БГ музиката спечели 10,97 млн. лв. за година

Печалби в размер на $6,3 млн. (или 10,97 млн. лв.) – така изглежда в цифри 2018 година за българската звукозаписна индустрия. Това отчита Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) на фона на годишния доклад на международната федерация на звукозаписната индустрия IFPI, пише „Монитор“.
 
Както у нас, така и на международния пазар, дигиталният сектор продължава да има водещи позиции сред източниците на приходи от записана музика. Най-голяма сума продуцентите получават от стрийминга, като в световен мащаб тя достига до 8,9 милиарда долара, посочват от IFPI.
 
Близо една четвърт от общия приход за отминалата година на българска територия пък се дължи на дигиталния сектор. 24 на сто от печалбата си звукозаписната ни индустрия дължи на платения или подкрепения от реклами стрийминг, като секторът бележи ръст от 50% спрямо 2017 г. Иначе казано, печалбите от него възлизат на милион и половина долара или това са 2,61 млн. лева.
 
Стрийминг услугите са предпочитани най-вече от потребителите на възраст под 25 години, които предпочитат да слушат музиката, която обичат навсякъде, по всяко време и на различни устройства, а не непременно да я „складират“ и „притежават“ на физически носител. Въпреки това индустрията отчита, че не всеки „играч на пазара“ заделя справедливо възнаграждение за артистите. „YouTube плаща толкова, колкото да може да се оправдае, че все пак дава нещо – минимално над нищото“, категорична е певицата Нели Фуртадо. Изпълнителката на Say It Right сравнява отчисленията, които заделя сайтът, с тези, изплатени от Spotify, като отбелязва, че през 2014 г. YouTube е дал на звукозаписните компании по 0,72 долара за всеки свой потребител. Година по-рано Spotify брои близо по 30 пъти повече отчисления за всеки свой потребител.
 
„Разлика в стойността“ - това е използваният термин в бранша относно сумите, които печелят платформи като YouTube и средствата, които заделят за авторите на съдържанието. Именно справянето с този проблем е и един от водещите приоритети на индустрията на световно равнище.
 
„Тъй като музикалните пазари продължават да се развиват и разгръщат, наложително е да има подходяща правна и бизнес инфраструктура, за да се гарантира, че музиката е справедливо оценена и че приходите се връщат към притежателите на права, за да се подкрепи следващият цикъл на развитие. Ние продължаваме да работим за признаването на музикалните авторски и сродни права по целия свят, както и за разрешаването на проблема с „разликата в стойността“ чрез създаване на равни условия за договаряне на справедливи сделки за тези, които създават музика“, категорична е Франсес Муур, главният изпълнителен директор на IFPI. Справянето с “разликата в стойността“ пък е и сред причините за въвеждането на оказалата се проблематична евродиректива за авторското право в цифровия единен пазар.
 
Припомняме, че според настоящия чл. 17 (преди чл. 13) платформите, чието съдържание се генерира (и) от крайните потребители ще трябва да направят всичко възможно, за да лицензират всяка една творба, обект на авторско право, която ние като юзъри бихме могли да публикуваме. В противен случай биха носили отговорност. Мнозина се опасяват, че това ще доведе до въвеждането на филтри за съдържанието, появиха се и протести във връзка с ограничаването на свободата на словото. Към момента от ЕС са категорични, че няма опасност да се стигне до цензура.
 
От световната организация на звукозаписните продуценти обаче нямат категоричен отговор с колко биха се покачили приходите им, ако директивата влезе в сила. На въпроса имат ли прогнози за следващите пет години във връзка с проектозакона, от IFPI отговориха пред медии, сред които и „Монитор“, че очакват „ръст в печалбите и намаляване на разликата в стойността“. Въздържаха се обаче от по-голяма конкретика по темата.
 
Въпреки че дигиталният сектор е силен и у нас в България се забелязва различно съотношение между отделните приходи на музикалния пазар спрямо обичайното такова в световен мащаб, коментира изпълнителният директор на Българската асоциация на музикалните продуценти Ина Килева. „Така за 2018 г. статистиката показва, че основният дял в приходите на музикалната звукозаписна индустрия в България продължава да се формира от сектора на колективно управление на сродни права и дейността на съответното дружество „Профон“ - над 60%, при обичаен дял на тези приходи в световен мащаб от едва 14%“, уточнява още Килева. Тя уточнява, че сред причините за това са законодателни пропуски, лошото правоприлагане и проблематичната бизнес среда. „Неефективното противодействие на пиратството онлайн също е в основата на това индустрията в България да не монетизира в достатъчна степен управляваните от нея дигитални права и всеки ден да се бори за оцеляване“, отбеляза още изпълнителният директор на БАМП.
 
Общо $19,1 милиарда са приходите на звукозаписните компании на международно равнище, като те бележат ръст в размер на 9,7% в сравнение с предходната 2017 г. Това е четвърта поредна година на растеж. Сред тенденциите, които отбелязаха представителите на някои от най-големите продуцентски компании, като Concord Music, Sony Music, Universal Music Group и Warner Music Group, е прекрачването на географските граници именно благодарение на стрийминга. По думите им колумбийският хитмейкър J Balvin е сред най-ярките примери за това как изпълнителят може да надрасне местния пазар и да се утвърди като име в международния мейнстрийм. „Албумът Love Yourself: Answer на корейската банда BTS е втори по продажби за 2018 г. на световно равнище. Това е сигурен признак, че и най-големите хитове могат да се раждат навсякъде по света, благодарение на стрийминга.
 
Големите хитове вече не е задължително и да са на английски език“, обясниха експертите по време на конферентен разговор, част от който бе и „Монитор“. Подобен е и примерът с парчето R.I.P. на мексиканката София Рейес, в което с участие се разписват още бразилката Anitta и британката с албански корени Рита Ора. За по-малко от месец песента вече има близо 34 милиона гледания в YouTube, като по този начин качи на голямата световна сцена както Рейес, така и Anitta.
 
Продължава и тенденцията звукозаписната индустрия да отчита все по-малко печалби от даунлоуд сектора и физическите носители. Общият спад в продажбата на дискове, касети, винили и т.н. е в размер на 10 на сто спрямо 2017 г. Съществуват обаче все още и страни, в които физическите носители на информация остават все още най-котирани. Сред примерите за това е Япония, където според данни на IFPI дисковете съставляват приблизително 70% от пазара.
 
Впечатление прави, че според статистиката за цяла Европа пък ръстът в печалбите за индустрията се равнява на скромния 0,1%. Сред причините за това несъмнено е и спадът (-9,9%) в приходите в Германия, която въпреки всичко остава в топ 5 на най-големите музикални пазари в света. Намалелите средства пък се дължат на факта, че потребителите в страната все още променят нагласата си за слушане на любимите си парчета – от физически носители към онлайн. „Като цяло платеният стрийминг в Европа нарасна с 29,2%, докато отчисленията от физически носители спадна с 19,4 на сто, даунлоудите – с 24,3 на сто. Приходите от права за изпълнение също са намалели - с 6,7%, което е най-големият спад в областта за всички региони, допринасяйки за по-бавния растеж на територията като цяло“, обясняват още от IFPI.