Вадят Самарското знаме за празника

Днес Националният военно-исторически музей /НВИМ/ ще извади на показ една от най-редко показваните реликви - оригиналното Самарското знаме. В Деня на освобождението културната институция ще проведе ден на отворените врати с безплатен вход. „През 2016 г. музеят отбелязва своя вековен юбилей и имаме амбицията да покажем 100 от най-емблематичните и интересните експонати и културни ценности, които притежаваме.

Показването на Самарското знаме е част от този план&quot;, заяви директорът на НВИМ доц. Соня Пенкова пред &quot;Стандарт&quot;. Флагът, ушит от монахини в руския град Самара и е връчен тържествено на 18 май 1877 г. в Плоещ на Българското опълчение. Знамето предствлява трицветен плат - червено, бяло, синьо с размери 1,85 на 1,90 м. с вшити в средата златни кръстове. От едната страна избродирана Иверската Богородица, а от другата - светите братя Кирил и Методий. Живописните орнаменти са дело на петербургския художник Николай Симаков. То е единственото знаме в историята на България, наградено с Орден &bdquo;За храброст&quot;. От 2000 г. насам военният музей изнася Самарското знаме за трети път. &bdquo;Подобна е практиката и на големите световни музеи &ndash; уникалните им експонати не са част от постоянната колекция. Миналият път, когато го показахме, над 20 000 души се поклониха на светинята&quot;, посочва доц. Пенкова. Байракът се съхранява в специално хранилище и за него полага грижи екип от реставратори. &bdquo;Знамето има увреждания от времето и въпреки реставрацията, извършена през 60-те в Съветския съюз, се изискват непрекъснати грижи за атлазената коприна, от която е направено&quot;, допълва директорът на НВИМ.<br /> <br /> По традиция на 3 март музеят ще зарадва посетителите подбрана експозиция. Главната атракция ще бъде залата, посветена на Руско-турската война и национално освободителното движение. &bdquo;Там е представена войната от различни гледни точки - съставът на армиите, въоръженията и личните вещи на войниците и офицерите, ходът на военните действия, промените в руските части и разрастването на четническото движение, победите на руското и българското оръжие, казва доц. Соня Пенкова. Сред другите интересни неща, които могат да се видят са десантната лодка, с която ген. Драгомиров преминава Дунава, личните вещи на оцелелия знаменосец Никола Корчев, войнишки сухари от 1877 г., бинокли, униформи, ордени и др.<br /> <br /> Напоследък все повече се разпалва интересът към славните битки отпреди век и нещо. Често дружества за исторически възстановки се обръщат към военния музей за съвместни представления и прояви. &bdquo;При нас всеки, който пожелае, може да си направи фотосесия. Ние притежаваме копия на униформи и не бихме се възпротивили всеки да се снима с опълченска униформа. С дружествата за исторически възстановки работим все по-тясно за отбелязването на различни годишнини. Те имат принос във формирането на патриотичния дух и възраждат традициите&quot;, отбелязва директорът на НВИМ.<br /> <br /> <em><strong>Райна Княгиня ушила 4 байряка</strong></em><br /> <br /> <em><strong>Историк от Хасково търси оригинала от Анкара до Хасково</strong></em><br /> <br /> Надали има българин, на когото сърцето не затуптява, когато чуе рефрена от популярната патриотична песен: &quot;Аз уших байрака, аз му сложих знака: &quot;Смърт или свобода&quot;. Тя е за главното знаме на Априлското въстание, развято в Панагюрище, ушито от Райна Попгеоргиева Футекова. По това време тя е само на 20 години, главна учителка в девическото училище в града. По заръка на Георги Бенковски заедно с още четири панагюрки Райна шие знамето. То е с размери 2 на 1,5 м, има две лица и е поръбено със сърмена ивица. Лъвът на пряпореца е нарисуван от Стоян Каралеев-Баненеца по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа &bdquo;Свобода или смърт&quot; в долния край има и две букви &bdquo;П&quot; и &quot;О&quot;, обозначението за &bdquo;Панагюрски окръг&quot;.<br /> <br /> На 22 април &ndash; деня на освещаването му, два дни след избухването на въстанието Райна Футекова му пришива приготвени през нощта пискюли. По настояване на Бенковски тя се качва на кон, с който преминава през целия град, развява знамето, за да оповести на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. &bdquo;Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода&quot;, пише в спомените си знаменоската, наречена от хората Райна Княгиня.<br /> <br /> Известен факт е, че за честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива три нови знамена &ndash; копия на оригиналното. Запазени са само две от тях. Едното е във Военноисторическия музей, другото - в родната й къща в Панагюрище, а третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война.<br /> Какво се случва с оригиналното знаме, развято от Райна Княгиня обаче няма безспорни доказателства. Има няколко любопитни предположения за съдбата му. Според едното, с потушаването на Априлското въстания знамето е пленено и по-късно по време на Освобождението оттеглящите се турски войници са го отнесли в Анкара. Има предположения, че то може да се намира в хранилищата на тамошния Исторически музей. Макар тази теза да се завърта, историците само мимоходом я споменават, но бързо отхвърлят.<br /> <br /> Знамето от на въстанието в Панагюрище е ползвано като месал от неуки хора в пловдивско село, е друга мълва, предавана от уста на уста през поколения, стигнала и до ушите на историкът от Хасково, дългогодишен преподавател по история и председател на Регионалното историческо дружество &bdquo;Клокотница&quot; Ангел Попов. Той обаче смята друга версия на най-логична. Попов е чувал през годините за нея от свои колеги възрастни историци, от краеведи и от местни хора, запомнили от бабите и дядовците си, че първото знаме, ушито от Райна Княгиня е изгоряло заедно с конака в Хасково непосредствено след Освобождението. Тази теза се подкрепя и от колегите на Ангел Попов от Дом-къщата Райна Княгиня в Панагюрище, които в отговор на негово запитване са отговорили, че и при тях е стигала подобна информация. &quot;Категорични доказателства-писмени сведения или истински следи за това обаче не са намерени досега&quot;, коментира историкът от Хасково. /БЛИЦ