Вадим военни трофеи, укривани един век
Златна корона, сребърни мощехранителници и кръстове ще бъдат показани от днес в НИМ
Сребърен кръст с позлата от 1786 г., на лицевата му страна е изобразена сцена с кръщене. Открит е в гръцкия манастир „Св. Богородица Косиница“ в с. Линотопи.
Предметите били укрити в специалния фонд до 1992 г., когато са разсекретени с решение на Министерството на културата. Недокосвани с години, те се нуждаели от реставрация и консервация, приключили наскоро, разказа проф. Божидар Димитров. Малка част от тях вече са представяни в други изложби, но за първи път се показват заедно и в пълния си блясък, изтъква още той.<br /> <br /> Експозицията се открива днес от служебния премиер Георги Близнашки като част от инициативите, с които страната ни отбелязва 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил. Сред акцентите е златна корона от XVIII век, която е инкрустирана със скъпоценни камъни. Съвременни специалисти я оценяват на над 40 млн. лева заради украсата с 329 камъка - част от тях са рубини. Короната е била подарена на охридските свещеници от Венеция.<br /> <br /> Сбирката включва и над 100 предмета от 7-вековната история на архиепископията - църковна утвар, ценни кръстове, олтари, обясни Божидар Димитров. Сред останалите акценти той отбеляза и епископска плащаница от 1298 г., която пък била специален дар за охридския епископ Григорий от византийски военачалник. Върху плата, който за първи път излиза от фонда на музея е написано „На българския пастир, за да си спомня в молитвите си за императора“, разкриват специалисти, работили по сложната й реставрация. Тя отнела 6 години работа на екип, включващ руски, швейцарски и родни експерти.<br /> <br /> Сребърна мощехранителница от XIX в., върху която са изобразени св. Наум, св. Кирик и св. Климент. В изложбата интерес привличат и множеството богато украсени дарохранителници и мощехранителници от злато и сребро. Внимание заслужава и красив обков на евангелие от XIV в., изработено от ковано сребро с черен и червен емайл. То било намерено в охридската църква „Св. Климент“, а като негов автор е посочен майстор Никола. <br /> <br /> Две изложби разказват за времето на владетеля. За историята и битието на българския цар Самуил Археологическият музей в София е подготвил две изложби. Следващата седмица там ще бъде открита експозиция с оръжия, накити, златни монети и императорски печати, датирани от времето на управлението му.<br /> <br /> „Опитахме се да направим сбирката по-въздействаща с много мултимедийни елементи. Разочарован съм обаче, че Гърция отказа да ни предостави плащаницата на Самуил“, сподели вчера доц. Людмил Вагалински. Коприненият плат бил намерен върху гроба на българския цар на остров Св. Ахил в Малкото Преспанско езеро в днешна Гърция. Върху него са изобразени птици, приличащи на папагали, които според специалисти представлявали фамилният герб на Самуиловия род.<br /> <br /> Посетителите на изложбата в София все пак ще видят десетки интересни артефакти, разказващи за битките и наследниците на владетеля. От 7 октомври в НАИМ ще бъдат показани експонати от фондовете на 12 музея, сред които частично запазена посребрена ризница от Старозагорско и копие на най-дългия открит до момента старобългарски надпис - Битолския. В сбирката влизат и ценни кръстове от Дръстър (днешна Силистра), каменно писмо на кирилица на цар Самуил от 993 г. и характерни за времето мечове.<br /> <br /> Музеят е подготвил и пътуваща постерна експозиция за живота на владетеля, която вече е била показана в по-големите градове у нас. В началото на октомври ще бъде изложена и пред Народния театър в София, а по-късно ще излязат и в двуезична книга.<br /> <br /> Източник: "Преса"<br /> <br />