулата започнала да функционира, станал редовен посетител на ресторанта в нея. Като го питали дали си е променил отношението, той обяснил, че идвал там, понеже било единственото място в Париж, от което кулата не се вижда…

Подобно съображение би могло сериозно да мотивира бъдещите посетители на нашия „Парадайс тауър“ – по-добре да са вътре в него, нежели да го гледат.

Простото парвеню обаче си пада по грамадните обеми – то кара гигантска кола, къщата му също е безпределна, а около нея се ширят тревни площи бетер селската мера, изхранвала добитъка на дедите ми.

Смисъла на живота простото парвеню намира в това да се пъчи и да се фука. Напън за подобна фукня се мъдри на бул. „Цариградско шосе“, на самия вход на града. Там стърчи една внушителна сглобка от бетонни триъгълници, бездарна грозна реплика на наклонената кула в Пиза. Всъщност тъкмо тази приумица е овещественият символ на парвенюшкия вкус към гигантското, неугледното и неизползваемото. Тъкмо обратното е целял пионерът проектант на небостъргачи Мис ван дер Рое – на минимална площ да се вмести максимално функционална сграда за нуждите на пренаселения град. А тук за нуждите на пренаселена София се строят ненужни архитектурни съоръжения. Впрочем Айфеловата кула също е безполезна, но поне е туристическа атракция. Докато домораслата парвенюшка мисъл действа отблъскващо за туристите. Неслучайно нейните въплъщения по черноморското ни крайбрежие пренасочват летовниците към гръцките курорти. Тях и простото парвеню ги предпочита. Характерно за него е да намразва творенията си, след като успее безочливо да ги наложи.

Виж ти, току да пропуснем яркия пример със злополучния „Дисниленд“. Където и да отиде по света простото парвеню, а то все шава напред-назад, посещава и развлекателни паркове. И като се върне тук, се захваща „да съзидава“ по чуждия образ и подобие. Та столицата се сдоби със своя „Дисниленд“ – сиромашка, безпомощна имитация на оригиналите. Даже непретенциозното българско дете предпочиташе да отиде в съседната не по-малко жалка зоологическа градина, а не в „Дисни“-то. Че и неоправдано скъпо беше билетчето за няма нищо. Та начинанието безславно се провали… И се оказа, че и без такава придобивка можем да я караме.

Парвенюшките издевателства имат удивителното умение да преодоляват всякакви законови и институционални препятствия. Промушват се, прескачат ги, потъпкват ги и постигат своето. Така че нищо чудно „Райската кула“ да се вреже в небесата, а от върха й ангелите да наблюдават прочутия софийски смог, който се стеле отдолу през четирите сезона.

Апропо идеята за зданието не следва ли да се подложи освен на експертно, но и на обществено обсъждане? Както стана с бизнес центъра, който искаха да строят в края на 90-те години до Руската църква. Но софиянци надушиха какво се крои, разфучаха се, медиите гръмнаха и тогавашният кмет Стефан Софиянски, който си беше стиснал десницата с инвеститорите, би отбой.

Все пак простото парвеню не винаги е вездесъщо.