Металът в НДК колкото в Айфеловата кула
За основите на двореца са изринати 1,7 млн. кубика земя. Вдигат го експресно за пореден партиен конгрес
Националният дворец на културата ще бъде основно ремонтиран за първи път от откриването му за 1300-годишнината на българската държава и за 12-ия конгрес на БКП преди почти 35 г. Комплексът ще поеме част от събитията, свързани с българското председателство на ЕС през 2018 г. По предварителни разчети обновяването на НДК ще излезе поне 30-40 млн. лв. Нужни са подмяна на електро- и ВиК инсталацията, поставяне на поне 1200 охранителни камери и разширяване на зали.
Около 10 000 тона метал гълта НДК при строежа си. По този показател емблематичната софийска сграда се доближава до символа на Париж – Ай­­фе­ло­ва­та кула, която тежи на мястото си с 10 100 тона. Първите стъпки, свързани проучването и проектирането на НДК, са направени през 1975 г. Тогава тази част от центъра е с десетина набързо струпани след бомбардировките постройки, дори<br /> товарна жп гара за въглища, стари казарми и стотици декари пустеещи площи. Столичните власти първоначално отреждат терена за оперен театър. <br /> <br /> Стро­ител­ството на двореца започва през 1978 г. Първата копка е направена на 25 май почти конспиративно. На нея присъстват само десетина души, пряко ангажирани със строежа. Няма публика и медии. До 1981 г. реализацията на амбициозния проект поглъща 335 000 куб. м бетон, изкопани и извозени са 1,7 млн. тона земна маса. Откъм кръстовището на “Патриарха” с “Витошка” булдозерите, изравняващи дъното на изкопа, се виждат като дребни играчки. Строители на обекта се шегуват, че са изринали толкова пръст, колкото половин Витоша. Първата колона в сградата е монтирана на 20 юли 1979 г., а последната - на 25 октомври 1980 г. Гран­ди­оз­ният строеж, предприет по случай юбилея на българската държава, поглъща 270 млн. лева, които по официалния курс тогава са равни с щатския долар. Сред­ства­та са вложени в 15 зали плюс фоайетата. НДК е построен за по-малко от 3 години.<br /> <br /> Днес много от българите със сигурност не знаят, че част от втория лъч на столичното метро (север-юг) бе построен в готов тунел под НДК между кръстовището на булевардите “Витоша” и “П. Евтимий” и хотел “Хемус”. Той е направен при изграждането на двореца.<br /> Грандиозният строеж е предприет по случай юбилея на българската държава - 1300 години през 1981 г. Година преди това заради спорове във върхушката на властта за малко той е почти замразен, но след това отново тръгва усилено.<br /> <br /> В онези времена икономиката ни се субсидира с евтини доставки на енергоносители от бившия СССР и си позволява множество неефективни проекти. Затова вечно има недостиг на строители. Ето защо на различни важни пускови обекти в София работят хиляди граждани на Кипър, бивша Югославия, Виетнам и други страни. На някои се плаща в долари, на други в т. нар. преводни рубли, имащи известна валутна стойност. За да се намали поне малко себестойността на строежа на НДК “доброволен” и безплатен труд полагат и много чиновници от столицата. Отделно в заводите хората работят по един ден извънредно, а надницата си даряват за бъдещия дворец. Така са събрани над 30 млн. лв., което е една четвърт от стойността на основната сграда.<br /> <br /> <strong>На строежа масово се използват трудоваци и войници<br /> </strong><br /> от квартирно-експлоатационните части на армията, известни повече като кеча. В основната сграда на НДК има произведения на едни от най-утвърдените по онова време български майстори художници, платени с щедри хонорари. Монументът “1300 години България”, чиято конструкция се разпада, пък вече 25 години предизвиква ожесточени дебати. След изграждането на НДК и подземната му инфраструктура става ясно, че най-ниската й точка е под нивото на канализацията в района. Малко преди падането на соца започва изграждане на нов канализационен колектор, успоредно на Пер­лов­ската река. Той излиза далеч на североизток и по този начин намалява рисковете от наводняване на подземията на НДК, които вече включват и двете метростанции в района.<br /> <br /> Успоредно с изграждането на двореца се строи и бул. “България”, който го свързва с резиденцията в Бояна. Още тогава започват да се носят слухове за лично мини метро за комунистическата върхушка. С него те по-лесно и бързо могат да се евакуират към резиденцията. Истината е доста по прозаична. Просто булевардът е изграждан функционално, като комуникациите под него не са заровени в земята, а вървят в големи колектори и това улеснява поддръжката им. В днешно време това пък дава по-големи шансове на крадците на кабели.<br /> <strong><br /> СЛЕД 1989 г. 20 опита да бъде приватизиран<br /> </strong><br /> Поне 20 опита да бъде приватизиран НДК има от началото на демокрацията досега, пише сайтът socbg.com. Първите са още от 1990 г., когато кабинетът на Луканов отнема зала “Универсиада”, (тя, конгресният център във Варна и НДК са единен комплекс), за “да я предаде на студентите” и след това поетапно за няколко години да се приватизира. После кметът (1991-1995) на София проф. Александър Янчулев превръща в общинска собственост почти целия подлез на НДК, заедно с подземния паркинг с 920 места на бул. “Фритьоф Нансен”, както и надземния паркинг (240 места), а също и двата за гостите на НДК.<br /> <br /> Един от бившите министри на културата след промените иска да предостави НДК на частна фондация, но не успява. При правителството на Жан Виденов (1994-1997) е отнет 13-ият етаж на административната сграда, известна като ПРОНО, за Висшата атестационна комисия. След време НДК е обявен за публична държавна собственост, което засега го спасява от приватизация.<br /> <br /> <strong>Източник: в. "Монитор"</strong>