За първи път в София може да се види цялото Преславско златно съкровище
Скъпоценностите се прибират в България след гастрол и изложение в Лувъра във Франция
Преславското златно съкровище отново е в България. То е част от изложбата „До портите на княжеския двор. Съкровища от Велики Преслав", посветена на 150-ата годишнина на БА, съобщава bTV.
Скъпоценностите се прибират в България след гастрол и изложение в Лувъра във Франция. Златните накити от X век са уникални, а сега са преминали през нови изследвания и учените са установили неизвестни досега факти за артефактите.
Съкровището е било реставрирано основно в една от най-добрите лаборатории в Европа – тази в Майнц, разкри директорът на Националния археологически музей доц. Христо Попов.
„Целият комплект бижута е впечатляващ. Той е сборен, а не резултат от единично производство. Вероятно е събиран във времето, защото колегите, които изследват неговите особености и технологията на производството му, виждат разлики и развитие в ювелирната работа за (период от) повече от един век”, заяви археологът изследовател Снежана Горянова.
Много впечатляваща е диадемата, която е символ на върховна власт. Централната плочка представя възнесението на Александър Македонски, което се смята, че е един от символите и изразителите на властта.
Картините на диадемата са направени с много фин клетъчен емайл и чрез различни техники. Това е много скъпа и прецизна техника на изработка. Това е едно от най-ценните и уникални неща в съкровището, разказа Горанова. Проучването в Майнц е разкрило, че емайлът е изключително висококачествен като изработка, а скъпоценните камъни са доста по-скъпи, отколкото се е смятало досега.
Огърлицата привлича най-голямо внимание и е най-„импресивна”. Тя носи символа на Богородица, която се смята за покровителка на царския двор във Велики Преслав.
Съкровището не е българска изработка, а е дело на византийското имперско ювелирно изкуство и се счита за един от неговите най-ярки образци., предполага се, че е изработено в ателиетата на Константинопол и е било дар за българския царски двор, каза доц. Христо Попов. Сред артефактите на съкровището е и ювелирен печат с планински кристал, за който се смята, че е принадлежал на царицата.
е в музея до края на януари 2020 г.