Ужасяващи истории от погребалният агент Иван Йорданов: Колегите от „Мира” бяха при трупа на Емил Кюлев преди полицаите

Иван Йорданов е един от първите собственици на погребални агенции. По време на соца е бил шеф на стопанското обединение „Агрима”, а през демокрацията влиза в гробарския бизнес с фирмата си „Елит”. Пред репортер на „ШОУ” разказва от практиката си ужасяващи случаи – през какви перипетии и абсурди e трябвало да мине един труп, докато най-сетне легне във вечния си дом.

„Имало е случаи, когато съм изпреварвал другите фирми, но никога не съм работил с лекари срещу комисиона. Някои още ме обвиняват за връзките ми навремето с д-р Продан Сираков, но аз от д-р Сираков не получих нито един случай. Иначе знаех, че за да се насочи покойникът към „правилното” място, тарифите при лекарите бяха стигнали до 300 лева.

В нашия бранш се носят легенди, че катафалките на агенция „Мира” на клана Алексиеви например, когато има убийство, стигат до трупа преди полицейските коли и линейките. Това се разду от случая с убийството на Емил Кюлев. Тогава неговите хора, банкерите, се бяха обадили на мен, но се оказа, че катафалката на “Мира” на Иван Алексиев се беше появила на мястото на убийството още докато работеха полицаите. Само че поне в този случай това не се дължеше на голямата им агентурна мрежа, а тях ги беше повикала майката на Кюлев - жената била на погребение на своя близка, организирано от “Мира”, и много й харесало. Друг е въпросът, че Алексиеви работят поне с двайсет-трийсет лекари на комисиона. А не знам защо на никого не прави впечатление, че в църквите въведоха солени такси за опяване, когато по принцип, щом си енориаш на дадена църква, имаш право на обслужване напълно безплатно. А сега в “Св. Седмочисленици” се плаща 118, 96 лв. 180 лв. е в “Света София”, а в “Свети Георги” е 250, защото там парното било по-скъпо. /?/

А поп фактура не дава

Друг е въпросът, че ако искаш, може не 250, а 2500 лв. да внесеш в касата на църквата като дарение. И по тая линия се скубе клиентът:

Отива погребалният агент при чиновника на общинската фирма “Гробищни паркове”, връща се, съобщава какво дарение да се направи и той внася парите и получава ордера за дарението. Близките в тоя момент не знаят на кой свят се намират и не е чудно да се бръкнат и за 4000 лв., а в касата на фирмата да влязат 1000 лв. Редно е според мен да има толеранс, когато се погребват публични личности с принос в някаква област. Чочо Владовски например го погребахме в Бакърена фабрика. Творците си имат собствена алея на културните дейци, но се оказа, че Владовски не е официален член на Съюза на музикалните дейци и - хайде към Бакърената, където единствено се отпускат нови гробища. А това гробище е истински ужас – калта и мръсотията са неописуеми. При всяко погребение налитат цели пълчища гарвани и гълъби, без да ги е страх, и направо ще те изкълват. Що се отнася до общинската фирма “Гробищни паркове” в някои отношения функциите й са пълно недоразумение.

Общината е монополизирала изкопаването на гробовете

за 96 лв. с ДДС. Гробарите вече си позволяват лукса да си наемат работници. В Бакърена фабрика например гробарят си вика двамата племенници – и двамата пияници, да копаят вместо него. И накрая, ако един е изкопал гроба, шестима го спускат и се нахвърлят като лешояди върху роднините за пари за Бог да прости. А когато се върши кремация, се случват други „чудеса”. Имаше един в крематориума, Петела му казваха, вече покойник, работата му беше само да избута количката с покойника на два метра. Всички му дават по два лева, аз също. Веднъж го питам: „Добре де, защо трябва да ти давам пари? “Ами ако взема да се спъна и мъртвецът се обърне, а, какво става тогава?”, вика ми Петела. Веднъж Иван Алексиев от “Мира” беше забравил да му даде и знаете ли какво направи Петела?! - Изгори му покойника два часа и половина преди определеното време. Идват близките за ритуала, а от техния човек отдавна нищо не е останало!...

Славей КОСТАДИНОВ