Най-новите данни за качеството на въздуха в София разкриват тревожна тенденция – не просто липса на подобрение, а реално влошаване спрямо предходни години. Градът диша все повече отрова – и всички го усещат.
Според годишния доклад на екологично сдружение „За Земята“, концентрацията на азотен диоксид (NO₂) в столицата системно надвишава не само законово допустимите стойности от 40 µg/m³, но и значително превишава препоръките на Световната здравна организация – 10 µg/m³.
91% от измервателните точки в София показват нива над законовия максимум. В нито една локация въздухът не отговаря на здравословните стандарти на СЗО.
Булевардите на риска
Измерванията, направени на 36 точки из града, показват, че в 33 от тях въздухът през 2024 г. е по-лош в сравнение с 2021 г., а в много случаи – дори спрямо 2022 г.
Сред най-критичните зони се нареждат бул. „Христо Ботев“, „Ситняково“, „Никола Мушанов“ и „Тодор Александров“. Данните ясно показват, че най-натоварените пътни артерии на столицата са и най-опасните за здравето.
Станции, които не измерват реалността
Най-парадоксалното откритие? Единствените две точки с по-ниски стойности на NO₂ са разположени в близост до официалните станции на Изпълнителната агенция по околна среда.
Причината: позиционирани са далеч от реално натоварения трафик – в противоречие с европейските изисквания, според които станциите трябва да се намират на не повече от 10 метра от пътното платно.
След години сигнали и доклади, през март 2025 г. Министерството на околната среда и водите най-сетне призна проблема и поиска преместване на станциите. Реакция, дошла късно – но все пак крачка напред.
Зоната с ниски емисии: сезонна мярка без дългосрочен ефект
В контекста на въведената Зона с ниски емисии (ЗНЕ), анализът на „За Земята“ разкрива дисбаланс в избора на измервателни точки – само 7 са в „малкия ринг“, още 7 – на границата му, а останалите 22 се намират извън зоната, включително в бъдещия „голям ринг“, който ще влезе в сила през декември 2025 г.
Проблемът е не само в локацията, но и в продължителността – зоната работи само през зимните месеци. А замърсяването е целогодишно.
„Ако искаме ефект, зоната трябва да работи постоянно“, подчертава Ивайло Попов от „За Земята“.
Опасен въздух до училища
Девет от измервателните точки са в близост до училища. В осем от тях нивата на NO₂ надвишават законовата граница. Това означава, че хиляди деца ежедневно дишат замърсен въздух, който според здравните стандарти не би трябвало да бъде допускан.
Ситуацията е особено критична, защото децата са сред най-уязвимите към замърсяване с фини прахови частици и азотен диоксид.
Основни замърсители и конкретни предложения
Според „За Земята“, основните виновници са тежкотоварните, среднотоварните и градски превозни средства, включително автобуси. Въпреки че не са многобройни, те се движат повече и отделят значително повече вредни емисии.
Предложенията на експертите включват:
- Забрана за движение на МПС с Евро III и IV в „малкия ринг“ до 2026 г.
- Разширяване на забраната до „големия ринг“ до 2027 г.
- Поетапна забрана на дизелови автомобили до Евро 6 до 2035 г.
Какво още трябва да се направи
Ограничителните мерки трябва да бъдат съпътствани от устойчиви алтернативи:
- Достъпен, редовен и чист обществен транспорт
- Развита велосипедна и пешеходна инфраструктура
- Подкрепа за споделени и нискоемисионни превози
Бизнес секторът също трябва да бъде част от решението – куриери, автобусни оператори, строителни компании и всички, които ежедневно допринасят за замърсяването, трябва да преминат към по-чисти технологии.
Какво показват данните?
През февруари и ноември 2024 г. въздухът в София е бил най-силно замърсен. Но проблемът не се ограничава до два месеца – през всичките 12 месеца нивата на NO₂ са били над здравословната граница.
Докато институциите броят станции и отлагат решения, гражданите се борят с алергии, бронхити и влошено качество на живот.
Ако искаме бъдеще, в което децата в София растат без хронични респираторни заболявания, трябва да признаем очевидното: проблем има. И той се вдишва.
