Тайната на жълтите павета. Защо днес никой не може да ги направи

Когато на 27 февруари 1906 г. именитият кмет на София Мартин Тодоров произнася пред столичните общинари пламенната си реч за обновяване на центъра със златни павета, едва ли някой си е давал сметка, че 117 години по-късно уникалната настилка не само ще бъде емблема на София, културно наследство и национална гордост.

Но и за честта на павето ще се водят пунически партийни и предизборни войни. Нещо повече - протестиращи ще го използват като бомби, мърляви работници ще го дялкат и редят безобразно, а хора с власт ще го крадат, за да го сложат в задния си двор, пише "Стандарт".

Въпреки че политическите разпри и по онова време са доволно ожесточени, в края на ХIХ и началото на ХХ век обществената енергия е обединена от желанието младата българска столица рязко да смени ориенталския си вид с европейски.

Дори пословичната грандоманщина на Фердинанд влиза в общото желание върху мочурищата да изникне град, който по нищо не отстъпва на Виена. Столицата е електрифицирана, през 1901 г. тръгва първият трамвай, множат се телефонните абонати. А завърналите се с академично образование от Австро-Унгария млади архитекти Юрдан Миланов, Георги Фингов, Петко Момчилов и Никола Юруков се нареждат с шедьоврите си сред строителите на съвременна България.

Цели 54 години тайната на жълтите павета - къде и от какво са произведени, остава неразкрита. Именно това ражда романтичната версия, че са подарък от Австро-Унгария за княз Фердинанд по повод сватбата му с  княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска. Нещо, което е абсолютно невъзможно, защото тя умира през 1899 г., а златните блокчета са положени в центъра на София 10 години по-късно. 

Всъщност, заслугата София да има златни улици е на Мартин Тодоров - виден столичен адвокат, политик, член на Стефан-Стамболовата Народно-либералната партия.

Малцина знаят, че това е един от четиримата братя, променили изцяло облика на България в зората на ХХ век. Най-известен от тях е, разбира се, Александър Стоянов Тодоров - Балан, първият ректор на Висшето училище (СУ "Св. Климент Охридски"), написал над 300 трудове, посветени на българския език и езикознанието.

Ген. Георги Тодоров е опълченец, участник в Сръбско-Българската война (1885), Балканските войни и Първата световна война, а проф. Атанас Тодоров е основоположник на съдебната медицина у нас.

Мандатът на Мартин Тодоров е един от най-успешните. София става строителна площадка -  откриват се Народният театър (1907) и Майчин дом (19.12. 1907), започва строежът на пет училища, проектират се Синагогата, Централната софийска баня и Халите. Сред най-големите заслуги на кмета визионер е завършването на Боянския водопровод. На 5 декември 1907 г. софиянци вече пият планинска вода от Витоша.

Но най-романтичното дело на Тодоров са златните централни улици Първото обсъждане за модерна настилка става на заседание на общинския съвет на 27 февруари 1906 г., разказва историчката Елинка Бояджиева. Тодоров дава три варианта - каменна, керамична и асфалтова. Кметът е противник на асфалта. Приема каменната, но най-вече апелира за керамичната.

Назначени са две комисии, които доказват предимствата на жълтите павета. Но, уви, те са неприлично скъпи. Затова общинарите започват да говорят за каменните блокчета от сиенит, добиван в кариерите на Витоша. Те са собственост на общината и осигуряването им не е проблем.

Но Мартин Тодоров не се отказва. Той е абсолютно уверен, че жълтите павета ще станат герб на столицата. Затова прави нещо, с което днес малцина биха рискували. Тегли огромен заем - вторият, след премиера Димитър Петков, външен заем в размер на 35 000 000 златни лева. Взема го от немски банки. За целта е  издаден закон, който задължава държавата като гарант.

В закона ясно и конкретно е разписано за какво точно ще се харчат парите. Емисионният курс е 81 %, платим в срок от 100 шестмесечия - 50 години. Заемът се освобождава от всички видове налози за всички времена. По-късно този борч, донесъл много неприятности за финансовото състояние на общината, ще бъде ликвидиран в края на 30-те години от друг легендарен кмет на София - инж. Иван Иванов.

