Камбаните на “Невски” се чували на Витоша

Интересна е връзката между камбаната и живота на човека. Някога те известявали хората за радости или нещастия, за начало на войни или сключване на мир, за победи или поражения. В миналото с камбанен звън било обявявано раждането или смъртта на кралете и императорите. В живота на църквата те имат специално значение. Храм-паметникът "Свети Александър Невски", който чества 90 години от освещаването му, може да се похвали с уникална комбинация камбани.

След освобождението на България през 1878 г. започва масовото строене на храмове. Повечето камбани са излети предимно в Русия, тъй като в България по това време няма нито такива заводи, нито пък възможности. По време на революцията в Русия заради взривяването на храмове и манастири се стига до това, че днес едва на пет места в цялата огромна държава са запазени пълен комплект оригинални камбани. За сметка на това в България на много места могат да се открият пълни комплекти руски камбани. &quot;Храмът &quot;Свети Александър Невски&quot; е едно такова място. Комбинацията камбани наистина е уникална&quot;, каза специално за &quot;Стандарт&quot; Игор Василич, който е председател на общността на църковните звънари в Русия. Василич намира за уникален и факта, че към звъна на 12-те камбани се прибавя музиката на камбаните на руската църква &quot; Свети Николай Мирликийски&quot;. &quot;За нас като звънари е важно, че камбаните на руския храм звънят заедно с камбаните на патриаршеската катедрала&quot;, добавя той.<br /> <br /> В началото камбаните на &quot;Невски&quot; се чували из цяла София. Звънът им отеквал в радиус от 15 км. &quot;Това е истина. Невинаги нивото на шума в София е било толкова високо, колкото сега. Като сме били деца обаче, сме чували камбаните дори и на Витоша. Вероятно времето е било спокойно, а вятърът подходящ&quot;, спомня си епископ Тихон, който е предстоятел на храма. <br /> <br /> Търгът за изработката на камбаните бил проведен на 30 април 1910 г. и го спечелил Павел Н. Финландски от Москва с възлагателен срок от 5 месеца. Камбаните обаче били завършени през месец юни 1911 г. и превозени по море от Одеса до Варна, а оттам по железницата до София. От Централна гара до храма те били прекарани със специална волска кола, изработена и докарана от Русия. Тя издържала товар над 15 тона и била теглена от впрягове на прочутите &quot;дразмахленски волове&quot;.<br /> <br /> Монтирането на камбаните станало под надзора на Анисим М. Лиски от Москва. При тогавашната техника издигането на изключително тежките камбани до площадката на 45 м височина било извънредно трудна операция. През октомври 1911 г. започнало окачването на тритонната камбана чрез макара, скрипец и телено въже. При издигането на една от камбаните тя се откъснала и паднала, като убила трима работници. Монтирането било спряно, докато се набавят по-здрави въжета и се обезопаси мястото. Окачването продължило около седмица.<br /> <br /> Камбаните били 12 на брой, като най-голямата тежала 11 758 кг, а най-малката едва 10,2 кг. Най-големите камбани били украсени с релефни изображения и икони на Иисус Христос, Пресвета Богородица, свети Александър Невски, свети цар Борис Покръстител, свети Иван Рилски и др. На всяка от тях била означена датата на отливането и тежестта й.<br /> <br /> <a target="_blank" href="https://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2014-11-25&amp;article=513524"><strong>Иван ФИЛЧЕВ, в. &quot;Стандарт&quot;</strong></a><br /> <br /> <u>Любопитни факти</u> <ul> <li><strong>Храм-паметникът &quot;Свети Александър Невски&quot; е построен в памет на руските войници, загинали в Руско-турската освободителна война и в чест на руския император Александър Втори. По тази причина покровител на храма е руският светец Александър Невски (в действителност руски княз и светец от XIII век, покровител на руския император)</strong></li> <li><strong>Когато влезете в храма, влизате върху някогашно гробище. Първият камък е положен върху част от некропола на Древна Сердика</strong></li> <li><strong>Първоначално идеята е била да бъде издигнат във Велико Търново, но по настояване на княз Александър Батенберг е построен в София</strong></li> <li><strong>Въпреки че строежът му е завършен през 1912 г., освещаването му е през 1924 г.</strong></li> <li><strong>В основата му е вградена метална кутия с имената на членовете на правителство, както и с причините за застрояване му</strong></li> <li><strong>Звънът от камбаните може да бъде чут в радиус от 15 км. Общото тегло на 12-те камбани е 23 т, като всички са излети и докарани в Москва</strong></li> <li><strong>Църквата е облицована изцяло с бял врачански камък, а кубетата са позлатени (площта на златното покритие е 700 м2)</strong></li> <li><strong>В криптата има музей с икони</strong></li> <li><strong>Храм-паметникът е вторият по големина православен храм на Балканите</strong></li> </ul> <u><span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Градежът продължава 9 години <br /> </strong></span><br /> </u>Храмът &quot;Св. Александър Невски&quot; е изграден по идея на тогавашния министър-председател Петко Каравелов. Основният камък е положен на 19 февруари 1882 г. - 3 март по нов стил. Заедно с него в храмовите основи са поставени и два текста: единият е гравиран върху метална плочка, а другият е написан на пергамент. В тях се увековечават събитията от войната през 1877-1878 г. Първоначалният проект е дело на руския архитект Богомолов, а окончателният - на арх. Померанцев. След години на проучване и творчески спорове истинското строителство започва чак през 1904-а. Градежът продължава около 9 години, а цената му достига рекордната за времето си сума от 5,5 млн. лв. Огромната част от тях е от дарения, включително и от княз Батенберг, който дава 6000 златни лева. Монархът прави специално обръщение към народа - всеки да даде, колкото може.<br /> <br /> Строителството е завършено през 1912 г., но поради избухването на няколко поредни войни освещаването не става на предвидената дата - 2 август 1912 г., когато трябва да се чества 25-годишният юбилей от възцаряването на Фердинанд. Тържественият звън на най-голямата храмова камбана оглася София за първи път през 1913 г. след победата на българските воини при Одрин, а официалното освещаване се прави чак през 1924 г. Тъй като храмът има три престола, освещаването се извършва в три поредни дни -- 12, 13 и 14 септември.&nbsp;През 1953 г. храмът е обявен за Патриаршеска катедрала. Същата година Министерският съвет отпуска 30 млн. лв. за ремонт заради бомбардировките през Втората световна война.<br type="_moz" />