Необичайната история на "Люлин" - символът на бетонните сгради, шума и нестихващия купон ВИДЕО

Защо истинският български турист обожава да ходи на Слънчев бряг? Защото обстановката поразително му напомня на "Люлин", гласи един стар виц.

Най-големият жилищен комплекс в България е символ на бетонните сгради, шума и нестихващия купон, пише bgonair.bg.

Люлинчани имат особен сантимент към своя квартал. Твърдят, че са си близки, макар че не се познават. И ако някой е закъсал, стига да е от комплекса, винаги ще се намери кой да му помогне. А според един анекдот разликата между Instagram и "Люлин“ е, че в Instagram виждаш кой те следи.

"Ние обикновено, като се видим, си викаме: "От "Люлин“ ли си?“, ако не се познаваме, и сме като роднини. Ние принципно не казваме, че сме от София, а че сме от "Люлин“, разказва администраторът и създател на кварталната Facebook група Ради Миланов.

"Това, върху което искам да акцентираме, е, че ние тук имаме баланс на доброто и на лошото. Демокрацията, ако я има в цялата страна, тук в "Люлин“ е в най-пълен обем. Всички живеем в синхрон и сме си изградили името на такъв вървящ напред щат“, казва Румен Димитров, администратор във Facebook групата на "Люлин“.

Заради по-ниските цени на жилищата в София, северозападният квартал все пак е привлекателен за новодомците. 

"Моите наблюдения са, че това са хора, които по някакъв начин са свързани с "Люлин“. Тоест или тук имат някакви познати, познават квартала. Другите, които не познават квартала, но са закупили жилища в него, са направили компромис. Те са преценили, че вместо гарсониера в "Младост“ по-добре е да си вземат двустаен в "Люлин“.

Впоследствие и те не искат да си тръгват от тук, защото им харесва.“

Това обяснява собственикът на Агенция за недвижими имоти Антон Илиев, който е израснал в "Люлин“.

В "Люлин“ живеят предимно млади и активни хора. При самия замисъл за построяването на квартала, архитектите и проектантите са предвидили достатъчно места за детски градини и училища, не достигат само яслените групи. По неофициални данни жителите на северозападния столичен комплекс са над 200 000 души.

Ако отделим "Люлин“ в самостоятелен град, ще получим, че е петият по големина град в България след София, Пловдив, Варна и Бургас. Неслучайно люлинчани често го наричат "град в града“. Тук има всичко. Кооперативният пазар е много добре зареден и е по-евтин. Заведения има много и на прилични цени може да се нахранят всички.

В "Люлин“ си мечтаят за бизнес център. Строителството на такъв, наречен "Люлин сити“ е заложено в новия устройствен план. Обсъждането на проекта предстои. Той ще се намира в посока – околовръстен път, булевард "Царица Йоанна“.

"Предвиждаме по този повод две нови метростанции и разширение на булеварда. Имаме промишлена зона. Там се надяваме за по-крупни инвестиции“, казва кметът на района Милко Младенов.

Люлинчани казват, че дишат най-чистия въздух в цяла София. Според една градска легенда комплексът е построен, за да спира бурните северозападни виелици. Днес обаче не е само бетон и ветрове. Той може да се похвали с една от най-зелените площи в София – Западния парк.

И макар административно да не е част от "Люлин“, живеещите тук отдавна са го припознали като свой. Поддържането му обаче е занемарено, главните алеи са разбити и няма осветление. Проектът за реконструкцията вече е готов и предстои да се изпълни.

"Това е един ареал, който ще подсигури на люлинчани пряк достъп до Западния парк. То ще бъде парково пространство с детски площадки, със спортни площадки, със стрийт фитнеси, кучешка площадка, пейки, осветление и видеонаблюдение, и една пасарелка, която ще препраща към физическите граници на Западния парк.

И с това мисля, че ще подсигурим така важното парково пространство за свободно време, за спорт и за отдих на живущите“, казва още кметът Милко Младенов.

И ако се чудите, кое е зоркото око на "Люлин“, което следи за реда, то това не е 9-то РПУ, а кварталната Facebook група. В нея са се включили над една трета от живеещите в 10-те микрорайона. Тя е и най-голямата не само в България, но и в Европа със своите над 64 000 активни потребители.