Мартин Тодоров прави извънреден бюджет на стойност 29,798,000 лв., който е приет на 29 март 1906 г. Така той изплаща стар заем на общината от 10 000 000 английски лири  с лихви, разноски и комисиони, строежа на Минералната баня, Халите и пет училища, корекцията на реките и паважната настилка на София.

И тук се случва нещо, което днес може да е само урок по управление за всички наши политици - как се реализира купуването и полагането на специалната настилка.

Разработват се поемни условия за отдаване чрез търг на предприемач с конкретна задача - "направата на улиците и площадите в центъра на Стара София с керамична настилка (паваж)".

Разписано е всичко - предмет на дейност, съдържание, количество, сключване на контракт, срок за започване и завършване, доставка на материали, ред на извършване на работата. Допълнени са качеството на работата, заплащането на труда на работниците, подготвителната работа, начина на настилане на блокчетата, дори пясъкът и смолата, които ще бъдат използвани.

Търгът "с ограничен брой предприемачи", както е обявено в Поемните условия, печели "Българското индустриално керамическо дружество Изида". Фабриките му са на гара Новоселци. Дружеството се създава с протекцията на Стефан Стамболов, чиято политика към индустриалното развитие на България е подчертано протекционистка към местната промишленост.

"Изида" има задължението да бъде вносител, изпълнител и да представлява производителя. У нас няма кой да направи жълтите павета. Затова се сключва договор с производител в Австро-Унгария. Той, както и всичко останало по новата настилка, остава тайна до 1960 г., когато в сп. "София" инж. Ст. Симеонов публикува за първи път историята на паветата.

Те се произвеждат от варовика "мергел", известен в Унгария под името "марга", който се добива единствено в мина край Буда Пеща. Стрива се на прах, формува се и се изпича в специални пещи при температура 1300 градуса. Унгария е правила безброй опити да се използват суровини от други места, но - без резултат.

След продължително търсене в архивните материали, е открита преписка между "Изида" и Унгарското дружество Koszenbanya Teglagyar Tarsulat Pesten, което в превод означава "Пещенско дружество, каменовъглена мина и тухларница".

Транспортирането на паветата е за сметка на "Изида", а митническите такси са за сметка на унгарското дружество.

Керамичните блокчета са с разбери 0,08 м, 0,21 м, 0,10 м, дебелината на бетоновия слой - 10 см. Подреждат се в диагонал по оста на улицата, а в краищата се употребявали петоъгълни блокчета.

Нещо, което днес незнайно защо не може да бъде спазено и безхаберният начин, по който паветата бяха пренаредени и изпочупени в площта пред парламента, с основание предизвика грандиозен скандал. Не само заради мърлявото отношение. Но и поради факта, че резервни павета няма, няма и къде да бъдат направени. А хилядите опити на учените у нас да възстановят технологията, удрят на камък.

Най-показателно е, че по време на полагането на жълтата настилка, общината осъществява постоянен контрол под различна форма. След изтичане на половината от работата, съгласно определения срок, кметът назначава комисия от специалисти от Пътно-паважното отделение и от Министерството на обществените сгради "за привременно приемане на извършеното досега от предприемача." Тази комисия проверява всяка улица, всеки квадратен метър и оценява положително извършената дотук работа.

Кметът лично проверява всеки ден как се полагат златните павета. Няколко пъти води на строителния обект и министър-председателя Димитър Петков. Той следи изкъсо всичко.

Оттогава до днес жълтите павета са видели всичко. По време на бомбардировките през 1944 г. американските и английските самолети пускали бюлетини над София със заплахата, че жълтите павета ще хвърчат. И наистина в двете опустошителни бомбардировки на 10 януари и през март красивият център на София бил унищожен.

По време на социалистическите паради по паветата дефилираха танкове. А при протестите след 10 ноември 1989 г. не едно керамично блокче е ставало оръжие срещу тоталитарната власт.

Преди дни регионалният министър Иван Шишков заведе кмета на София Йорданка Фандъкова на инспекция пред парламента, за да видят и двамата безобразията с пренареждането на културната ценност. Дано историята ги научи на мъдрост.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук