Началото на тролейбусния транспорт в София се поставя точно преди 84 години - на 14 февруари 1941 г.
Това става с откриването на първата тролейбусна линия от спирка “Горнобански път” до Горна баня. Дължината на линията е 3,3 км, като е обслужвана само от два тролейбуса, пише socbg.
След присъединяването на няколкото околни селища Столицата ни нараства, но нарастват и грижите на общинската управа.
Много трябва да се направи, за да могат присъединените селища да се приравнят в благоустройствено и културно отношение към стария град.
Едно от присъединените селища е Горна-баня. Хубавото му местоположение върху южния склон на един от Люлинските хълмове, прочутите му минерални бани и предприемчивото му население и, най-после, мощната подкрепа на Голяма София са предостатъчни условия, за да се превърне това селище в един от най-хубавите кътове на родината ни.
Но както във всички летовни селища и животът на Горна баня е подложен на резки колебания: докато през лятото там се струпват хиляди летовници, които търсят лек и здраве от топлите минерални води, през зимата селото замира.
Построените за посрещането и настаняването на много хиляди гости хотели, вили пустеят, благодатната вода се използува частично само за наливане на бутилките, а населението по неволя трябва търпеливо да чака следващото лято.
Евтина връзка с града
Една от главните спънки, които откъсваха Горна баня от „света“ през зимата, бе липсата на удобна и евтина връзка със средищния град.
Много пъти са се застъпвали горнобанчани за приравняване поне към Княжево и Надежда чрез прокарването на трамвай или автобус, но едва през 1940 година Дирекцията на трамваите и осветлението при Столичната голяма община пристъпва към строежа на първата в България тролейбусна мрежа от спирката „Горна баня“ на трамвайната линия София-Княжево до селото.
На 8 февруари със скромно тържество става и официалното пускане на тролейбусите. Цялата общинска управа на Столицата, начело с кмета г. инж. Иванов, много други официални лица и граждани пристигнаха първи с двете коли на площада сред Горна баня.
През време на това първо пътуване, сред веселите разговори на първите пътници, се разнася внушителен и самоуверен кондукторски глас. Сам Директорът на трамваите и осветлението, г. инж. Пешев, с кондукторска чанта през рамо, събира първия приход от таксата за возенето…
Голяма е радостта на горнобанчани.
Това не е вече лъжа!
С очите си виждат най-крупната придобивка от присъединението си към Голяма София.
Едва сега тяхното село наистина се „присъединява“ към Столицата на България чрез тая постоянна, евтина и удобна превозна линия. Цялото горнобанско население, събрало се в празднично облекло и настроение на средселския площад, както и големият красноречив надпис на арката:
„Да пребъде Столичната голяма община!“— са най-непосредственият и внушителен израз на голямата радост и благодарност на Горна баня. Множеството посреща с шумна радост и нестихващо „ура“ първия „трамвай без релси“, както сам народът го нарича.
След обичайния водосвет г. инж. Иванов застава с ножица в ръка пред трицветната лента и с пожелание, новата тролейбусна линия да помогне всестранното преуспяване на Горна баня, прерязва тая символична преграда, като обявява тържествено тролейбусната линия за пусната в движение. Говорят след това местните представители.
С възторжени речи те изказват „официално“ голямата радост, благодарност и признателност на населението.
Предстои и водопровод
През време на скромната закуска, вместо обичайния голям банкет, г. кметът, трогнат от хубавия прием, съобщава още една радостна новина за Горна-баня: наскоро ще се прокара и водопровод в селото.
А събраните от първия —„почетния“ рейс на тролейбуса 1800 лева, заедно със спестените от несъстоялия се голям банкет пари, или всичко около 6.000 лв., отиват за подпомагане семействата на повиканите на временно обучение бедни горнобанчани.
За да се увери населението веднага в удобствата, сигурността и другите предимства на возенето с тролейбусните коли, разрешава му се през целия ден да се вози на тях безплатно.
Зарадваните горнобанчани разглеждат и разпитват за всичко. Ватманите и кондукторите им обясняват с готовност: моторите имат по 85 киловата мощност, което се равнявало на 115 конски сили, и работят с три спирачки: ръчна, крачна и електрическа. С обикновен товар колите развиват 45 километри в час.
Сигурно нещо е това! Макар и да не могат да се откъсват от двете електропроводни въжета, от които черпят чудната сила да се движат, колите могат свободно и ловко да маневрирате по на четири метра вляво и толкова вдясно по шосето, според нуждата, така че пътят им в никой случай не остава по-тесен от осем метра. И няма опасност от катастрофа, или пожар.
При това, в сравнение с автобусите, тролейбусните коли, освен че не хабят толкова много гумите си, винаги са готови за лесно и бързо пускане в движение. Няма наливане и изливане водата от радиаторите за охладяване, няма страх да не замръзне водата през зимата. Само натисни ръчката и готово! Карай ватмане!
Две коли са недостатъчни
Още в първите дни на използването двете мощни коли се оказват съвсем недостатъчни за извънредно претоварения „трафик“ по тая линия. Веднага се забелязало чувствително увеличение и на притока от приходящи и къпящи се в местните минерални бани. Затова Дирекцията на трамваите и осветлението е влезла навреме в преговори за доставката на още три тролейбусни коли.
И всеки път, когато изящните коли се изкачват безшумно по стръмния горнобански път или слизат стремително и сигурно надолу, както очарованите от прекрасните гледки на околността пътници, така и хилядите местни жители и летовници в това рядко лечебно и климатично място, спасени и облекчени най-после от страшния шум и прах, ще си спомнят, може би, кому най-вече дължат това и ще шептят с гореща благодарност:
— Да пребъде Столичната голяма община!
Д. АЛЕКСАНДРОВ
Сп. Сердика, 1941 г. – книга втора и трета
