Никога не сте чували историята на спасяване на тази уникална къща в София

Как главният архитект на София спаси красивата стара сграда с леки законодателни промени

Една от най-красивите сгради в София – къщата на Яблански, известна още и като „Китайското посолство“ е била спасена от разрушение с хитър ход от страна на администрацията в столицата, след като в годините след 1990 г. собствениците ѝ желаят да я съборят и да построят на нейно място 15-етажна офис сграда.

Тогавашният главен архитект на София Петър Диков разбира за случващото се през 2006 г. и решава да действа твърдо и безкомпромисно, пише Флагман бг.

В рамките на няколко месеца  - в края на годината, той и екипа му успяват да създадат нов член в Закона за устройство и застрояване на Столична община, с който на практика стопират всякакъв вид инвестиционни намерения по отношение на къщата на Яблански. 

А използваният от тях метод е приложим на практика навсякъде по отношение на подобни къщи. В Бургас например има няколко стари сгради от историческото ядро на центъра, които са оставени по подобен начин от настоящите им собственици на произвола на съдбата.

Целта, разбира се, е те да влязат в списък на саморушащи се и на тяхно място да изникне друга постройка, несъответстващата в повечето случаи с облика на мястото.

Арх. Петър Диков разказва по-подробно какво е станало през 2006 г. в столична община.   

След 9-ти септември 1944 г. Къщата на Яблански е национализирана и предоставена за посолство на Китайската народна република.

След 1992 г. собствеността е възстановена на наследниците на Яблански, които продават сградата на Първа частна банка. След фалита на банката се сменят няколко собственика.

През 2003 г. тогавашният собственик – фирма „Драфт“ ЕООД, еднолична собственост на Draft AG – Лихтенщайн, прави опит за одобряване на проект за 45 метрова офис сграда, който е отказан от Столичния общински съвет. През цялото време от 1992 г., когато Китайското посолство е освободило сградата, тя е оставена без поддръжка.

Освен фасадите и декоративните елементи по сградата, поради течове от покрива, силно повреден е и интериорът. Уникални дърворезби, дървени ламперии, мебели, врати са на практика унищожени. През 2006 г. сградата е включена в списъка на самосрутващите се сгради.

Така заварих проблема, когато постъпих в Столична община, като най-вероятната цел на собствениците е бил сградата да падне или както по-късно имаше случаи да пламне пожар, предизвикан от някой клошар.

Въпреки усилията на обществеността, собствениците видимо очакваха наистина такава съдба за тази прекрасна сграда. В края на 2006 г. отново се предприеха опити за одобряване на проект за 15 етажна офис сграда на това място. 

Тогава реших да действаме твърдо и безкомпромисно. В началото на 2007 г., когато за пореден път бе внесено частично изменение с предложение за изграждане на 15 етажна офис сграда, уведомих собствениците за предстоящите действия на общината в съответствие с приетите със Закона за устройство и застрояване на Столична община изменения в ЗУТ. 

При приемането на ЗУЗСО в края на 2006 година в неговите преходни и допълнителни разпоредби към в параграф 12 бе създаден по наше предложение нов член 179а, който гласеше:

„Чл. 179а. (1) Собствениците на недвижими имоти – паметници на културата, са длъжни да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхраняване и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на Закона за паметниците на културата и музеите и на този закон.

(2) При аварии или други обстоятелства, застрашаващи обект по ал. 1 с увреждане или разрушаване, собственикът на обекта е длъжен да предприеме незабавни действия за тяхното предотвратяване или за отстраняване на причинените увреждания и възстановяване на обекта, както и да уведоми Националния институт за паметниците на културата и кмета на общината.

(3) В случай че обект по ал. 1 не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 2, кметът на общината издава предписание на собственика му да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности. Състоянието на обекта и необходимите ремонтни и възстановителни дейности се установяват от комисия, назначена от кмета на общината, в която задължително участва и представител на Националния институт за паметниците на културата.

(4) В случай че предписанието по ал. 3 не бъде изпълнено в указания срок, кметът на общината може да разпореди необходимите ремонтни и възстановителни дейности да се извършат от общината за сметка на собственика на обекта. След издаване на заповедта върху недвижимия имот се вписва ипотека в полза на общината за обезпечаване събирането на направените от нея разходи. Общината се снабдява с изпълнителен лист за направените разходи по реда на 2, ал. 1 от допълнителните разпоредби.

(5) Собствениците на обекти по ал. 1 са длъжни да осигурят достъп за извършване на ремонтните и възстановителните работи въз основа на заповедта по ал. 4. В случай че те откажат, достъпът се осигурява принудително със съдействието на полицията.“  

Така тази привидно лека корекция към Закона довежда до това собствениците рязко да променят мнението си и от желаещи да съборят сградата и да построят на нейно място 15-етажен офис, решават, че по-добрата идея е да я реновират. И така тя до днес седи в София. А от опита на арх. Диков изглежда могат да почерпят редица общини в България. Дали ще го направят обаче – само времето може да покаже.
 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук