Който пее, зло не мисли, а дори може и да лекува, доказаха го първите медици с оркестър. За да помогнеш на болен, трябва да си лекар, но ако си и музикант, страданието си тръгва още по-бързо. Кръвното се нормализира, нервните стават спокойни и животът е песен.
Оркестърът на белите престилки свири във Велико Търново. Фелдшер, доктори и сестри от центъра за психично здраве в старата столица организираха трупата &quot;Хипократ&quot;. &nbsp;Четирима музиканти и една певица репетират след работно време. <br /> <br /> Първите опити се случват преди две години в манипулационната.&nbsp;Тогава оркестърът си нямал име и солистка. Началото поставя фелдшерът Дянко Мадемов. Още като ученик в Априловската гимназия в Габрово той свири на тромпет, а след това усвоява още тънкостите на тамбурата, устната хармоника, китарата, акордеона и пианото. Веднъж след работа разтяга акордеона в болницата. Уж за малко, но го чуват и шефът, и болните. Управителят на диспансера д-р Георги Парчев се ядосва и дори иска да забрани на музиканта да свири. Но после размисля и дори дава ключа за заседателната зала за репетиции. Към фелдшера се присъединява и д-р Дафин Ненов - началник на Първо мъжко отделение и тромпетист. На саксофона е колегата му Дечо Неделчев. Ролята на тъпанджия е поверена на техния приятел Емил Мачковски, а микрофонът хваща санитарката Таня Иванова, също от Първо отделение. Никой от тях не е професионален музикант, но ако му се наложи, може да свири и по партитура, а не само по слух. За оркестъра няма клинична пътека, но се оказало, че групата може и да лекува. Още при първите опити на музикантите в психодиспансера става ясно, че ефектът ще бъде много по-мащабен. В коридора на здравното заведение има охранителна камера и докато свирят, медиците виждат в мониторите, че болните на по-лек режим се събират зад вратата на репетиционната и слушат с удоволствие концерта. Така става ясно, че изкуството веднага променя душевното им състояние.<br /> <br /> &quot;Не сме си поставили специална цел да ги лекуваме с музиката - макар че и това е възможно. Но когато болните виждат, че ние свирим за тях, ни възприемат не като персонал и като лекари, а като обикновени хора. Така по-лесно преодоляваме проблемите в общуването&quot;, казва фелдшерът Мадемов. Сега артистите от &quot;Хипократ&quot; имат в репертоара си около 70 песни, хора и ръченици, но са започнали да разучават още 40 песни. В събота и неделя и най-вече по празници оркестърът няма време за почивка. По селата около Горна Оряховица и Велико Търново не минава тържество без тях. Няма селско читалище, в което музикантите медици да не са свирили поне веднъж. Старите градски шлагери са най-обичани по купоните за Бабинден и Трифон Зарезан. <br /> <br /> Медиците са се зарекли никога да не свирят чалга.&nbsp;Позволяват си само &quot;Бяла роза&quot;, защото всички я искат и стават да танцуват на нея. Нестандартният оркестър обаче е на ръба заради старите си инструменти и апаратура. Сръчните доктори и фелдшерът полагат неимоверни усилия да поддържат оръдията си на арт труда в изправност. <br /> <br /> Сега, като ходят да свирят по банкети, събират всички спечелени пари в касичка, за да си купят нови усилватели и инструменти. За финансиране по европроект не смеят и да мечтаят. Сега по селските забави озвучават с техника, която им дават без пари от читалищата в Търново, защото ги харесали как свирят. <br /> <br /> Често на фелдшера Мадемов му се е случва да редува в един ден лечение и оркестриране. Дянко помага на болните баби и дядовци в село Правда като асистент на местното джипи. &quot;Веднъж надвечер ми звъни баба по телефона, че нещо не е добре с нервите. Качвам се на колата и направо у тях. Обаче в бързината взех от багажника акордеона вместо лекарската чанта. Като ме видя, бабата ме запита: &quot;Ти за концерт ли идваш или за преглед&quot;. Добре, че не се разсърди жената. Дори ме помоли първо да й изсвиря нещо, а после да говорим за лекарствата. <br /> <br /> След две песни бабата се отказа от хапчета.&nbsp;Реши, че вече е добре с нервите&quot;, разказва фелдшерът. Дянко преди време обикаля със стар запорожец 4-5 села, за да преглежда баби и дядовци. Колата обаче съвсем грохва и сега той се е оборудвал със зелен военен голф двойка. Немската кола никога не закъсва и винаги в багажника има акордеон и медицинска чанта.<br /> <br /> <strong>Иван ИВАНОВ, в. &quot;Стандарт&quot;</strong>