Тежка карма тегне над къщата на Яворов, смъртта гостува често

В края на септември Столична община брои 1,5 млн. лева за къщата на Пейо Яворов, която беше обявена на търг от частен съдебен изпълнител. Така емблематичната сграда на улица „Раковска” 136 ще продължи да бъде музей, а градската управа ще може да се погрижи за нейната реконструкция, пише trafficnews.bg.

Освен от почитатели на един от най-романтичните български поети, къщата вероятно ще бъде посетена от мнозина и заради мрачната си слава.  

„Над дома тегне тежка карма от миналото”, напълно сериозно предупреди предишните притежатели на имота литературоведът проф. Михаил Неделчев.

И дори приписа на зловещата прокоба нещастието, споходило видния масон  Валери Митков, чиято ложа в продължение на няколко години се разпореждаше с имота.  Бизнесменът е печално известният собственик на завод "Миджур", в който на 1 октомври 2014 се взривиха боеприпаси. Тогава загина синът на Митков. Драмата се случи точно 100 години след  смъртта на Пейо Яворов, който на. 29 октомври 1914 година взима голяма доза отрова и се застрелва.

Домът на улица „Раковска” е място на няколко самоубийства - първото е на любимата на поета Лора Каравелова. Второто е на самия Яворов, който се гръмва в слепоочието, но остава жив, губейки зрението си.

Твърди се, че на същия етаж си тегли куршума на 9 септември 1944 г.  капитан Константин Стоянов, спечелил си прякора Кървавия Кочо заради зловещата си слава като комендант на София в годините на белия терор. Тогава са избити без съд и присъда стотици комунисти и техни симпатизанти като отмъщение за взривяването на църквата „Св. Неделя” през 1925 г. В по-ново време в къщата слага край на живота си и охранител на дома-музей.

Строежът на внушителната сграда по поръчка на чиновника в Сметната палата Васил Беленски започва през 1899 г. и продължава до 1903. Инициалите на стопанина са изписани върху предната фасада и могат да се видят и днес. Архитектите са били почитатели на стила сецесион, актуален по това време в Европа.

Друга характерна черта на интериора от онова време е големият лампион, разположен до стената в дневната. Самата конструкция на сградата е гредоред.

 След построяването й къщата е сред най-впечатляващите в центъра на София. Затова и хванала окото на лудо влюбените Пейо Яворов и Лора Каравелова, дъщеря на видния политик и държавник Петко Каравелов. Преди това двамата живеели в мансардата на поета на ъгъла на "Солунска" и "Витоша", но тя била твърде тясна.

Двамата наемат втория етаж на сградата на "Раковска", където сега се намира музейната експозиция. Съвместният им живот в дома продължава от 27 ноември 1912 г. до трагичния край на 30 ноември 1913 година, когато след поредна сцена на ревност Лора се застрелва.

След нея прави опит да се самоубие и самият Яворов, но бива спасен. Срещу поета е заведено дело за убийство. През следващите единадесет месеца съкрушеният творец живее на улица „Солунска“, докато на 29 октомври 1914 г. не слага край на живота си.

Посетителите на къщата-музей са посрещани в двора от паметник на Яворов,  изваян от скулптора Иван Блажев. Негово копие  може да бъде видяно на т.нар. Яворови скали в Поморие.
Музейната експозиция се състои от четири стаи: гостната, кабинетът, спалнята и трапезарията.

В гостната стая по онова време се събират посетителите на Пейо Яворов и Лора Каравелова – техни близки приятели, предимно от творческите кръгове. В тази стая днес е окачена черната рокля на Лора, с която тя е облечена в часа на самоубийството си.

С нея тя минава и под венчило с любимия си поет, три дни, преди Яворов да отиде на фронта на Балканската война.
В дъното на стаята е сложен портретът на бащата на Лора – Петко Каравелов. В средата на стаята пък са окачени портретите на Яворов и на неговата съпруга. 

Малката масичка в западната стая е мястото, на което поетът оставя своето предсмъртно писмо. „Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея“, написва Яворов и дръпва спусъка, но съдбата решава да оцелее.

 Днес писмото се пази под стъкло в същата стаичка. В някогашната трапезария са подредени вещите, които Яворов е ползвал в края на своя живот – в последната негова квартира, която се намира на пресечката на бул. „Витоша“ и ул. „Солунска“ в София.

Посетителите могат да се запознаят също с личната библиотека на поета, оръжейната му колекция, част от ръкописите му и оригинални фотографии на него и семейството му.

Самата история на къщата на улица „Раковска” също е пълна с драми и обрати. След идването на комунистите на власт собствениците са интернирани в провинцията, а сградата  - национализирана.

До превръщането й в музей през 1963 г. се стига след дълги спорове и огромните усилия на Ганка Найденова- Стоилова, племенница на Яворов. Тя успява да убеди за идеята някои от най-големите авторитети в социалистическа България - от Вълко Червенков до акад. Тодор Павлов.

Известният художник и съпруг на Ганка Найденова Васил Стоилов разпродава картините си, за да набави средства за ремонта. Прави и копия на картините на двама холандски художници, които Лора подбира за стаите им с Яворов. Самата Найденова дарява над 200 експоната, между които златни обици и сребърни пафти на Яворовата майка, кръстче с косата на Мина, портрет на поета, рисуван от Васил Стоилов през 1904 г.

След Десети ноември двете сестри наследници успяват да си върнат къщата при реституцията, но в края на XX век я продават. Впоследствие сградата става притежание на фондация „Отворено общество“, а през 2009 г. е закупена от масонска ложа. Следва нова въртележка със собственици, докато в крайна сметка заради натрупани дългове е обявена за продан.

Така след много перипетии и обрати къщата, станала свидетел на бурната и драматична любов между Пейо Яворов и Лора Каравелова, затвори трудна страница от своята история и вече е притежание на Столична община.